интернет

Нови правила за ДДС за е-услуги носят разходи и рискове за бизнеса

От 01.01.2015 г. се променя режимът на ДДС във всички държави-членки за фирми, които предоставят телекомуникационни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия и услуги, предоставяни по електронен път (електронни услуги). Това е една от най-радикалните промени в системата на ДДС в ЕС от нейното създаване, която не само ще доведе до значителни разходи за тези фирми, за да въведат новите разпоредби, но и до мащабни промени в европейския пазар на тезиуслуги.  Пазарът на е-услуги в Европа се оценява на 366 милиарда евро към 2013 г. по данни на Ирландската данъчна администрция.

Стандартните ДДС ставки  в Европа варират в диапазон от 12 пункта – между 15 % (Люксембург) и 27 % Унгария, като този диапазон е още по-голям, ако се вземат предвид и редуцираните ставки на данъка в множество държави.

Съгласно правилото, действащо до 31.12.2014 г., когато една фирма-доставчик, установена в ЕС  продава телекомуникационни услуги, услуги по разпространение на радио и телевизия или е-услуги на краен потребител (обикновено това е физическо лице), който е от държава-членка, доставчикът  трябва да начисли данъка по ставката на страната, в която той е установен. По тази причини, основните европейски играчи на пазара на е-услуги се установиха в държавата с най-ниски данъчни ставки – Люксембург, където редуцираната ставка на данъка върху електронните книги е 3 %, а ставката за всички останали е-услуги е 15 %.

От 01.01.2015 г. се въвеждат изцяло нови правила за определяне на данъчните ставки на тези три вида услуги, като мястото, където е установен доставчикът, вече няма да има значение.  Съгласно новите правила:

–          Когато физическото присъствие на лицето е необходимо за потребяване на услугата, данъчната ставка е на държавата, където реално услугата се потребява. Пример за такива услуги е ползването на интернет в хотел, интернет –кафе, телефонна кабина и т.н.. Доставчикът трябва да начисли данъка по ставката на държавата, където е мястото на потреблението.

–          Когато тези три вида услуги се доставят чрез стационарна линия, данъчната ставка ще е на държавата, в която е мястото на инсталиране на стационарната линия.

–          Когато услугите се доставят чрез мобилна мрежа, данъчната ставка ще е ставката на държавата, чиито код се изписва от СИМ картата.

–          В случаите, когато се използва декодер или карта за достъп, данъчната ставка на услугата е ставката на държавата, в която се намира декодерът, или ако тя е неизвестна – държавата, до която е изпратена картата за достъп, за да се ползва там.

–          За останали услуги обаче, за да определи доставчика данъчната ставка на коя държава да приложи, трябва да събере от потребителя минимум две непротиворечащи си от шест възможни данни – адрес на физическото лице, IP адрес на устройството, чрез което се ползва услугата, държавата, в която е открита дебитната / кредитна карта на лицето, телефонния код на държавата, местоположението на стационарната линия, чрез която се потребява услугата или друга търговска информация.

След тези промени вече ще съществуват три  основни ДДС режима за посочените услуги:

–          когато услугите са предоставят на търговци (така наречените B2B услуги). В такива случаи се запазва съществуващото правило и доставчикът, ако продава на клиент от друга държава, обикновено не следва да начисли ДДС.

–          Когато услугите се предоставят на лица извън ЕС, които са крайни потребители. Традиционно, общата икономическа политика на ЕС е да защитава конкурентоспособността на европейските услуги, поради което по съществуващото правило, което остава непроменено, ДДС за крайни потребители извън ЕС не се начислява.

–          Когато услугите се предоставят най-общо на физически лица (т.нар. данъчни незадължени лица) от ЕС. Именно тези правила  се променят от 01.01.2015.

Кои услуги ще бъдат засегнати от новото правило?

Освен телекомуникационните услуги (в това число VoIP) и услугите по разпространение на радио и телевизия (в това число предоставяни чрез телевизионна мрежа или интернет), третата категория услуги, попадащи в обхвата на промените са така наречените услуги, предоставяни по електронен път. Най-общо това са услуги, предоставени срещу заплащане, които нямат материален характер. Електронните услуги, за които са валидни промените включват всички видове приложения, които се свалят на мобилните телефони (рингтонове, музика), сваляне на филми, он-лайн игри, абонамент за електронни издания, прогнози за времето, електронни книги, хостинг услуги, поддръжка на софтуер и всякакъв вид софтуер, продаван по електронен път, облачни услуги и други подобни. Он-лайн покупки на книги (но не електронни книги) или други вещи, резервации за хотели, самолетни билети, он-лайн покупка на билети за концерти или други подобни прояви, са извън обхвата на промените.

Най-същественият ефект от промените най-вероятно ще бъде увеличението на цените на трите вида услуги, най-вече на е-услугите.

Отделните участници трябва да предоговорят условията помежду си и да определят кой от тях е доставчикът на услугата, т.е. кой носи отговорността за начисляването на данъка.

Те ще трябва да направят съществени разходи, за да адаптират софтуерните приложения.  Тези софтуерни приложения трябва да съдържат информация за всички видове данъчни ставки в отделните държави-членки.

Променя се начинът на регистрация и отчитане на данъка, като се въвежда и облекчена процедура.

Новите правила създават и нови рискове за този бизнес, включително двойно облагане на една и съща услуга.

Високите разходи за въвеждане и спазване на новите правила, очакваните по-високи крайни цени, както и по-високите данъчни рискове, могат да доведат и до пренасочване на доставчици към трети държави и увеличение на несъбрания ДДС. Дали това ще се случи и в какви мащаби, все още е трудно да се измери.

Пълният текст – в бюлетина за октомври

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *