Владислав Горанов, Бойко Борисов
Темата за губещите държавни предприятия бе повдигната и от МВФ

Провалът „Белене” – ненаучени уроци за 630 млн. евро

Ако има нещо добро покрай сагата АЕЦ „Белене”, то е, че семплият законопроект на правителството за уреждане на задължения на НЕК събуди поне част от депутатите.
Липсата на конкретна сума, срок и гаранции за погасяване на заема ги впечатлиха и опозицията отказа да подпише този „празен чек”. Сега на ход са президентът и Европейската комисия.

С нарочен закон МС си пожелава да даде на НЕК без лихва колкото трябва и за колкото време е нужно, за да плати задължения към „Атомстройекспорт” за произведено, но недоставено оборудване плюс лихви и съдебни разноски.
Дотук сметката е 630 млн. евро и продължава да расте.

Очаквано парламентът не издържа на изкушението да премерва вината за тази мащабна загуба и да политизира темата. Основанията за това са налице, доколкото отношенията с Русия маркират една от главните вододелни линии в българската политика, а сметката за АЕЦ „Белене” е удобен коз.

Спорът за проваления проект „Белене” може да бъде безкраен, но темата днес е друга: Какво може да се направи за ограничаване на щетите и каква би била технологията за достигане до оптимално решение? Погледнато от този ъгъл, правителственият законопроект е безнадежден.

Напразни надежди

Вероятността за продажба на два недовършени ядрени реактора втора ръка е минимална, а без съдействието на Москва – нулева. Затова правителството постепенно (след едно демонстративно посещение в Иран и много уклончиви отговори) еволюира до идеята, че единственият начин да се използва оборудването е да се възобнови проектът за ядрена централа. Но, успокоява то – като частен проект и без държавни гаранции. Това съвсем не е достатъчно.

Първо, дори да са налице инвеститори, които да се ангажират с дострояването на централата по схемата „приший балтон на копчето”, стои въпросът как новата АЕЦ ще се впише в енергийната карта на страната, вече сериозно променена след бума на ВЕИ. Предишните прогнози, които обосноваваха нуждата от нова ядрена мощност, се оказаха нереалистични. Направен ли е анализ защо те се провалиха и какъв е актуалният разчет? Ще кажете – това вече е проблем на инвеститора. Не и ако появата на този хипотетичен инвеститор-спасител е единственият шанс за връщане на държавния заем.

Второ, какъв е моделът, по който ще се развива проектът – Build-operate-transfer, концесия или приватизация на готова (полуготова) централа.
Дали инвеститорът ще строи на свой риск или се предполага някакво партньорство с държавата (ПЧП)? Ако е приватизация – на какъв етап на проекта ще бъде направена тя и какви са необходимите допълнителни разходи, за да бъде доведен проекта до състояние, годно за приватизация? (Например, очевидно е, че не може да се приватизира реактор, който е на 90% готов и се състои от, по думите на енергийния министър Теменужка Петкова – модули, разпръснати на различни места. Някой трябва да ги събере, да ги тества, транспортира и т.н. Петкова призна пред бюджетната комисия, че ще има допълнителни разходи.)

Възможно ли е услугата, която този инвеститор ще направи на българската държава като оползотвори ненужните реактори, да бъде компенсирана неявно – например, чрез споразумение за откупуване на проекта, което да ни бъде сервирано на по-късен етап с повдигане на рамене и уверения, че са изпробвани всички други варианти. Или пък други насърчения за стратегически инвеститори? Ами ако въпросният инвеститор не получи необходимите разрешения от регулатора (Агенцията за ядрено регулиране) – все пак това са един стар и един недовършен реактори? И това са само част от въпросите, които мъглявите обещания за приватизация повдигат.

„Белене“ е един от най-готовите ядрени проекти в света и ако на база тези дадености се намери икономическа логика за подобно ядрено съоръжение, то ще се случи“, обяснява вицепремиерът Томислав Дончев. Но „най-готов“ не означава напълно готов за продажба, а икономческата логика тепърва ще се доказва.

Трето, дори да се намери инвеститор, който да иска да вземе точно тези реактори и да ги вложи в частната АЕЦ, няма как това благородно деяние да възстанови изцяло парите, отпуснати от държавата. Опираме до много проста математика – съдът е присъдил 630 млн. евро, но от тази сума само 403 млн. евро е стойността на реакторите (модулите). Другото са разноски по делото, пропуснати ползи, разходи за съхранение и лихви. Дори да не приспадаме амортизация, дори да не добавяме други разходи към сметката, не е реалистично очакването, че бъдещият бял рицар ще плати достатъчно, за да покрие цялата присъдена сума на АСЕ. Така че приватизацията на проекта не само изглежда неясна и отдалечена във времето, но и недостатъчна за връщане на заема. Тогава откъде НЕК ще компенсира останалите, да речем, 200 млн. евро? Не е представен прогнозен отчет на компанията, изобщо няма никакви разчети.

Държавната електрическа компания има загуба от 94 млн. лева през първото полугодие и е свръхзадлъжняла. Макар и намалена, загубата е устойчива и не дава надежди, че компанията ще бъде в състояние да изплати задълженията си към бюджета в близкото бъдеще. Вероятността за подкрепа от собственика – БЕХ, също е под въпрос. Както е записано в мотивите към законопроекта за НЕК „възможностите на БЕХ за привличане на допълнително външно финансиране към настоящия момент са изчерпани”.

Предвид това не е случайно, че финансовият министър Владислав Горанов елегантно остави заместничката си да обяснява в бюджетна комисия, че финансирането е законно, тъй като ще дойде от „кешови ликвидности” във фискалния резерв. Той добре знае, че това бе моментът, когато трябваше да призове за финансова дисциплина. Така както го направи през август, когато отхвърли нереалистичните искания на някои общини за безвъзмездни заеми, наричайки оздравителните им планове „наивни”.

Защо не се приложи същия строг критерий към НЕК, какъвто се прилага към общините? Правителството все пак ще има възможност да покаже принципната си позиция, когато определи условията за предоставяне и за възстановяване на помощта.

За да е сигурна, че може да върне 6 млн. лева на бюджета например община Кърджали обещава да вдигне местните данъци, да въведе такса за паркиране на определени места и да съкрати администрацията и други разходи. Но никой в НЕК не говори за съкращения.

Още много неясноти

Преди всичко следва да е ясно, че присъдената сума по арбитражното дело не е глоба, а заплащане за услуга. Тази услуга е трябвало да струва 674 млн. евро, платени са 89 млн. евро (тук не се включват разходи, които не са предмет на спора, като консултански, за площадката и др.). Съдът присъжда сума от 403 млн. евро, разликата би следвало да съответства на несвършената работа по реакторите.

Както вече стана дума, България тепърва ще прави разходи за довършване на централата. Колко – никой не знае.

Остават още въпроси:

Защо България пропуска възможността да обжалва, чие е решението (препоръката) за това, изтекли ли са сроковете (има противоречиви мнения)? Всичко това остана неизяснено, а отказът на България да сподели подробности по арбитражното дело поражда съмнения.*

Голяма неизвестност е и какво е състоянието на реакторите в момента. Вероятно ще бъде потърсена международна експертиза, успокоява енергийният министър Теменужка Петкова.
Но каква би била реакцията на българската страна, в случай че състоянието на втория реактор (реакторите) не съответства на сертификатите? Не беше ли логично да се иска международна експертиза или оценка на реактора в хода на делото? Ако България е поискала оглед на втория реактор, преди да й бъде присъдено плащане и това е отхвърлено, има ли възможност за обжалване на това основание? Ако не (както се подразбира) – чий пропуск е това – на адвокатите или на българските власти? Изобщо как е била съгласувана българската защита по това строго секретно дело?

Има ли правна възможност за търсене на компенсация, ако – след като е платено – се установи несъответствие между произведеното оборудване по документи и на практика? Ако проверката покаже разминаване в декларираното от АСЕ пред арбитража и НЕК има претенции, те ще трябва да се уреждат в отделно арбитражно дело, каза Петкова пред бюджетната комисия. Чудесно, само че това предполага допълнителни разходи за адвокати и лихви, а през това време ще се трупат още амортизации.

Депутатите дори не поставиха минимални изисквания към Споразумението за окончателно уреждане на отношенията между НЕК и АСЕ. Каквито и условия да поставяме е след дъжд качулка – така председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова затвори дебата за това дали да се даде безусловен заем на НЕК.

Поставен пред свършен факт, българският данъкоплатец има една последна надежда за налагането на разумни условия – Брюксел.

На ход е Европейската комисия

Ключовият въпрос е дали Европейската комисия, предвид изложеното, ще даде разрешение на проекта. На този етап не може да се прогнозира какво ще е становището й, включително защото в правителствения законопроект и мотивите му е спестена доста информация. Все пак в решението има факти, които са обезпокояващи – заемът е безлихвен и няма гаранции, че няма да бъде използван като вид непряко субсидиране на бъдещия инвеститор/оператор на ядрена централа. Това е действие, което би застрашило конкуренцията. Изобщо никой не се запита защо е нужно заемът да е безлихвен, след като има сериозни съмнения, че това ще впечатли Главна дирекция „Конкуренция“ на ЕК (ако опира до трите думи в Закона за публични финанси – това не е сериозно).

Освен това заемът е без срок за връщане и дори без гаранции за връщане. Съдейки по случая с разрешената държавна помощ (ликвидна подкрепа) за ПИБ, има само само една възможност ЕК да не повдигне възражения – ако се остави да бъде убудена, че е застрашена цялата енергийна система заради заплахата да бъде обявен за предсрочно изискуем дългът на БЕХ.

Това ни води до две хипотези – благоприятна и изключително опасна. Ако бъде получено разрешение, то сигурно ще бъде съпроводено с искане на  гаранции за връщане на заема. В случая с ПИБ не само имаше план за преструктуриране, лихва според пазарната и строг график за издължаване, но и бяха назначени хора, които на място да следят процеса.

Опасно ще стане, ако комисията не даде разрешение – например, ако прецени, че НЕК е предприятие в затруднения и е твърде декапитализирана, за да върне заема (а това едва ли не го пише в мотивите на проекта).
При липса на разрешение от ЕК действително може да се стигне до несъстоятелност на НЕК и предсрочна изискуемост на облигациите на БЕХ. Правителството би трябвало да е наясно с този риск и фактът, че не измисли друг вариант за осигуряване на плащането, поражда съмнения. Наистина без да знаем дали не е имало предварително съгласуване с предварително, това ще звучи като конспирация, но все пак правителството дължи отговор на въпроса дали има план Б, в случай на риск да бъде поставена цялата енергийна система на колене. Няма да е безинтересно да се види кои са облигационерите на БЕХ към момента.

Така над делото НЕК надвисва призракът на КТБ и това ни напомня за един от най-големите държавни провали. Зад този провал се криеха серия пропуски на държавните регулатори, а при опита за ограничаване на щетите, държавата хвърли шепа пясък в очите на данъкоплатците чрез поредица ефектни акции и извънредни закони. Днес темата е почти забравена и никой не поставя въпроса дали е било направено достатъчно, за да се спаси колкото може по-голяма част от имуществото на фалиралата банка. Потъна и въпросът за наказване на виновните за фалита и за мерки, които да изчистят всяко съмнение за подобни практики в останалите банки (стрес тестовете не бяха докрай убедителни).

Има опасност и уроците от „Белене” да останат ненаучени.

Необходими законови промени

Въпреки предупрежденията на международни институции (за последно и МВФ), че губещите държавни предприятия предпоставят риск за бюджета, проблемът за тези скрити потенциални дефицити не е в центъра на общественото внимание. Незнайно защо мълчи и Фискалният съвет, който пропусна момента да излезе със становище.

Основаването на заема са три-четири думи в Закона за публични финанси. Това не е сериозно. Този закон трябва да се допише и е работа на Фискалният съвет и депутатите от опозицията да поискат това, ако правителството не се сеща. Нелепо е да има условия за оздравителен план, когато се дава заем от 1 млн. лева на малка община, а да няма никакви условия, нито дори срок за връщане за заем на стойност над 1 млрд. лева за държавна компания.

На следващо място стои въпросът за рамката на вземане на решения за такива значителни държавни разходи. Смущаващо е, когато правителството поставя парламента пред свършен факт, принуждавайки го да гласува спешно решение, което то самото е отлагало в продължение на три месеца, или когато прокарва други големи държавни разходи през задния вход (баналния вече пример със санирането).

Необходимо е да се разработят действащи правила за обществено обсъждане, независима оценка на въздействието (но не извършвана от бившия НЦИОМ, което би било формалност) и прочие.

Друг липсващ елемент е една система за ранно предупреждение за фискални и други рискове.

Ясно формулирани алтернативи

Вместо да извлекат поуките от тези скъпи уроци в парламента обсъждат на каква цена може да се продадат реакторите и технически детайли. Това са търговски и експертни въпроси, а не политически. Политиците трябва да зададат рамката, така че на принципала и конкретните лица, на които е възложено управлението на държавните дружества и активи да е ясно докъде могат да се простират и как ще бъдат оценявани. Тогава директорът на НЕК, министърът на икономиката или, ако щете, работна група ще могат да се явят подготвени пред депутатите и да кажат: „Дами и господа, в съответствие с възложения ни мандат ние оценихме перспективите и формулираме пред вас следните варианти: При вариант 1 очакваният разход може да достигне …. лева, рисковете са такива и такива. Неговото предимство е …„. И така нататък.

Не се опитвам да скрия или подменя проблема на проваления проект за АЕЦ „Белене”. Част от този проблем се състои в политизирането на всеки дебат по темата, превръщането му в свободна размяна на твърдения, без структура и посока. Затова и кампанията, съпровождаща референдума за АЕЦ „Белене”, не бе много по-продуктивна от разговора в интернет форум.

Докато разискванията по теми, които засягат общото ни бъдеще, са напълно лишени от рамка и формулиране/измерване на правдопобни алтернативи, всяко следващо правителство е „в правото си” да повтаря грешките на предшествениците.

И всеки чужд държавен глава е „в правото си” да уреди по телефона сделка или да използва обещание за такава като аргумент във външната политика и други теми „от взаимен интерес”. Този чужд лидер – който и да е, добре знае, че българският премиер – който и да е, не може да се позове на върховенството на закона или на волята на суверена, защото зад него не стои работеща демокрация със съответните й институции и система на отчетност.

* Важно допълнение: Късно на 28 септември правителството публикува позицията на адвокатите по делото – „Уайт енд Кейс“. От тяхното становище става ясно, че срокът за обжалване в Женева е изтекъл, както и че ако Русия поиска принудително изпълнение спрямо НЕК от български съдия, съгласно Нюйоркската конвенция за изпълнение и признаване на чуждестранни арбитражни решения, също не може да се възрази. Това изпълнение – според становището – ще бъде според активите на НЕК в България, а не в чужбина, какъвто риск е посочен в мотивите на правителствения законопроект. Има възможност да се иска корекция за технически, аритметически или печатни грешки. НЕК е подала седем такива иска, като четири са признати от АСЕ, става ясно от становището. Припомняме, че според Теменужка Петкова НЕК оспорва начисляването на лихва върху лихва.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *