Световна икономика

Повратна точка за глобализацията

Световната икономика доближава опасен повратен момент, тъй като недоволството в САЩ и Европа заплашва формираните с десетилегия механизми на свободната търговия. Напрежението достигна точка на кипене във Великобритания, където след два месеца трябва да се проведе референдум по въпроса за излизането от ЕС (Брекзит). МВФ предупреди, че напускането на ЕС е реална възможност, която може да сложи началото на нова епоха на неопределеност и да подрине основите на и без това бавното възстановяване на световната икономика.

Но подобни тревоги не засягат само Великобритания. Партиите, обявяващи се против членството в ЕС, набират сили в много страни, особено Франция и Германия. Кандидатите за президент на САЩ Доналд Тръмп и Бърни Сандърс се обявяват срещу подписването на редица споразумения.

Масло в огъня наливат работещите в производствения сектор от двете страни на Антантическия океан, които са изхвърлени зад борда в резултат на растящата международна конкуренция. Тяхното недоволство доведе до създаване на политически движения, осъждащи принципите на глобализацията – свободната търговия и отворените граници.

Ханс Тимер, икономист от Световната банка за Европа и Централна Азия предвижда негативни последици, ако страните се отклонят от глобализацията.

Ако англичаните сложат край на 43-годишното членство в ЕС, нейните лидери ще трябва да водят преговори с останалите страни за различни споразумения, засягащи търговията, финансите и социалното осигуряване. Тази перспектива доведе до понижение на паунда до седемгодишен минимум. Както показаха резултатите от последните допитвания, британците се продължат към диаметрално противоположни гледни точки и значителен процент от населението все още не е взел решение.

Пазарите се готвят за резки промени. В момента на гласуването (на 23 юни) на референдума колебанията на основния фондов индекс могат да достигнат 6.5% според анализ на Macro Risk Advisors. През април Банката на Англия предупреди, че излизането от ЕС може да доведе до по-нататъшно спадане на курса на лирата, понижение на кредитирането и ръст на лихвените проценти.

Нестабилността е достатъчна, за да подкопае основите на текущия икономически растеж, но истинските последици ще станат известни след няколко години, когато страната се договори за условията на напускането на ЕС. Според резултатите от ново изследване, проведено от аналитичния център Open Europe, в най-лошия сценарий излизанеот на Великобритания от ЕС може да понижи икономическия ръст на страна с 2.2% към 2030 г., но ако процесът на напускане премине гладко, това ще повиши скоростта на икономическо развитие в дългосрочна перспектива.

Но в този доклад не са отчетени възможните последици за другите страни в ЕС, в които той може да провокира подем на националистическите движения и икономическа верижна реакция. Във Франция ултрадесният Национален фронт обеща да проведе референдум по въпроса за напускането на страната от ЕС, ако техен кандидат спечели президентските избори следващата година. В Германия ултрадесните станаха трета политическа сила.

През април МВФ понижи прогнозата за световната икономика от 3.4% до 3.2% и дори тези числа може да се окажат оптимистични. Чиновниците отбелязаха, че рисковете растат, като посочват националистическите настроения като един от тях. „Има опасност представителите на средната класа и бедните да изостанат, което ще доведе до още по-активни призиви за протекционизъм и фрагментация, коментира управляващият директор на МВФ Кристин Лагард.

Икономистите дълго време твърдяха, че ползите от глобализация надхвърлят негативните влияния върху работещите, които губят работни места. МВФ и Световната банка са резултат от следвоенния консенсус, според който по-дълбоката икономическа интеграция може не само да помогне за края на политическия раздор, но и да допринесе за всеобщ ръст.

В много отношения, това е вярно, пише Washington Post. Потребителите в развитите страни имат възможност да придобият евтини стоки, а работнците в развиващите се страни имат работа. Според Световната банка хората, живеещи в нищета миналата година са намалели под 10% от световното население. За сравнение, през 1990 г. в такива условия са били една трета от хората на планетата. Банката си поставя за цел до 2030 г. да изкорени бедността, която се определя като нужда да се живее с по-малко от 1.90 долара на ден. Но както предупреди миналата седмица президентът й Джин Йон Ким, политическите настроения и изолационизмът могат да попречат.

Много привърженици на националистически движения в Европа и САЩ са възрастни работници, които смятат, че в резултат на глобализацията са се оказали на дъното на икономическата йерархия. Заетостта в производствения сектор на Великобритания намаля с една трета от 2000 г., а в САЩ – с 20%, по данни на ОИСР.

Дейвид Аутър, икономист от MIT анализира трудовите борси в тези американски градове, където се налага компаниите да се конкурират с китайските вносни стоки. Той открива, че нивото на безработица там остава високо в продължение на 10 години и нивото на доходи на работниците е по-ниско от средното за страната.

Според икономиста на МВФ Морис Обстфелд проблемът е в това, че търговията създава победители и губещи. „И засега не сме намерили начин адекватно да се погрижим за губещите”.

1 Comment

  1. В книгата на проф.Иван Ангелов “Световната икономическа криза и България“ добре е обяснено като са цитират над 20 нобелисти по икономика ,и за протекционизма

    Обяснил съм всичко – https://www.facebook.com/atanas.shalapatov/posts/1738898843055009

    Основното което трябва да се осъзнае е ,че световната финансова икономическа система е грешна ,че кризата е системна и трябва системен подход и ресурсно базирана и планирана екологична икономика

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *