Регулациите също удариха банките

Спадът на европейските банки, който още не е приключил, има и една по-рядко коментирана причина – регулации, които предизвикват все повече критики, тъй като ограничиха ликвидността на пазара, особено при книжата с фиксиран доход.
Следкризисните промени принудиха банките да държат повече капитал и ликвидност, което намали способността им да търгуват.
Европейските банки свиват своите търговски поделения в отговор на предстоящи регулации (Голямата промяна е предложената Директива за пазарите на финансови инструменти, известна като MiFID II). По-трудно е да се правят пари в бизнес с големи фиксирани разходи, когато правилата за капиталова го правят търговията по-скъпа. Това се случи с приходите от търговия на Credit Suisse през четвъртото тримесечие, когато неговият отдел за глобални пазари загуби 644 млн. долара при печалба от 375 млн. долара година по-рано.
Тревогите, свързани с ликвидността на облигациите, имат два основни елемента, пише Bloomberg. Единият е свързан със загрижеността за това, какво може да се случи при паника на пазарите. След като търговските отдели на банките вече разполагат с по-малко капитал, възможностите за изход от вложенията се стесняват. На второ място е тревогата, че намалялата активност означава, че цените на облигациите не са надеждни.

Затова ЕК помоли агенциите, регулаторите и други пазарни участници да коментират текущата ситуация и регулациите, предвид многото искове срещу банки.
В своя отговор британското финансово министерство посочи следните негативни последици за пазарната ликвидност:
Първо, използването на временни забрани за продажби на късо върху книжа с понижаващи се цени, не е ефективно, а вместо това намалява ликвидността по време на ценови спад.
Второ, мерките за осигуряване на сетълмънта, насочени да намалят провалените сделки, също може да имат нежелани последици.
Изискванията за прозрачност, които включват фирмите да обявяват надеждни цени на книжа с фиксиран доход и деривативи, се отразяват на цената на финансирането и хеджирането на рисковете.
И най-накрая, ликвидността на облигациите е засегната директно. Прилагането на Базелските изискванията за капиталова адекватност на банките в Европа (по-специално, показателя на Leverage Ratio, който не е рисково-базиран) често се посочват като причина за това.

Цитирайки доклад на МВФ и Банката за международни разплащания, британското министерство смята, че европейската дефиниция на ликвидност – облигации, която се търгува поне два пъти дневно през 80% от търговските сесията и с условен размер 100,000 евро, надценява оборота.
При намаляване на дълбочината на пазари с фиксиран доход, стратегиите за търговия все по-често включват повече сделки с по-малки размери. Това е знак за влошаване на ликвидността, но критериите за ликвидност в MiFID го третират по обратния начин.

Натискът се усещаше още в резултатите от третото тримесечие. Приходите от книжа с фиксиран доход, валута и суровини на 13-те най-големи банки се понижиха с 20% на годишна база, според данни на Tricumen.
Седем години след катастрофата, банките все още се мъчат да се приспособят, въпреки че американските банки са за няколко преди европейските в почистване на балансите си. Освен това продължилият три десетилетия възходящ тренд при облигациите достигна своя край.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *