КФН

Открити въпроси след скандала с РСМ

Комисията за финансов надзор отстрани „РСМ България“ от проверките на активите на застрахователите и пенсионните дружества. Причините – мъртви души са проверявали някои от най-големите компании в двата сектора, в това число тези на „Химимпорт“, „Еврохолд“, „Бул Инс“ и „Алианц“.

До най-големия финансов скандал на годината се стигна, след като съвместно разследване с Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) е открило грешки в подадените данни.

Съмненията за нередности в документацията на „РСМ България “ ООД са възникнали след представянето на първите отчетни доклади за прегледите – тоест един месец след началото, уточниха от КФН. Самото разследване е проведено в периода 29 август – 31 август. Оказало се, че чуждестранните експерти, ангажирани с проверките, не са и чували, че участват. Дори биографиите им не били верни (виж тук).

Но след като първоначалният шок отмина, остават доста парещи въпроси.

РСМ е българска компания, която е на пазара отдавна, но набра скорост през последните години, като пое одита на големи фирми. Тя е част от международната верига РСМ. Именно това се оказа решаващо за допускането й до проверките на пенсионните дружества, тъй като фирмата никога не се е занимавала с пенсионни фондове и има отдавнашен и неголям опит като консултант на застрахователи. Тук се налага да припомним, че КФН (както и БНБ по отношение на прегледа на банките) одобрява списъка на възможните проверители, а компаниите сами се договарят с тях (както е и при одита). От решаващо значение за одобрението на КФН беше опитът на екипите, затова без чуждестранните експерти не би било възможно да се спечели поръчката. Нека да припомним също, че прегледът бе отложен, тъй като се оказа, че не достигат специалисти като актюери, а застъпването с периода на редовните годишни заверки и с прегледа на банквите активи също имаше значение за това забавяне.

Скандалът с РСМ е втори удар върху бившия председател на КФН Стоян Мавродиев и несменените подуправители на комисията, които подготвиха прегледа на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите, навличайки си критики за хаос и непрозрачност.

Първият удар дойде в началото на юли, когато финансовият министър Владислав Горанов призна, че EIOPA е имал притеснения за подбора на  проверяващите компанииот страна на КФН. По-късно в медиите (виж например bivol) изтече писмото на Габриел Бернардино, председателя на европейския орган, който изразява притеснения от подбора на външните проверяващи, както и от несигурността дали освен отделни застрахователи, ще се извърши и проверка на застрахователните групи. (КФН накрая на склони за това, въпреки недоволството на някои местни компании). Именно това писмо ускори смяната на председателя на КФН, чиито мандат бе изтекъл по-рано и накара управляващите да преосмислят намеренията си да оставят Мавродиев начело на комисията, докато траят проверките.

Вторият удар – изобличаването на подправените документи в РСМ, идва също с участието на EIOPA. Възможно е пропуските да са засечени чрез докладите за напредъка, които се подават до Управляващия комитет (първите такива доклади, трябва да са постъпили в края на юли) и това е довело до разследването, установило нарушения в процедурата на подбор. Но още в писмото на Бернардино от 7 юли се говори за съмнения при подбора и назначаването на външни проверяващи. В изявлението на КФН от 2 септември се казва: „В допълнение (към разследването на процедурата на подбор – б.а.), установи се, че „РСМ България“ ООД продължава да отчита в редовното подаване на документи в КФН след началото на прегледите, че тези лица извършват работа в прегледите, което в рамките на разследването бе категорично опровергано от същите лица.“ От текста не става ясно кое е породило съмнение  – докладите, изготвени уж от външните експерти, или процедурата за подбор. От допълнителните уточнения, направени от КФН, обаче става ясно, че случаят е разплетен едва през август. От писмото на EIOPA обаче следва, че тези институции са знаели за проблема в началото на юли.

Също така е важно да се разбере дали РСМ са действали на своя глава или участниците в международната мрежа са имали представа, че имената им се използват. Ако българският офис се е опитвал да предложи услугите си на колкото може повече компании, той едва ли е могъл да си позволи пълноценен ангажимент на чужди експерти на място. Но РСМ не може да спечели поръчката съвсем без знанието на глобалната мрежа, защото в изискванията на КФН пише: „Прегледите се подписват и преподписват от международен партньор (т.е. такъв, базиран извън България).“ Освен това според съобщението на КФН, „разкритата невярна информация включва злоупотреба с имената на ръководители на екипи, актюери и други членове на екипи“, тоест не става дума само за редови проверяващи. От КФН уточниха, че тези ръководители на екипи са международни експерти, но не пожелаха да събщят повече подробности. До този момент „РСМ Интернешънъл“ запазва мълчание. Възможно е също така да се е объркало нещо друго – все пак не знаем какъв е поводът за разследването, какви са „очевидните грешки“ и кои застрахователи и/или пенсионни фондове са свързани с тях.

При всички положения изглежда, че импулсът идва  от EIOPA. Те са могли да научат за нередностите, защото Управляващият комитет, отговорен за проверките, включва представители от КФН и EIOPA, както и от Министерството на финансите, Българска народна банка, Европейската комисия и Европейския орган за ценна книжа и пазари ESMA.

[floated align=“left“]Това не е първият случай, когато „РСМ България“ се сблъсква с проблеми с регулаторните органи. В две поредни години – през 2015 г. и 2016 г., Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори издава негативни оценки на РСМ. В първия случай комисията е открила, че при одита на дружество са допуснати „съществени пропуски и несъответствия спрямо изискванията на приложимите професионални стандарти по отношение проверка задълженията на клиента и идентифициране и оценка на заплахи за нарушаване етичните принципи за независимост и обективност на одитора“. Във втория случай – след сигнал за конфликт на интереси установява допуснати „съществени пропуски и несъответствия спрямо изискванията на Международните одиторски стандарти при проверка на приблизителни счетоводни оценки на инвестиции в дъщерни дружества, както и по отношение на изразените в докладите одиторски мнения“. [/floated]

Прегледът на пенсионните фондове и застрахователите не е българска инициатива, а е в изпълнение на Директивата Платежоспособност ІІ. Това е голямата разлика с прегледа на качеството на активите и стрес тестовете на банките, които макар и съвпадащи по време, са инициатива на БНБ и правителството (вярно, препоръчана настоятелно от  ЕК). Но европейският надзорен орган – ЕЦБ и ЕБО не участваха на нито един етап от банковия преглед, още по-малко Европейската комисия. ЕЦБ само е била информирана за резултатите. Това позволи на БНБ да извършва промени в хода на проверките и да измени формата на оповестяване на данните, така че да приспадне печалбите от капиталовия недостиг. Малцина имат представа кои лица са извършвали проверките и какво са констатирали те.

Участието на БНБ в Управляващия комитет дава повод да си зададем въпроси за нейната роля.  Дали тя е реагирала, след като е научила, че става нещо с проверките в небанковия сектор.

Такъв въпрос не е лишен от основание, предвид факта, че РСМ участваше и в една от проверките в банковия сектор – на Интернешънъл Асет Банк. Но централната банка не откри нередности при прегледа на банковите активи. Възможно е проверките в банковия сектор, които започнаха по-рано и бяха по-добре подготвени (поради по-големия опит на работещите в „Банков надзор“) да са минали безпроблемно и РСМ да се е справила, без да прибягва да фалшификации. Една банка вероятно е по-малко предизвикателство от 15 застрахователя и три пенсионни дружества (девет фонда). Но едва ли опира само до ресурс.

В интервю за „Капитал“ отпреди скандала Изабела Джалъзова, управителят на „РСМ България“, казва, че 35-40 души от местния офис са заети с проверките в небанковия сектор, плюс чуждестранните експерти, които са идвали в България. Привличането на чуждестранни лица е пряко следствие от изискванията на КФН (Фирмата трябва да има минимум 5 години международен опит в поне 3 държави членки на ЕС, да осигури експерти с международен опит и т.н.). Но подобни изисквания имаше и по отношение на проверяващите банките.

РСМ не е одитор на банки, следователно също е следвало да разчита на международната си мрежа, за да изпълни изискванията на БНБ. Възможно е тя да няма пропуски при банковите проверки, а само при проверката на застрахователи и фондове да са „надписани“ експерти, включително поради недостига на актюери. Но пък в съобщението на КФН се говори, че компанията е лъгала и за ръководителите на екипи.

Това отново ни връща на въпроса дали схемата щеше да бъде разкрита, ако проверката в небанковия сектор си беше останала вътрешна работа, както прегледа на банковите активи.

Следващите действия на правителството също могат да дадат индикация за това дали РСМ е лъгала изначално или е само изкупителна жертва. Компанията е одитор на държавни фирми като ЕСО. Ще бъде любопитно дали тя ще запази тази роля.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *