Оставка. Какво следва?

След убедителната победа на подкрепения от БСП Румен Радев на президентските избори, премиерът Бойко Борисов потвърди заявката си да подаде оставка. Освен това той отхвърли възможността ГЕРБ да опита да състави ново правителство в рамките на първия, полагащ се по право мандат. Причината – разпадането на управляващото мнозинство.  БСП също няма да опита да състави правителство със своя мандат (това предполага подкрепа на взаимноизключващи се формации).

Оттук следва, че най-вероятно е назначаване на служебно правителство от президента Росен Плевнелиев. Парламентът обаче остава и ще може да бъде разпуснат едва от новия държавен глава (виж тук).  Президентът Плевнелиев даде знак, че ще пита Конституционния съд за това дали може да насрочи датата на изборите – примерно за февруари, без да разпуска парламента. Ако не може – изборите ще бъдат насрочени от Румен Радев, който встъпва на 22 януари, и ще са в края на март или април. Той вероятно ще направи смени в кабинета.

Има и друг вариант. Ако политическите сили се споразумеят, че трябва да има избори за Велико народно събрание (независимо дали с цел довършване на съдебната реформа или промяна на броя на депутатите, както предвиждаше отхвърления въпрос за референдума, но подкрепен напоследък от Бойко Борисов), президентът не е ограничен в насрочването на дата за нови избори, твърдят юристи. За целта обаче е необходимо два месеца преди разпускане на парламента да е бил внесен проект за промени в Конституцията (чл. 159). Такъв проект може да бъде внесен и от президента. Свикване на ВНС обаче предполага партиите в сегашния парламент да се съгласят на такъв вариант (с мнозинство две трети), който може рязко да промени политическата ситуация в страната. Те ще го направят според това какви са шансовете им за ключова роля във Великото народно събрание. Последното не е ограничено със срок, но може да решава въпроси от компетенцията на обикновено Народно събрание само в неотложни случаи. Това означава да се приеме закона за бюджета, но едва ли е повод за придвижване на множеството поправки в различни закони, които се стовариха в парламента през последните месеци – от ЗУТ и Кодекса на труда до законите за храните и автомобилните превози.

При всички варианти ще имаме един или два служебни кабинета, които ще управляват два или четири месеца.

Около два месеца ще заседава и сегашното Народното събрание (може би по-кратко се иде на варианта с избори за ВНС).

Парламентът и новото правителство ще имат важни задачи. Сред тях са промяната на изборните правила и номинирането на нов еврокомисар на мястото на Кристалина Георгиева.

Промените на изборните правила са най-важни, особено при варианта избори за Велико народно събрание. (Смята се, че ако ГЕРБ наложат повторение на мажоритарните избори във вида от 2009 г., те ще циментират властта си.)

Но не по-малко важен е и преходният период, който се очертава дълъг. Ще се концентрираме върху икономиката, където прави впечатление не толкова и не само въпросът за проектобюджета, колкото предизвикателства, свързани с досегашни фаворити на властта. (Но ако служебният кабинет на Плевнелиев включва премиер и министри от сегашното правителство, много от тези въпросителни биха отпаднали).

1. Бюджет 2017

Поставихме този въпрос, преди още да се очертае победата на Радев. Но резултатът от изборите не намалява неяснотите. Нещо повече – при сегашните условия смислен дебат по бюджета е изключен.

Бюджетът, внесен от предходното правителство и представен в Тристранния съвет, ще бъде изтеглен* или доработен от служебното правителство. (Такъв прецедент имаше през октомври 2014 г., когато проектът за актуализация на държавния бюджет, разработен от служебното правителството, бе оттеглен на 11 ноември). Липсата на време и неясната политическа подкрепа за новия вносител обаче не предполага сериозна преработка. Това е наистина уникална ситуация, тъй като само човек, който вече е бил финансов министър, може да наложи за толкова кратък срок промени в числата, а и в данъчните закони. Евентуална промяна ще се концентрира върху по-политическите параметри. Това са парите за МВР,  ДАНС, вероятно средствата за превъоръжаване. Президентът Плевнелиев винаги се е застъпвал за по-голям бюджет за отбрана, така че е малко вероятно негово правителство да ги намали. Интерес ще представлява гласуването по бюджета на съдебната власт, който е сред бързо растящите в новия проектобюджет. Големи промени в проекта няма да настъпят, но той може да се ползва тактически, включително за печелене на време.

Друг интересен казус, свързан с бюджета, са предвидените в него средства от концесията на Летище София. Срокът за подаване на оферти от кандидатите, сред които е „ВТБ Капитал“, е 14 декември. Той едва ли ще бъде спазен.

Ако оставката предизвика прекалено големи спорове около бюджета, то е напълно възможно той да не бъде приет до края на годината. (Като се отчете и неизбежното забавяне покрай съставянето на ново правителство.). Това означава новата година да започне със старата минимална работна заплата и 1/12 част от тазгодишния бюджет. Това ще създаде напрежение, но не е нещо фатално, независимо какво внушават различни депутати.

Да не забравяме обаче, че ГЕРБ спестиха значителни разходи, които ще бъдат изхарчени през последните два месеца на тази година (3.4 млрд. лева, колкото е излишъкът към 30 октомври). Междувластието може да забави това ударно харчене и така да допринесе за излишък в бюджета. Но грижата за започнатите проекти (особено по еврофондовете, които закъсняват) може да аргументира прехвърляне на членове на правителството на Бойко Борисов в служебния кабинет, което лесно може да бъде обяснено с грижа за стабилността и приемствеността.

2. Данъчните и осигурителни закони

Служебното правителство едва ли ще има ресурс да преработи данъчните закони, които са доста технически, особено новите текстове, свързани с Данък Уикенд. По неофициална информация, ще се опитат да гласуват сегашните проекти. Бихме заложили най-много на оттегляне на ограниченията за плащания в брой и евентуално – на изискването за онлайн подаване на данъчните декларации.

Увеличението на осигурителната вноска с 1 процентен пункт от 1 януари 2017 г. вече е записано в чл. 6 на Кодекса за социално осигуряване. Разпускането на парламента, без да е приет проектобюджетът, няма да спре това. Но ще забави увеличението на вноската за лицата по чл. 69 (военнослужещите) с 20 процентни пункта, което е предвидено в законопроекта за бюджета на ДОО за 2017 г.

3. Минималната работна заплата

Президентът Росен Плевнелиев е пробизнес ориентиран и, ако зависи от него, едва ли би допуснал рязкото повишаване на минималната работна заплата в комбинация с вдигането на осигурителните прагове. Но точно сега подобна промяна в плановете би осуетила доста разчети, така че шансовете не са много големи.

Тук е важно да се припомни, че решението за минималната работна заплата е на правителството, а не на парламента. Като се има предвид сравнително малкият нетен ефект на месечна база, няма пречки служебният кабинет да го гласува. Минималният осигурителен доход обаче се определя от парламента заедно с бюджета на ДОО.
Това означава, че самоосигуряващите ще продължат да се осигуряват върху 420 лева, докато за работещите на минимална работна заплата може да възникнат въпросителни в някои случаи, ако служебното правителство гласува вдигане на МРЗ.

Същото важи и за учителските заплати. Минималните им основни възнаграждения се определят с Наредба 1 на МОН. Увеличаването им наистина изисква приет бюджет, тъй като ще са необходими повече средства. Но в практиката има случаи, когато министерството е одобрявало увеличението със задна дата.

4. КТБ

Две години след фалита на КТБ напредъкът в събирането на кредитите е символичен, под въпрос е дори запазването на активите, които бяха оценени като добри. Министърът на финансите е в позиция на наложи смяна на синдиците на фалиралата банка, за които се приема, че са твърде близки до адвокат Момчил Мондешки. Това ще бъде важно с оглед на предстоящата продажба на ТБ „Виктория“, където оферти подадоха БАКБ и Търговска банка Д.
Докато трае преходният период може да започне и осребряването на имуществото на банката (продажбата на „Виктория“ тръгна предварително, като бързо развалящ се актив; за останалите активи се очаква оценката на PWC, която според противоречивата информация, постъпваща от синдиците, е готова).

5. Големи обществени поръчки

Тази година започна с рязко дърпане на ръчната спирачка по отношение на обществените поръчки. Отново можем да видим подобен ефект, макар и по други причини. Сред големите обществени поръчки, които чакат решение, са строителството на отсечки от АМ „Хемус“, обявените търгове за ремонт на блеза 300 км пътища и новата ТОЛ система на стойност 200 млн. лева без ДДС, където сред очакваните фаворити е „Телелинк“. Предстои избор и за тунела под Шипка, а други големи поръчки (за пречиствални станции и пр.) очакват решението на КЗК.
А плановете за продължаване на безплатното саниране изглежда наистина приключиха.

* Актуализиран след съобщението на Менда Стоянова, че одобреният на първо четене от бюджетна комисия проект ще бъде оттеглен (това може да направи служебният кабинет). От МФ обаче коментираха пред БНР, че няма да изтеглят проекта. При всички случаи това е технически детайл с оглед на казаното по-горе.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>