долари

Привидност и скрити механизми

Тази седмица би трябвало да бележи тържество на здравите сили. Правителството прие закон срещу корупцията и арестува висш служител за корупция. Новините идват само няколко седмици, след като по еднолично нареждане на премиера кабинетът и няколко общини спряха за преразглеждане поредица обществени поръчки – заради съмнения.

Но радетелите за справедливост и върховенство на закона да не бързат да се радват, защото дяволът е в детайлите
Нито законът ще донесе ползи, нито пък има поводи да се надяваме, че тези, които корумпират системата, са обуздани. Проектозаконът срещна съмнения дори сред министрите, да не говорим за експертите извън правителството, които предупредиха, че текстовете са неясни и неработещи и вместо мерки срещу корупцията може да се стигне до репресия на неудобни лица. Законът събира накуп четири органа – КОНПИ, КПУКИ (станала известна с тефтерчето на Филип Златанов), БОРКОР и регистъра за декларации на висши управленци към Сметната палата. Новото Национално бюро ще има достъп до данъчна, осигурителна, банкова информация и се насърчава подаването на доноси към него. Ако депутатите не се вслушат в критиките, това може да стане силен инструмент за изнудване. Което е висока цена за вкарването в затвора на няколко души с цел споменаването на усилията и мерките в съответния доклад на Европейската комисия.

И ако намалите шума от телевизора, арестът на шефа на бившата ДАИ Цветелин Цветанов, който е и член на ГЕРБ, ще ви се стори нито повече, нито по-малко като изкупителна жертва. С личната намеса на премиера Бойко Борисов в сряда бяха задържани 18 служители на Изпълнителна агенция Автомобилна администрация (преди ДАИ), заподозрени в корупция, включително и председателят Цветанов. Зрелищната акция последва озадачаващото твърдение на премиера Бойко Борисов, че у нас няма арестувани за коруция на висшите етажи, защото корупцията ни била по-малко от тази в Румъния. Нещо като сливи за смет. Но последвалата реакция очевидно е накарала премиера да размисли. Любопитното е, че арестуваният Цветанов, бивш шеф на ДАИ – Плевен, бе назначен на поста преди малко повече от година именно с обещания да изкорени корупцията. Ако вземаме всичко казано за чиста монета, това е доста бързо усвояване на лошите практики.

Сега в ГЕРБ казват, че знаели за подкупите от месеци, Георги Кадиев също знаел, да не говорим, че и целият български народ е наясно какви ги вършат в ДАИ. Работата е там, че ДАИ и КАТ са нарицателно за корупция. Ако искате всички да разберат какви сте решителни борци срещу злоупотребите, няма по-подходяща показна цел. Въпросът е дали сегашните арести слагат край на подкупите, такса спокойствие и купените шофьорски книжки. Едва ли. Дори главният прокурор Сотир Цацаров допусна, че системата ще се възпроизведе отново, защото „на практика сменят се само хората през определени периоди“. Подобна акция срещу ДАИ имаше и преди три години.

Това е поредният катарзис за по телевизора. В предишния сезон на този сериал видяхме как след въпроса за огледалото на „Шпигел“, Борисов нареди спиране на обществени поръчки, а Делян Пеевски – посочван като едноличен пример за търговия с влияние, даде знак, че ще ограничи експанзията си.

Няколко седмици по-късно изглежда, че този период на снишаване преминава. Компаниите, нарочени за близки до властта, засега няма да строят „Хемус“, но бяха утешени. Делян Пеевски не успя да купи „Химко“, но засега запазва повечето от това, което има. А, както твърди „Капитал“, Пеевски по никакъв начин не се е разделил с „Техномаркет“, който придоби от Едоардо Миролио в комплект с малък дял от БТ. Всичко сочи, че младият депутат и бизнесмен не е отстъпил контрола върху цигарения холдинг. В четвъртък адвокат, гласуващ от името на митичния основен акционер, одобри избора на двамата представители на TGI Middle East за шефове на „Булгартабак“. Особеното тук е, че TGI e същата тази дубайска фирма, чрез която най-напред се заяви мистериозният собственик на „Булгартабак“, който по последни сведения се крие зад фондация в Лихтенщайн.

И така засега надделява хипотезата, че става дума за привидно оттегляне на успелия млад мъж от бизнеса. Но проблемите на БТ не са привидни и загубата на близкоизточния пазар вече струва работните места на заетите в „София БТ“. Сега Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол ще проверява дали холдингът е нарушил приватизационния си договор от 2011 г. със спирането на работа на „София БТ“. Срокът за поддържане на работни места изтече, но срокът за запазване на предмета на дейност е 10-годишен. Оказа се обаче, че БТ има право да спира работа за 12 месеца, така че най-вероятно резултатът от проверката ще е миролюбив: Контрол упражнен, виновни няма.

Това ни подсеща за друга проверка, която трябваше да демонстрира решителността на държавата – тази за евентуален картел на пазара на горива. Комисията за защита на конкуренцията вече има опит с привидност на антимонополна дейност по време на предишната проверка за картел в сектора. Този път Петко Николов и останалите дадоха заявка, че са готови да пипат по-твърдо или поне, че няма да предрешат случая, който се очакваше да оставят в наследство на новото ръководство на КЗК. Но работата с избора се обърка, след като се оказа, че конкурсът е проформа.

През последните месеци се нагледахме и на привидности на конкурси за висши изборни длъжности. Като се започне от новото (отчасти старо) ръководство на БНБ и се стигне до КЗК, парламентът презентира готовност за открита процедура по избор. Но нещо все не достига да ни убеди, че се прави необходимото за истинско състезание, в което побеждават тези, които са най-подготвени и имат авторитет за губене. След толкова години във властта ГЕРБ се понаучиха да не правят нелепи фалове, назначавайки „калинки“. Те вече държат на  дипломите, но редица ключови институции започнаха да се обезличават чрез назначения на хора, които никога не изразяват позиция. Именно тези хора крепят айсберга, придържат кулисите и каквито други досадни метафори се сетите. Моделът Кой е невъзможен без тях, както и без тези, които се възползват от услугите му.

Мнозина тези дни се чудят дали Пеевски наистина се оттегля, както заяви, или само минава на заден план. Кой ще го наследи? – питат всички. За мнозина това е въпрос на оцеляване, защото не могат да справят на свободен пазар – например, за медиите, които той издържаше срещу съответната престация, нямаща нищо общо с журналистиката. Но това е жизненоважен въпрос и за хората във властта, които са свикнали с този модел. Струва ми се, че малко погрешно си представяме Пеевски като самодържец на задкулисието, или връх на айсберга. По-вероятно е да е този, който осигурява непублични услуги и има възлово място в една система от взаимни зависимости. Такава система има нужда от своите брокери (понякога те стават много влиятелни) и както в приказката за Чудо-Юдо, ако един от тях бъде отстранен, тя ще го създаде отново.

Но все пак сякаш има надежда. Общественият натиск започна да дава резултати. „Хемус“ вероятно ще струва по-евтино, скъпата поръчка за печатница за лични документи ще бъде преразгледана, КЗК е под прожектора и трудно ще замете нов картел под килима.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *