Когато пазарът подкопава морала

Даниел Фридман и Даниел Макнийл*

Гръцките философи не са грешали за пазарите. Когато те възнаграждават сътрудничеството, хората стават по-любезни и добродетелни – но пазарите не винаги го възнаграждават. Въпреки че, балансирайки интересите, те могат да подобрят нашия морал, те могат също да го съсипят.

Случаите на измама са съществували още в древен Урук, а в наше време сме свидетели на изключителни машинации като Enron. Нека да погледнем един малък пример как това се случва.

В продължение на години Amgen (AMGN) и Johnson & Johnson (JNJ) продават три лекарства срещу анемия: Epogen, Procrit и Aranesp. Заедно те са фармацевтичният еквивалент на Гавар, голямото петролно находище в Саудитска Арабия, носейки 8 млрд. долара годишно за тези дружества. Звездата, Epogen, някога е била едно от най-доходоносните лекарства в позитивния списък на Medicare (еквивалент на здравната каса в САЩ).

Но през 2011 г. Medicare проведе едно изследване, което не откри убедителни доказателства, че повечето пациенти с бъбречна недостатъчност – основните потребители на тези лекарства – живеят по-дълго, чувстват се по-добре или имат някаква „клинична полза“ от тези лекарства, освен повишените червени кръвни телца. В същото време фармацевтичните фирми са занижили риска от нежелани реакции, като рак и инсулт. С други думи, лекарствата са помогнали на малко хора, но може да навредят на мнозина, които ги вземат без нужда. В повечето случаи те не са били по-добри от медицината, прилагана през 19-ти век.

Но пазарните стимули са накарали лекарите навсякъде да ги предписват. Статия на Washington Post от 2012 г. показва как става това.

Маркетинг кампания

Първо, фармацевтичните компании правят тестове на лекарства, които раздуват ползите и пропускат истинската вреда. Amgen, например, е уверила Агенцията по храните и лекарствата (FDA), че „Рисковете, свързани с лечението, са минимални.“ Но конфликтът на интереси е очевиден, когато фирмите тестват своите собствените си продукти. Това е все едно да питаш кандидата за работа дали отговаря на изискванията за добре платена позиция.

После компаниите получават одобрението на FDA и, според Washington Post, усърдно лобират Конгресът да разреши по-високи дозировки. Колкото повече лекарства приемат пациентите, толкова повече печелят компаниите. Нещо повече, макар че изследователите накрая научиха, че лекарствата помагат само на 16 процента от пациентите на диализа, тези, които се нуждаят от преливане на кръв, компаниите са получили одобрение за не толкова остри случаи и за пациенти с други заболявания. Например до 1994 г., на етикета на едно лекарство пишеше, че може да подобри „здравето, сексуалния живот, благополучието, психологическите въздействия, задоволството от живота и щастието”.

На следващо място компаниите изкривяват вземането на решения от докторите. Например, те дават отстъпки на лекарите, които поръчват големи количества. Те също така препълват фиалите, като добавят понякога по 25% бонус съдържание, така че докторите да имат стимул да продадат излишъка. Компаниите лобират да се разреши надценка от 30% на лекарите, когато предписват тези лекарства по Medicare. Надценките са дори по-високи за пациенти с частни здравни застраховки. Например, една клиника получава 900 долара за дози, които нормално струват 600 долара, така че тя прибира по 300 долара всеки път.
Един онколог може да направи между 100 000 и 300 000 долара на година само от това, казва Чарлз Бенет, професор в университета на Южна Каролина.

Накрая, през ноември 2006 г., независимо проучване в New England Journal of Medicine разкри, че пациентите с бъбречни заболявания, които получават по-високи дози, също са с по-висок риск от инсулт, хоспитализация и смърт. През следващия месец учени в Дания спряха изпробването на Aranesp върху пациенти с рак, тъй като това води до увеличаване на туморите и смъртните случаи нарастват. Amgen седя върху тази новина три месеца, преди да я съобщи в нюзлетър.

По-високи дози

Употребата достига своя връх през 2007 г. През това време, повече от 80% от 175 000 пациенти на диализа по Medicare получават по-високи дози от тези лекарства, отколкото FDA сега смята за безопасно. През 2007 г., въпреки лобирането, агенцията ограничи употребата на тези лекарства, намали дозировката и предупреди докторите да предписват най-малките възможни количества.
Amgen отначало отрече всякаква измама. В изявление компанията обяви, че е актуализирала етикетите на продукта 15 пъти и бързо и отговорно е съобщавала всякакви нови резултати от проучвания. Компанията твърдеше, че никога не е заблуждавала публиката.

Но дали изпълнителните директори на компанията са дяволи? Дали те съзнателно избират да извършат статистическо убийство, да убият някакъв процент от потребителите си, които никога не са виждали, заради големите печалби?
Ние смятаме, че е по-вероятно те просто да не стигат твърде далеч в търсенето на отрицателни резултати от тестовете. Те вероятно се смятат за морални хора, които облекчават страдащите пациенти. Всички ние съчиняваме рационализации в личен интерес. Например, ако кандидатът за работа твърди, че е квалифициран за дадена позиция, той може дори да не лъже. Личният интерес може да го убеди, че е така.
И след като формираме и изразим мнение, започваме да обръщаме повече внимание на подкрепящите доказателства и да пренебрегваме останалите, добре познат психологически трик, наричан уклон към потвърждаване. Ние всички сме уязвими и не искаме да научаваме новини, които подкопават вярванията ни. А там, където милиарди долари и цели кариери са изложени на риск, пристрастията растат.
Обърнете внимание, че това не се отнася за прости пазари като земеделските. Тук нямаме баланс между купувачи и продавачи, който води до конкурентно равновесие. Правителствата определят много от условията. Техните служители трябва да се справят с непълни данни и, както се оказва, силен лобистки натиск. Пазарният натиск влияе на гласуването в Конгреса и позволява да се продават повече лекарства от нужното, въпреки рисковете.

Докторите решават
Нещо повече, вземащият решение не е купувачът, а докторът. Той предписва лекарствата, но пациентите, застрахователите и държавата плащат.
Като цяло коригиращите и балансири механизми на един идеален пазар постепенно избледняват и нарастват възможностите за морална корозия.
Големият въпрос е: Променят ли пазарите духа на времето? Дали те маргинализираха моралното измерение на публичната политика и направиха ключов арбитър ефективността.

Мнозина мислят така. През 2009 г. тогавашният френски президент Никола Саркози написа: „ Чисто финансовият капитализъм изврати логиката на капитализма”. По думите му той е система, в която „логиката на пазара извинява всичко”.

Откъс от второто издание на тяхната книга “Morals and Markets: The Dangerous Balance,” публикувана вчера. По Блумбърг[fb_button]

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>