Долар

Новата версия на капитализма

Любомир Христов, ChFC

На 15 септември се навършват пет години от фалита на Лимън Брадърс, събитие, натиснало спусъка на най-дълбоката глобална икономическа криза след Великата депресия от 30-те години на ХХ век. За глобалната криза са написани цяла библиотека книги. И ще продължаваме да осмисляме причините и последствията й. Това, което отличава книгата на Анатол Калецки „Капитализъм 4.0“, е историческият фон на предишните 200 и следващите 40-50 години, в който той поставя 15 септември 2008 г. и следващите месеци.

Защо да прочета книгата?

У нас причините и механизмите на световната рецесия не се разбират. Официалната версия на управлявалите и през 2008 г. и след това, че кризата е “привнесена” от вън. Затова и реакциите на икономическата политика са неадекватни и страната изпадна в кома с растеж от около и под 1 % годишно.

Читателите, които желаят да се информират за фактите, статистиките, механиката на събитията от 2008 г., както и за и глобалните играчи в тези събития, несъмнено ще намерят тезите на Калецки интересни, оригинални и навеждащи на размисъл. Не по-малък интерес предизвикват спекулациите на автора за главните посоки и сценарии, по които би могъл да се развива света в следващите десетилетия.

Каква е централната теза на автора?

Тезата на Калецки е, че “капитализмът не се чупи, защото се огъва”. Нито апокалиптичните пророчества след онзи 15 септември, че е дошъл краят на капитализма, ще се осъществят, нито очакването, че след като бурята утихне, нещата ще продължат по старому. Фалитът на Лимън бележи началото на четвъртата версия на капитализма.

Авторът разглежда капитализма по-скоро като живо същество, което се адаптира към промениящите се условия, отколкото като машина с фиксирани институции и роля в обществото. Инстинктът за оцеляване на капитализма е в недадмината му способност да решава социалните проблеми и ефективно да посреща материалните нужди на обществото.

Еволюцията на капитализма

В едри щрихи, Калецки различава три исторически развили се и отпаднали версии на капитализма:

* Първата, капитализъм 1.0, господства в развития свят от победата над Наполеон през 1815 г. до началото на Великата депресия през 1929 г.

* Втората – от 30-те години на миналия век до контрареволюцията на Татчър-Рейгън през 1980 г., а

* Третата – от към 1980 г. до 2008-2009 г. и е доминирането на неолиберализма.

Какво отличава всяка фаза на капитализма от следващата я? Калецки намира разликата в различното “разположение” на общественото устройство по остта “частно предприемачество – държава”. Така, по време на първата фаза частното предприемачество и държавата “населяват” своите сфери с минимално взаимно влияние. Интерфейсът са единствено данъците и, особено, митата – налагани от политическата класа за защита на определени местни стопански интереси. Държавата няма нито изрични социални отговорности, нито пък отговорност към бизнеса. Този модел катастрофира  през 1929 г.

На негово място идва вярата в доминиращата роля на “добронамерената” държава, която е навсякъде и знае най-добре. Началото на този модел слага “Новата сделка” на Франклин Д. Рузвелт през 30-те години, а в Европа – процъфтява под формата на “социална пазарна икономика” през 50-те и 60-те години. Масовата безработица и стагфлацията от 70-те години, показват, че вярата във всесилната “добронамерена” държава е завела обществото в задъдена улица.

Така през 1979-81 г. капитализмът се трансформира – политически – с идването на власт на Маргарет Тачър във Великобритания и Роналд Рейгън в САЩ, а идеологически – с установявеното на пълно господство на монетаризма и неолиберализма. Изгрява вярата във всесилните и “знаещи най-добре пазари”, а за държавата остава единствената икономическа функция да контролира инфлацията, да приватизира и дерегулира.

Политиката на неолиберализма реши проблемите на стагфлацията и доведе до близо тридесетгодишен подем на световната икономика, временно забавян от две сравнително кратки и плитки кризи – 1990-91 г. и 2000-2002 г. И така до онзи 15 септември 2008 г., в който бяха изтрити спестявания за трилиони долара, а богатството на средния американец се върна на нива от началото на 90-те години.

Защо точно кризата от 2007-2009 г. е разрушителна?

Калецки обосновава твърдението, че именно наивната, догматична интерпретация на икономическата теория на свободните пазари, доведена до абсурдна крайност в сравнение с по-прагматичното й прилагане по времето на Тачър, Рейгън и Клинтън и времното взаимно проникване между академичната икономика и политическата идеология, са процесите, довели до това, пазарният фундаментализъм да породи повече и по-дълбоки проблеми, отколкото реши.

Кризата демонстрира недвусмислено погрешността на допусканията на съвременните икономически теории, че:

–         конкурентните пазари се придвиждат автоматично и от само себе си към равновесие;

–         финансовите цикли имат минимално въздействие върху дългосрочния икономически растеж,

–         частната икономика винаги води до пълна заетост и

–         единствена роля на държавата е контрола върху инфлацията.

“Всяко общество, пише авторът, движено единствено от пазарни стимули, ще фалира катастрофално както в икономическо, така и в политическо отношение.” Обществата, които се опират единствено на неограничавания личен интерес не са САЩ, Хонг Конг или дори Каймановите острови, а Сомалия, Афганистан и Конго. Затова, продължава той, днес, както и през 30-те години на миналия век пазарният фундаментализъм е по-голяма заплаха за капитализма от марксистките революционери и са почти еднакво заблудени.

Капитализъм 4.0

Как ще изглежда новата версия на капитализма тогава? Опитът вече показва, че както държавата може да греши фатално, така могат да грешат и пазарите. Този опит насочва, че при новия капитализъм догматичната и наивна вяра ще бъде заместена от експериментиране и водачество.

Новият капитализъм ще е смесен и адаптивен. Смесен, защото и за държавата и за пазара ще има важни роли. Но това няма да е нещо средно между свободния американски пазар и шведската социална държава. Четвъртата версия ще е адаптивна – функциите и на пазара и на държавата ще се променят и то не винаги и не навсякъде в една посока.

Вчера за политическата ориентация на даден индивид можеше да се съди по отговора му на един единствен нъпрос: “Вие за повече пазар и по-малко държава ли сте или обратно?”  Днес вече не е така.

При това няма да има и един модел за следване. Различните части на света и различните сектори ще се движат в различни посоки. Така например, здравеопазването в САЩ ще има нужда от по-забележима роля на държавата, докато образованието в Европа – от повече пазар.

Вече се открояват най-съществените черти на новата версия, а те са:

  • Пазарната икономика може да съществува само при компетентно и активно правителство;
  • Правителствата и централните банки трябва активно да управляват съвкупното търсене. През 2008-09 г. фискалната и парична политика в развитите страни показаваха изключителна ефективност, противно на тезите на стандартната икономическа теория;
  • И пазарите и държавата са несъвършени и склонни към грешки. Затова ще бъде нужно експериментиране, адаптиране и силно политическо водачество;

И пазарите и политиката напредват чрез проби и грешки. Пазарите често не коригират грешките, а ги усилват.  От тук и важната роля за политиката.

В последните две части на книгата, Калецки ни предлага спекулациите си за средносрочните и дългосрочни перспективи пред глобалната икономика в сферите на политиката, икономическата политика, финансовата система, околната среда и глобалното управление. Някои от проблемите и необходимите решения, които очертава, могат да се резюмират така:

–         Повече правителство означава по-малко правителство – съвременната капиталистическа система не може да оцелее с минимални правителства, които не правят нищо;

–         Демокрацията означава по-слаб глас за общественото мнение;

–         По-големи бюджетни дефицити са необходими, но невъзможни;

–         Важни са приоритерите – по-малко разходи и по-високи данъци;

–         Здравна реформа – повече държава и повече пазар;

–         Прогресистите ще се борят за по-малко прогресивни данъци.

Прогнозата

Всъщност Калецки не прави прогноза, а посочва кръстопътя, на който се намира световната икономика и политика като съревнование между водения от САЩ демократичен капитализъм и авторитарния капитализъм на Китай (и Русия). Авторът е оптимист, че при определени условия демократичният капитализъм ще се адаптира така, че отново да покаже ясно своята привлекателност и ще надделее.

За нас, четящите на български език, обаче, възникват редица въпроси:

–         Как да преодолеем догматизма на българския пазарен фундаментализъм, който у нас се проявава като “войнстващ материализъм”, към какъвто призоваваше Ленин преди стотина години и който ни отдалечава от решаване на собствените ни социални и икономически проблеми?

–         Как ще премерим необходимото ни съотношение между ролята на пазара и тази на държавата, като дори не си поставяме този въпрос?

–         От къде ще дойде политическото водачество, като дори не искаме и не умеем да дебатираме?

Тези въпроси са важни, защото ако Калецки е прав, в следващите десетилетия няма да има рецепти, налагани от Брюксел или Вашингтон. Или те ще звучат противоречиво.

Всеки който предлага решаването на важен социално-икономически проблем на нашето общество било с “повече държава” или с “повече пазар” ще е добре да може да обосновава и посочва как точно неговото предложение е решение на конкретен проблем. И да е готов да го промени, ако не проработи.

 [toggle header=Книгата]Анатол Калецки
Капитализъм 4.0,
Раждането на новата икономика след кризата
Издателство “Класика и стил”, София, 2013 г., 464 стр. [/toggle]

Кой е авторът?

Анатол Калецки наблюдава, анализира и коментира глобалната икономика и икономическа политика повече от 35 години. Завършил Оксфорд и Харвард, той започва кариерата си на журналист в бюрото на Файненшъл таймс в Ню Йорк, ръководи бюрото на Икономист във Вашингтон, години наред е коментатор на британския Таймс, а днес води седмичен блог за Ройтерс. От 2001 г. насам е партньор в анализаторската компания GaveKal, която снабдява големите инвестиционни банки и хеджфондове с текущи икономически анализи на световната икономика.

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *