Панама
Панама

Офшорният бизнес се мести onshore

САЩ, Великобритания и други развити страни през последните години активно се борят с отклоненията от данъци и банковата тайна, но въпреки това офшорните центрове процъфтяват. Отливът на частни капитали в тях през 2014 г. нарасна със 7% до 11 трилиона долара. Досиетата от Панама поставиха тези практики в светлината на прожекторите, за да ни покажат, че понятието „данъчен рай“ отдавна не е това, което си представяме.
Но Панама далеч не е най-важната офшорна дестинация.
[textblock style=“1″]

Индекс на финансовата секретност на TJN

1. Швейцария
2. Хонконг
3. САЩ
4. Сингапур
5. Кайманови о-ви
6. Люксембург
7. Ливан
8. Германия
9. Бахрейн
10. Дубай
11. Макао
12. Япония
13. Панама
14. Маршалови о-ви
15. Великобритания

[/textblock]

Панама не е основен център

В действителност тя е на 13 място, докато САЩ са трети. Наистина повечето клиенти на панамската компания Mossack Fonseca са регистрирали фирми на Британските вирджински острови.
В досиетата, изтекли от консултанската компания Mossack Fonseca обаче има много малко американски фирми – само около 200 души с американски адрес са клиентите на компанията от Панама. Според „Гардиън” това се дължи на факта, че да се създаде фиктивна фирма в САЩ е по-лесно отколкото да се заеме книга от библиотека. В който и да е щат може да се регистрира ООД или други юридическо лице и при това не трябва да се разкрива информация за това кой е негов собственик. Щатът Делауер дотолкова се асоциира с анонимки компании и призрачни фирми, че Transparency International го нарече символ на корупция”, коментира Шрути Шах от организацията.

Когато стане дума за данъчен рай си представяме екзотични места като Белиз, но през 2015 г. в рейтинга на Tax Justice Network САЩ заеха трето място, изпреварвайки Каймановите острови и Сингапур. Още по-удобни убежища са Швейцария и Хонконг.

Според Шах не само Делауер, а нито един щат не иска разкриване на информация за собствеността на бенефициента. Докато, за да си извадиш читателска карта в библиотеката, трябва да представиш документ за самоличност и сметка за платени битови услуги. В някои щати обаче разкриването на фирма е малко по-сложно. Репутацията, или скандалната известност на Делауер, Невада и Уайоминг се дължи на данъчните им закони, уточнява Шах, която живее във Вирджиния. Както се обяснява на интернет сайта на отдела за регистрация на юридически лица на щата Делауер, над 50% от акционерните дружества в САЩ и 64% от включените в списъка на Fortune 500, имат юридически адрес там.

Убежища на секретността

В действителност създаването на офшорка не значи просто да се регистрира фирма на някой остров, като се назначи номинален директор и някой местен безработен за собственик. Важна роля в този процес играят анонимните компании, които крият истинския собственик. Затова се използват различни юрисдикции.

САЩ е едно най-лесните места за скриване на анонимни (shell) компании, коментира пред „Вашингтон поуст” Марк Хейс от неправителствената организация Global Witness. Офшорен вече не означа дестинация, а услуги, които включват осигуряване на секретност, минимизиране на данъците, управление на активи и предлагане на сигурност и достъп до богатствата от всяка точка на света, описва Джеймс Хенри, бивш главен икономист на McKinsey & Co, а сега консултант на Tax Justice Network (TJN). Проучване през 2012 г. включва изпращането на 7400 имейла до над 3700 компании, занимаващи се с такива регистрации, със запитване за регистрации на анонимна компания. Проучващите се представят като корумпирани служители и други високорискови клиенти. Оказва се, че на Бахамските и Каймановите острови са по-взискателни, отколкото в Делауеър, Монтана, Южна Дакота и Ню Йорк.
Една от причините за това е, че САЩ не са подписали новите световни стандарти за разкриване на информация, които карат анонимните компании да разкрият действителния собственик.

„Страничен ефект”

Фиктивните компании могат да имат различно предназначение. Те се използват за анонимна покупка на земя, която да не предизвиква конкуренцията, за защита на бъдещи права или патенти, за създаване на холдингови структури и, не на последно място – за анонимни, но законни дарения за политически партии и кампании.
Според Джон Уайнбърг от Центъра за корпоративно управление при Университета на Делауеър не трябва да се осъжда цялата система заради отделни лица. По думите му щатът не е данъчен рай, а място, където се регистрират повечето американски компании, тъй като там действа разумен корпоративен режим. „Очевидно тук идват и съмнителни компании, но предназначението на системата не е това. Това е страничен ефект. Ако някой използва корпорацията в злонамерени цели, за това не са виновни корпоративните правила. Това е вина на отделните лица.”, коментира той пред „Гардиън”.
Но други посочват, че скандалният търговец на оръжия Виктор Бут е регистрирал редица компании в Делауер, Тексас и Флорида, за да прикрие своята дейност. Затова Transparency International призовава да бъде приет законопроекта „За прозрачност по регистрацията и съдействие на правосъдието”, представен от членовете на Конгреса – Каролин Малони и на Сената – Шелдън Уайотхаус, който би наложил да се събира информация за собствениците.
Този проект чака да бъде разгледен от 2008 г.
На теория много страни имат законодателство, насочено срещу компаниите с анонимна собственост. По ирония на съдбата сред тях е и Русия, която през 2014 г. обяви законови мерки срещу практиката на руските компании да крият пари в офшорни зони. Това стана именно по поръчение на президента Владимир Путин, който заяви, че фирмите с офшорни капитали ще бъдат лишени от достъп до държавни ресурси, и, на второ, бяха взети мерки за облагане с данък при източника.

От Нигерия и Гърция към Панама

До голяма степен възходът на офшорните зони се дължи на пари от Азия и Близкия Изток, смятат анализаторите от Boston Consulting Group. Според Икономическата комисия на ООН за Африка страните на континента ежегодно губят над 50 млрд. долара заради незаконен отлив на капитал. През 2014 г. министерство на правосъдието на САЩ откри 480 млн. долара доходи от корупция, скрити в банкови сметки на бившия нигерийски диктатор Сани Абача, от тях 303 млн. долара на остров Джърси.

Дори богати страни като Гърция и Италия страдат от изтичане на капитали.
Офшорният бизнес се разви с участието на големите банки и адвокатски кантори, счетоводители и други експерти, специализирани в услуги за сенчести клиенти. Конкуренцията между офшорните зони се засили след като финансовата глобализация се разви през 80-те години.
Проблемът отдавна не е в избягването на данъци. Предлагайки анонимност офшорните центрове подриват пазарите и инвестициите, като ги насочват по начин, който няма общо с ефективността, твърди Tax justice Network.
От 21 до 32 трилиона долара частно финансово богатство е скрито – необложено или обложено с ниски данъци, в тайни сметки по света. Презграничните финансови потоци към такива центрове са 1-1.6 трилиона долара годишно. Секретните юрисдикции, което е по-широк термин от данъчни убежища, по този начин привличат всякакви нелегални капитали. Опитът да се избегнат данъци създава инфраструктурата, която облекчава прането на пари и други финансови престъпления.

Бъдещето на офшорния бизнес

Това не е първият скандал в този сектор. През 2015 г. Citco Group в 2015 г. се съгласи да заплати 125 млн. долара, за да уреди конфликт с инвеститорите, които загубиха милиарди в обслужваните от нея фондовете на Бернард Мадоф, припомня WSJ.
През октомври 2015 г. най-големият фонд за преки инвестиции Blackstone изведе на борсата принадлежащата му Intertrust, която по време на IPO бе оценено на 1.32 млрд. евро. Intertrust е една от най-големите фирми по създаване на компании, инвестиционни фондове и тръстове в Люксембург, Гърнси, Каймановите острови и на други места по света. През 2015 г. тя отчете ръст на приходите си със 17%-
Излизането й на борсата ознаменува нова епоха в този многомилиарден сектор, в който дълго време доминираха местни юридически фирми и посредници. Но изтичането на документи от панамската компания Mossack Fonseca хвърля сянка и върху нейните конкуренти. Котировките на акциите на Intertrust паднаха с 6% след публикуването на разследването на Международния журналистически консорциум. Както и преди 48,7% от акциите й се държат от Blackstone, тя няма офис в Панама и не работи с Mossack Fonseca, коментира Intertrust, подчертавайки, че има много строги правила.
Според Intertrust, общият размер на световния пазар на тръстови и корпоративни услуги през 2014 г. е бил 5.6 млрд. евро. Броят на компаниите, регистрирани в седемте най-големи офшорни зони, включително Британските Вирджински острови и остров Джърси от 2009 до 2014 г. нарасна със 7% до 672 500 по данни на юридическата компания Appleby Group.
Все още не е ясно, как изтичането на данни от Mossack Fonseca ще повлияе на дъргосрочната перспектива на офшорните финансови услуги. Правителствата вече се опитват да ограничавт операциите на международните компании в офшорните зони.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *