Приватизация на национализацията

Hеочакваното съобщение на правителството за спиране на приватизацията продължава на ражда хипотези и оценки. Неясната идея бе оповестена от министъра на икономиката Емил Караниколов, но не изглежда да е е негова.

Стенограмата от заседанието на правителството показва, че му е поставена задача, за която съобщава премиерът Бойко Борисов. Караниколов просто обяснява, че са продадени над 98% от активите, подлежащи на раздържавяване и тъй като процесът е почти приключил, е „коректно“ да се забрани приватизацията на акции и дялове на държавни дружества, в това число и на техни дъщерни дружества. „В последните години се забелязва тенденция, че принципалите, министрите, не съгласуват продажби на акции и дялове на търговски дружества поради различни причини: добро финансово състояние или лошо финансово състояние“, обяснява Караниколов, който е бивш директор на АП.

Под негово ръководство агенцията постигна приходи от продажба на държавни активи от 29 млн. лв. през миналата година. Тенденцията е затихваща – през 2014 г. приходите са били 131 млн. лева. (Данните са от отчета за изпълнение на държавния бюджет, тъй като отчетите на сайта на АП не са актуални.). В същото време обаче държавата все още разполага със значителна собственост, но повечето интересни дружества – начело с БЕХ, са в забранителния списък. През миналата година в него бяха добавени ВМЗ и Кинтекс.

От тези, които могат да бъдат продадени, най-важни са „БДЖ Товарни превози“ (но перспективата за намиране на купувач избледнява), БФБ, както и участието в Международен панаир – Пловдив. Икономистът Руслан Стефанов предположи, че всичко се прави заради панаира. През миналата година държавният дял от 49% бе прехвърлен безвъзмездно на общините Варна и Пловдив в една много оспорвана сделка. В края на април 2017 г. общините се отказаха от придобиването на акциите, след политическо решение на ПП ГЕРБ. То бе предизвикано от желание на партията да се разграничи от Георги Гергов, нарачен от премиера Бойко Борисов „знаков бизнесмен от средите на БСП“.

Този случай има два пласта – конкретен и стратегически.

Конкретният пласт е този, който възбужда въображението на коментаторите. Дали не се прави, за да се спре конкретна сделка? Какво ще прави АП? Каква е позицията на АТАКА, от чиято квота е министърът (макар досегашната му кариера да е свързана с ГЕРБ).

По всичко личи, че промяната се прави не толкова заради панаира, колкото заради военните дружества. В този смисъл са и изказванията на Караниколов, както и една реплика на вицепремиера Томислав Дончев – „когато се усвояват нови единици техника, да се направи максималното – или те да се доекипират, изграждат, или поне ремонтират в наличната инфраструктура от дружества“.

Промяната идва преди ключовите решения за превъоръжаване на армията, които биха стрували най-малко 2.3 млрд. лева. Тя съвпадна с окончателното придобиване на авиоремонтния завод „Авионамс“ (някога част от „Терем“, чиито останали дружества са държавни). Това дружество (заедно с „Дунарит“) бе един от най-оспорваните активи, финансирани от КТБ. Миналата година по иск на фалиралата банка съдия изпълнител продаде акциите му заради дълг на собственика му „Хедж Инвестмънт България“. Купувач изненадващо се оказа ДКК, а сделката бе приключена едва през тази седмица заради обжалвания.

Премиерът Бойко Борисов неведнъж е коментирал тази сделка (много по-често отколкото сделката за БТК например).

След това ДКК изненадващо започна трескаво да придобива акции и имоти, без да е обявен план или някаква стратегия. В момента тя контролира още „Кинтекс“ и ВМЗ“. Тази кампания даде повод да се заговори за вълна на ренационализация.

Тя оформи втори силен държавен холдинг след БЕХ. Но ако БЕХ има ясна секторна насоченост и създаването му бе обосновано от съображения, свързани с осигуряванто на финансиране, в случая с ДКК стратегията е неясна. От министерството на икономиката тогава също не успяха да пояснят.

ДКК и БЕХ обаче не са единственият държавен холдинг. Такъв е и „Терем“. НК Индустриални зони (в чийто борд все още е министърът на екологията Нено Димов) притежава няколко Свободни зони и важни терени, включително зоната в Божурище. Все още не е ликвидиран „Консолид комерс“, друг подобен опит от миналото.

Проблемът с подобни дружества е, че те лесно могат да се превърнат в убежище на частни интереси. Така, например, скандалната продажба на Музея на виното (част от „Национален институт за изследване на вино и спиртни напитки и спиртни напитки” ЕООД) е станала под носа на ръководството на ДКК.

Стретегическият аспект на забранената приватизация буди повече въпроси.

От мотивите на проектозакона не става ясно дали забраната е до второ нареждане. Остава впечатление, че проектът е писан набързо, тъй като не се предлага промяна на нито един от свързаните закони. Така например, редно е да се уреди въпросът със Сребърния фонд, компенсаторките и т.н.

Текстът може да се окаже юридическо предизвикателство. Така например, ако дружество с над 50% държавно участие фалира, притежаваните от него дялове и акции не могат да бъдат осребрени. Тук ще добавим, че текстовете не засягат общинските участия.

Най-смущаващо е, че забраната идва на фона на заявени и похвални усилия на предходното правителство за развитие на капиталовия пазар. Беше публикувана дори стратегия по въпроса, в която се предвижда и „капитализация на големи държавни дружества през БФБ“ (от законопроекта впрочем не става ясно дали увеличенията на капитала се забраняват).

Тази стратегия, по която напредъкът все още е ограничен, е изключително важна с оглед на промяната, която ще наложи преструктурирането на европейските фондове.  Тя предвижда още възможности за финансиране на инфраструктурни обекти чрез капиталовия пазар. Последното, както и Сребърния фонд, са изключително важни за бъдещите ни пенсии.

Доколкото може да се съди по публичните изявления на Емил Караниколов забраната предшества цялостно уреждане на въпроса за държавната собственост и публично-частните партньорства. (Във връзка с това нека да припомним, че един от първите приоритети на ГЕРБ вероятно ще е приемането на нов закон за концесиите.)

Икономистът Емил Хърсев, който подкрепи идеята на правителството, припомни забравения проект за Агенция за управление на държавното умущество (АУДИ). Това би било добро решение, тъй като в момента не съществува подобна структура и – което е по-важно, не съществуват общи стандарти, включително правила за подбор на кадри. Последният подобен опит бе идея на бившия вицепремиер Даниела Бобева.

Макар мотивът за цялостно уреждане на управлението на държавните активи да заслужава уважение, начинът, по който правителството тръгва в тази посока, ни оставя скептични.


Какво се предлага?

Проектът на закон предвижда въвеждане на забрана за  продажбата на акции и дялове – собственост на държавата, от търговски дружества с държавно участие в капитала,  както и на акции и дялове, собственост на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала в други дружества.

Обособени части на търговски дружества с държавно участие в капитала и на техни дъщерни дружества ще могат  да бъдат продавани само след решение на Народното събрание, по предложение на Министерския съвет. Забраната важи не само за обособени части на дружества от забранителния списък.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *