Пътят на Пловдив до индустриален център на България

от автор

0 коментара България

Когато преди повече от 20 години „Фереро” решава да построи фабрика за преработка на череши в едно непознато село, едва ли са очаквали, че с това решение слагат началото на процес, който ще превърне близкия Пловдив в ярко петно на индустриалната карта на Европа.

Днес „Тракия икономическа зона” (ТИЗ) – обединение на шест индустриални зони около Пловдив, зад което стоят „Сиенит Холдинг”, КЦМ, италиански и израелски партньори, девет общини и местният бизнес, е често цитирана история на успеха.

След „Фереро” идва заводът на „Либхер”, а по-късно е създадена огромната база на „Сокотаб” за промишлена обработка на ориенталски тютюн.

И преди „Фереро” около Пловдив е имало промишлени зони, изградени  от държавата, която е притежавала цялата собственост и лостове. „Но след години на реституция и приватизация тази единна структура се разпадна, разказва адвокат Вахрам Ерамян, съдружник в „Респект Консулт”. Това е правната кантора, която обслужва „Сиенит Холдинг” и някои от инвеститорите, и активно участва в създаването на зоните, а след това и на ТИЗ.

Вахрам Ерамян

Вахрам Ерамян, „Респект Консулт“

Оказва се, че за инвеститорите е по-лесно да изградят нещо на зелена поляна, съобразно своите виждания, вместо да купят халета в чертите на града. Основното, което търсят е близостта до магистралите. По този начин в община Марица възниква първата индустриална зона.

Въз основа на този опит започва целенасочено изграждане  на другите зони. Зоната в Раковски е втора и привлича инвеститори като „Уилям Хюс”, ABB и Кауфланд. Постепенно проектът набира скорост, а „Сиенит”, строителна компания от Пловдив, която работи по проектите на първите инвеститори, започва да изкупува земи за следващите заводи.

„През 2004 г. поставихме началото на зона „Раковски” и покрай нейното бързо развитие си дадохме сметка, че ако не започнем да мислим за продължението на тези проекти, ще изостанем”, разказва инж. Пламен Панчев, съсобственикът на „Сиенит” и един от основните двигатели на проекта ТИЗ.

„Сиенит” се сблъсква с проблема за инфраструктурата още в първите зони. „В Марица развитието следваше привличането на всеки нов инвеститор, ние работехме за него, да окрупним земите, които той изкупува и после да изградим инфраструктурата. Но с разработването на ОУП на Община Марица се обособиха много ясно зоните за инвестиции. Създадохме „Инвестиционна инициатива“ за Община Марица. С това НПО решавахме някои проблеми с електрозахранването и водоснабдяването. Отначало в част от зоната нямаше достатъчно енергия, но след приватизацията ЕВН изгради подстанция. Сега Марица е отлично осигурена територия, има 20 мегавата мощност”, разказва инж. Панчев.

„Започнахме комасиране на земи, за да можем да ги превърнем в зони. Това е труден процес и изисква компетентност и целенасочена работа от различните специалисти в екипа“, обяснява адвокат Ерамян.

Днес зоните са общо шест, като 3 от тях са в начален стадий на развитие.

Първоначално те са отделни индустриални зони около Пловдив.  „През 2013 г. осъзнахме, че това е един проект и центърът му е Пловдив. Той е магнитът с възможностите на образованието и ресурса, който градът има. За мен много важен е екипът, който изградихме с годините. Не случайно ни канят в други региони”, посочва инж. Панчев.

За новите зони инициаторите на ТИЗ поръчват изследвания и опитват предварително да дефинират профила  на инвеститора. Например, Парк „Иновации” на североизток от Пловдив е свързан с изграждането на Високотехнологичен център в сферата на агроиндустрията и хранителните технологии. Ориентирана към високите технологии е и зоната в Куклен, която се развива съвместно от „Сиенит Холдинг” и „КЦМ 2000”.

От старта на първата индустриална зона „Марица“ през 1996 г. досега са привлечени над  140 инвеститори, от тях половината чуждестранни и са разкрити над 30 000 работни места.

Комплекс от фактори

С над 1.5 млрд. евро инвестиции „Тракия икономическа зона” се налага благодарение на сътрудничеството на бизнеса и 9 общини – Пловдив, Асеновград, Калояново, Куклен, Марица, Първомай, Раковски, Родопи и Стамболийски.

Утвърждаването на Пловдив като инвестиционна дестинация се дължи на комбинация от фактори: близост до магистралата и летище, гарантиран достъп до електричество и до цялата инфраструктура.

Всички инвеститори освен това изтъкват подкрепата на местната власт. „Едно от първите неща, които правят инвеститорите, е да се видят с местните власти. Ние трябваше да убедим кметовете, че без тяхно участие не може да се развива проектът и от него ще има ползи за местното население“,  посочва адвокат Ерамян.

В първите годините силен стимул е наличието на достатъчна работна ръка и близостта до деветте университета в Пловдив. Но образованието и кадрите са най-голямото предизвикателство напоследък.

Публично-частно партньорство

Защо институционалната подкрепа е толкова важна? За да може да се изгради една индустриална зона, трябва да се направи устройствено планиране чрез приемане на ОУП и въз основа на него – ПУП, обяснява адвокат Ерамян. Но тук инвеститорите се натъкват на пречки.

„Инфраструктурата е публична, а самите общини нямат необходимия финансов ресурс да излязат извън границата на общината, даже и извън населеното място”, посочва юристът.

По думите му схемата е следната: самият дивелъпър на икономическата зона започва да изгражда инфраструктурата , второ, инвеститорите започват да му помагат, и на трето място, държавата подкрепя –  или чрез закона за насърчаване на инвестициите или като отпуска целеви субсидии за общините.

Публично-частното партньорство предполага, че държавата ще допълва тази дейност, когато е обществено необходима.

„Опитахме да направим така, че когато изградим инфраструктурата, вместо общината да ни плаща, да ни освободи от данъци. Но се оказа невъзможно – имаш ли имот, трябва да плащаш данък сгради”, казва Ерамян. Освен това, когато дивелъпър на зона или инвеститор построи довеждаща инфраструктура за своя сметка, държавата отказва да върне ДДС, защото се строи в чужд имот (например, пътят минава през общинска земя).

Понякога пречки създава и законодателството, което, „за съжаление, се прави на парче и се получават противоречия. Не го приемам, че се прави с умисъл“, казва адвокат Ерамян.

Един от големите инвеститори се сблъскал с неочаквана забрана, свързана с отпадните води. „Никога не сме предполагали, че е възможно с подзаконов нормативен акт да се забрани да се заустват отпадни води в отводнителен канал.” Оказва се, че имало наредба, която позволява тези канали да се ползват само за отводняване на земеделски земи.

Така в продължение на четири години и инвеститорите, и общините са били без реална алтернатива, докато наредбата се промени. Промяната, инициирана от екипа на ТИЗ, вече е факт.

Освен това в зоната функционират и 3 клъстера – „Клъстер Тракия икономическа зона“, „Клъстер информационни и комуникационни технологии Пловдив” и отскоро „Клъстер Тракия – образователно-квалификационен хъб“, които имат роля за привличането на инвеститори и развитието на дейности от общ интерес, в това число образователни проекти.

Тясното място

Недостигът на подготвени кадри все по-често се превръща в проблем за разрастващия се индустриален център. По експертни оценки над 3000 работници ще са необходими на предприятията в зоните през 2017 г.

Затова „Клъстер Тракия икономическа зона“ заедно с JobTiger и 6 индустриални компании проведе кампания за наемане на работници от населени места с висока безработица, достигайки чак до Северна България.  Създаден е Образователно-индустриален борд с Министерството на образованието и науката, Община Пловдив и Индъстри Уоч, а ТИЗ в партньорство с други НПО опитва да реализира различни инициативи в областта на професионалното обучение и професионалното ориентиране. И в Пловдив отбелязват, че младите хора не желаят да работят в производството, а предпочитат диплома за висше образование, дори да нямат гарантирана работа след университета.

Инж. Пламен Панчев обаче е скептик, че държавата ще се намеси  и ще въведе квоти, съобразени с потребностите на бизнеса. „Но трябва да се намери много бързо друг подход, за да се мотивират младите да се запишат в професионалните гимназии и да излязат от там със „занаят“.  Например, обществените телевизии могат да снимат игрален филм“, предлага той.

Инж. Панчев вижда резервите и в специалните (адаптирани) програми за образование на роми и в отварянето на трудовия пазар за работници от трети страни (прочетете интервю с него).

–––––––-

[textblock style=“2″]

ПРОЕКТЪТ ТРАКИЯ ИКОНОМИЧЕСКА ЗОНА:

През 2013 г. шестте индустриални, търговски и логистични зони в района на Пловдив – „Марица“, „Раковски“, „Куклен“, Индустриален парк „Пловдив“, Парк „Иновации“ и Агроцентър „Калояново“, които се развиват от „Сиенит Холдинг“ АД, „КЦМ 2000“ АД, израелски и италиански партньори, бяха обединени под общия бранд „Тракия икономическа зона“. Общата площ на ТИЗ е 10 700 000 м², от които 3 250 000 м² вече е заета, а 7 450 000 е свободна. В състава на ТИЗ са зони с различна икономическа специфика, което прави проекта уникален – има зони в областта на леката и тежка индустрия, в т.ч. машиностроене, на високите технологии и агро сектора.

[/textblock][textblock style=“2″]

НОВИ ИНВЕСТИЦИИ ПРЕЗ 2016

Американската Sensata Technologies, номер 1 в света в производството на сензорни и електрозащитни устройства, приключи първия етап на предприятието си в зона Марица, част от ТИЗ.

Нов инвеститор в ТИЗ е и производителят на кормилна и задвижваща техника „Вили Елбе аутомотив България“ – дъщерна фирма на германската Willi Elbe Gelenkwellen.

Германският производител на машини, консумативи и софтуер за хранително-вкусовата индустрия INTRAMA строи в индустриална зона „Марица“ производствена база.

Първа копка на завод на водещия световен производител на осветителни тела германската компания Osram край Пловдив направиха на 22 март 2016 г.

Белгийската компания за офроуд и тежкотоварна техника Malmar нае през 2016 г. 1000 кв. м. готово хале, като планира през 2017 г. да започне строителство на собствено предприятие в ТИЗ.

Българската „Биофреш” построи модерна база в зона „Марица“, включваща производство на маркова козметика от розово масло, роботизиран склад и офис помещения.

Един от най-големите работодатели в Пловдивска област – немската фирма „Либхер” откри логистичен център през април 2016 г.

Британската фирма за производство на автомобилни детайли „Уилям Хюз“, също непрекъснато разширява дейността си. Англичаните са вече 13 години в зона „Раковски“ и инвестират годишно средно по 1 милион евро.

Производителят на детайли за бяла техника „Мекалит България“ започна ново производство в завода си в зона „Куклен“, част от ТИЗ. „Мекалит“ навлезе в нова област – производство на пластмасови елементи за автомобилната индустрия, за клиенти като Renault – Nissan, Volkswagen и Mercedes.

[/textblock]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *