Правова държава: Защо Естония успя

Институциите са резултат, а не фактор за добрите политики, пишат Нийл Ейбрамс и М. Стивън Фиш от Калифорнийския университет във „Вашингтон пост“ по повод тяхно изследване за установяването на върховенство на закона в посткомунистическите страни.

Под върховенство на закона повечето специалисти имат предвид система от сложни правила, които се отнасят до всеки, независимо от власт, богатство или статус. Тези правила се отнасят както до обикновените хора, така и до управляващите.
Върховенството на закона не е същото като демокрацията. Резултатите на развиващите се страни показаха, че установяването на демокрация е лесната част. По-трудно е да се постигне върховенство на закона. От Индия и Филипините до Аржентина, демокрацията съществува заедно с ендедична корупция и елитите до голяма степен остават изключени от правилата.

Защо Естония успя?
Изследването показва, че няколко добри политики могат да проправят пътя за върховенството на закона. Например, чистата и способна държавна администрация на Естония е модел на посткомунистическия успех. Но това не винаги е било така. През 1991 г., когато комунизмът се срина, Естония, както и други бивши съветски републики, нямаше почти никакви работещи институции, нито беше привилегирована. Икономическите хищници процъфтяваха. В ранните постсъветски години, доходите на глава от населението бяха едва 10 до 20 процента по-високи от тези в Русия и Румъния и 20 до 30 процента по-ниски от тези на Хърватия, Словакия и Унгария.
Но естонските лидери действаха смело. Първо, те бързо елиминираха компрометираните от комунистическата епоха държавни служители и ги замениха с мотивирани, млади активисти на опозицията.
Второ, първите естонски правителства сложиха край практически на всички субсидии за държавни и частни предприятия. Такъв ход винаги предизвиква обвинения за „неолиберализъм“ от някои западни учени, много от които не успяват да разберат, че в развиващите се страни, държавните субсидии почти винаги се използват от корумпирани елити повече отколкото от обикновените хора.
Тази политика отряза начинаещите икономически престъпници, които печелят от държавната щедрост, а не от предприемачески талант- и позволи на истинските предприемачи да виреят. Лишени от субсидии, старата гвардия директори на предприятието и приятелски капиталисти не успяха да съберат достатъчно политическо влияние, за да държат правителствата заложник. Естонските лидери успяха да създадат държава, в която има върховенство на закона и която стърчеше сама сред останалите посткомунистически страни.
Участието на Запада

За съжаление, Естония е изключение, а не правило. Това не е поради липдата на опити от страна на Запада. Съединените щати, Европейският съюз, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие и ООН похарчиха милиарди долари с ясната цел да се помогне на страните да изградят върховенство на закона.
Западните усилия предполагаха, че върховенството на закона ще процъфти, ако развиващите се страни получават достатъчно образование, насоки, обучение и пари. В действителност, все по-голям брой изследвания поставят подобен оптимизъм под съмнение. Кампанията имаше разочароващи резултати.

Защо? Основният проблем е политически. оцеляването и обогатяването на елитите в развиващите се страни често зависи от отсъствието на върховенството на закона. Повечето пари, обучение и образование няма да сработят, докато тези, които държат властта, предпочитат да го няма и подкопавят всички усилия за въвеждане на върховенство на закона.
Прилагането на принципите на правовата държава е сложно. Една страна трябва да приеме огромен брой правила. Изработването и прилагането на тези правила изисква сътрудничество между законодателните органи, министерства, ведомства, съдебната власт, местни власти и др. На всеки етап, защитници на статуквото може да саботират усилията в своя полза.

Така например, страни като Украйна и Нигерия са получили обилна подкрепа от страна на международната общност. Но и до днес, безотчетни елити контролират тези страни, докато прокуратурата се управлява като частна група за рекет и изнудване. Елитите редовно манипулират или изпразват от съдържание законите, които би трябвало да насърчава откритост и отчетност.
Правата на миноритарните акционери в Украйна може да послужи за пример. Докато законите изглеждат прогресивни, на практика хищнически бизнес групи се използват за покупката на малки участия в набелязаните компании, така че да ги овладеят незаконно. По подобен начин, възхваляваният скорошен закон, насочен към повишаване на съдебната независимост се оказа безполезен, когато главният прокурор нагласи процеса на подбор на прокурори, така че да назначи компрометирани лоялисти вместо независими лица.

В Косово след 1999 г. ЕС и ООН инвестираха значителни средства в създаване на правова държава. През 2008 г. натовари специална агенция в областта на правоприлагането, EULEX с широки правомощия да разследва, преследва и съди корумпирани.
През 2014 г., след като1 милиард евро бяха изразходвани за програмата, следователите заключиха, че EULEX има обратен ефект. Според един изследовател, „политическият елит и ЮЛЕКС са се слели. Те са неделими. Законите са само за бедните хора. „Той заключи, че организираната престъпност и корупцията са се влошили под мандата на EULEX. Днес Косово остава затънало в корупция и лошо управление и е контролирано от елити, които са изцяло безотчетни.
Учените често смятат правовата държава като предпоставка за пазарно ориентирани икономически политики, като например либерализиране на цените и търговията и премахване на разточителните субсидии. Но трябва да е обратното. Първо трябва да се премахнат субсидиите и компрометираните бюрократи, които стоят на пътя на правовата държава. Това ще предизвика огромна съпротива от тези, които се възползват от статуквото. Но е далеч по-реалистичен и ефективен подход
–-
Neil A. Abrams and M. Steven Fish: Policies first, institutions second: lessons from Estonia’s economic reforms (2015)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *