икономически новини

Как новините подхранват ирационалността

от Робърт Шилър

откъс от главата Новинарските медии на книгата „Ирационалният изблик“

Историята на спекулативните балони започва, грубо казано, заедно с появата на вестниците.[1] [2]В повечето случаи значителни пазарни събития възникват само ако има сходно мислене сред големи групи хора и новинарските медии са ключови проводници за разпространението на идеи. В тази глава разглеждам сложността на медийното влияние върху пазарните събития. Както ще видим, новините рядко имат прост, предвидим ефект върху пазарните събития. Наистина, в някои отношения те имат по-малко въздействие отколкото обикновено се смята. Все пак внимателният анализ разкрива, че новинарските медии играят важна роля както в установяването на полето за пазарни движения, така и в подбуждането на самите пазарни промени.

The Role of the Media in Setting the Stage for Market Moves

Новинарските медии са в постоянна конкуренция за спечелване на вниманието на публиката, необходимо им, за да оцелеят. Оцеляването изисква намиране  и формулиране на интересни новини, привличане на внимание върху новини, които имат потенциала за се предават от уста на уста (така че да разширят  тяхната аудитория) и, когато е възможно, излагането на история в развитие, която насърчава аудиторията да остане твърд потребител. Хората, натоварени с разпространението на новини, култивират един творчески процес, учейки се един друг от успехите и провалите, който има за цел да създаде познати образи в новините. Годините опит в конкурентна среда са направили медийната професия доста сръчна, когато трябва да заслужи вниманието на публиката. Новинарските медии са привлечени от финансовите пазари, тъй като, най-малкото, пазарите осигуряват постоянни новини под формата на ежедневни ценови промени.
Разбира се, други пазари като недвижимите имоти също са източници на новини. Но недвижимите имоти обичайно не пораждат ежедневни ценови движения. Нищо не може да се сравнява с фондовия пазар по абсолютна честота на потенциално интересни новини. Фондовият пазар също така има звездно качество.
Публиката го смята за Голямото Казино, пазар за главните играчи и вярва, че всеки един ден той служи като барометър за състоянието на нацията – все впечателния, които медиите могат да подхранят и да спечелят от тях. Финансовите новини може да имат огромен потенциал за привличане на интерес доколкото се занимават със създаването и загубването на богатства. И финансовите медии могат да представят своята непресъхваща златна жила, представянето на пазарите, като продължаваща история – тази, която докарва най-лоялните повтарящи се потребители.
Единственият друг редовен генератор на новини от сравним мащаб са спортните събития. Не е случайно, че финансовите новини и спортните новини заедно докарват около половината от редакционното съдържание на много вестници днес.

Media Cultivation of Debate

В опит за привличане на аудитория, новинарските медии опитват да представят дискусия по въпроси от публичен интерес. Това може да означава създаване на дебат по теми, които иначе експертите не биха счели за заслужаващи такава дискусия .

Произлязлото от това медийно събитие може да създаде впечатлението, че има експерти, представящи всички страни на въпроса, по този начин внушавайки липсата на експертно съгласие точно по въпросите, които най-много объркват хората. През годините съм бил търсен от вестникари, питащи дали бих поискал да направя изявление в подкрепа на някое крайно виждане. Когато откажех, следващото искане неизбежно биваше да препоръчам друг експерт, който би се заявил в подкрепа на тази позиция. Пет дни преди краха на фондовата борса през 1987 г.  телевизионното предаване MacNeil/Lehrer NewsHour (предаване на телевизионната мрежа PBS, след пенсионирането на Робърт Макнейл през 1995 г. то се води само от Джим Лерър) показа Рави Батра, автор на „Голямата депресия от 1990: Защо тя ще се случи и как да се предпазиш”. Тази книга взе като своя основна предпоставка теорията, че историята има склонност да се повтаря в детайли, така че крахът от 1929 г. и последвалата депресия трябва да се повторят. Въпреки значимата научна репутация на Батра, точно тази негова книга не е книгата, която трябва да се разглежда сериозно от най-уважаваните изследователи на пазара. Но тя беше в списъка бестселъри на Ню Йорк Таймс за 15 седмици към времето на краха.

В  NewsHour Батра уверено предвиди борсов крах през 1989 г., който би се „разпространил в целия свят”; след това, заяви той, „ ще има депресия”. Изявленията на Батра, направени във високо уважавано шоу (макар и да предвижаха крах след две години), може да са допринесли в някаква малка степен за атмосферата на уязвимост, която ни донесе краха от 1987 г. Макар че появата на Батра в NewsHour точно преди краха може да се разглежда като съвпадение, човек трябва да има наум, че прогнозите за борсови сривове са съвсем редки в националните новинарски шоу програми. Близостта на неговата поява до действителния крах най-малкото подтиква към размисъл.
Трябва ли медиите да бъдат критикувани за представянето на дискусии по теми с малко качества? Някой може да  твърди, че те трябва да се съсредотачат върху различни теми в интерес на цялата аудитория, така че публиката да може да усъвършенства възгледите си. И все пак, вършейки това, медиите изглежда често разпространяват и усилват идеите, които не са подкрепени от реални факти. Ако директорите на новини следваха само своите най-висши интелектуални интереси, когато решаваха чии възгледи да представят, публиката може наистина да установи, че разширява кръгозора си.  Но това очевидно не е начинът, по който медиите виждат своята мисия – нито конкурентният натиск ги стимулира да преосмислят въпроса.

Reporting on the Market Outlook

Няма недостиг на медийни обяснения, които опитват да отговорят на нашите въпроси за днешния пазар, но има дефицит на релевантни факти и обмислени интерпретации. Много новинарски истории въщност изглеждат написани, за да се спази срокът за произвеждане на нещо – каквото и да е, което се съгласува с пазарните данни. Типичната такава дописка, след отбелязване на забележителния бичи пазар, се концентрира върху много краткосрочна статистика. Тя обикновено казва кои групи акции са нараснали повече от другите през последните месеци. Въпреки че тези акции са описани като лидери, няма достатъчно основания да мислим, че тяхното представяне е предизвикало бичия пазар.
Дописката може да разказва пламенно или най-малко с патриотично загатване за нашата мощна икономическа машина  за „обикновените” фактори зад икономическия растеж, като интернет бума. Тогава статията завършва с цитати от няколко добре подбрани „знаменитости”, предлагайки тяхното виждане за бъдещето.
Понякога статията е толкова лишена от истинска идея за причините на бичия пазар и от контекст за  обсъждане на перспективите, че е трудно да повярваме, че подходът на автора е различен от цинизъм.
Какво казват цитираните знаменитости в тези статии? Те обикновено дават числени прогнози за индекса Дау Джоунс Индъстриъл (the Dow Jones Industrial Average) в близкото бъдеще, разказват случки или смешки и раздават личното си мнение.
Например, когато Abby Joseph Cohen от Goldman Sachs & Co. съчини подходяща за цитат фраза – както с нейното предупреждение срещу “FUDD” (fear, uncertainty, doubt, and despair – страх, несигурност, съмнение и отчаяние) или “Silly Putty Economy” (безпомощна манипулируема икономика) това се разпространява нашироко. Отвъд това, медиите цитират нейните мнения, но не обръщат критично внимание на нейните анализи. Всъщност, въпреки, че тя без съмнение има достъп до огромен изследователски отдел и извършва общирни анализи на данните преди да формира мнението си, те в крайна сметка съобщават само това – нейните мнения. Разбира се, тя не трябва да бъде обвинявана за това, тъй като е естествено за медиите, тласкани от цветисти изрази (sound-bite-driven media) да предпочетат повърхностните мнения пред задълбочените анализи.

Record Overload

Медиите често изглежда се справят по-добре със суперлативите и ние, тяхната публика сме объркани да разберем дали ръстът на цените, който видяхме напоследък на фондовата борса, е толкова необичаен. Данните, които внушават, че поставяме някакъв нов рекорд (или най-малко сме близо до него) непрекъснато се изтъкват в медиите и, ако репортерите разглеждат данните по достатъчно различни начини, те често ще намират нещо, което е на път да постави рекорд всеки един ден.
Когато отразяват фондовия пазар, много автори отбелезват „рекордни еднодневни ценови промени”, измерени в точки от Дау, а не като процент, така че такива рекорди са вероятни (Дау има петцифрена стойност, съответно “точки” – бел. пр.,). Въпреки че през последните години медиите станаха по-осведомени по въпроса за представянето на Дау в точки, тази практика все още продължава при някои автори.
Това претоварване с рекорди – впечатлението, че нови и важи рекорди се поставят постоянно – само увеличава объркването, което хората имат за икономиката. Тя прави трудно за хората за разпознаят като наистина се случва истинска и важна новост. Също така, чрез наводняването с различни индикатори, това окуражава избягването на индивидуална преценка на количествените данни и ни кара да предпочитаме коментара на знаменитости.

Наистина ли Големите Ценови Промени на Акциите Следват Големите Новинарски Дни? Много хора изглежда мислят, че отразяването на специфични новинарски събития, сериозното съдържание на новините, е това, което въздейства на финансовите пазари. Но изследванията предлагат много по-малко подкрепа за този възглед, отколкото човек може да си представи. Виктор Нидерхофер[3], докато още беше доцент в Бъркли през 1971 г. (преди да стане легендарен мениджър на хедж фондове), публикува една статия, която се мъчеше да установи дали дните с новини за важни световни събития кореспондират на дните, които показват големи движения на цените на акциите.
Той подреди всички много големи заглавия в „Ню Йорк Таймс” (едрият шрифт е взет като груб индикатор за относителната важност) от 1950 до 1966 г.; имало е 432 такива заглавия. Кореспондираха ли тези дни със значими за света събития на големи движения на цените на акциите? Като стандарт на сравнение, Нидерхофер отбеляза, че през периода „Стандард енд Пуърс Композит Индекс” (S&P Composite Index) е показал значително еднодневно повишение (над 0.78%) само през 10% от търговските дни, и значимо еднодневно понижение (повече от 0.71%) само през други 10% от търговските дни. От 432 дни на важни световни събития 78 (или 18%) показали големи ценови повишения и 56 (или 13%) показали големи понижения.  Така че тези дни само леко по-вероятни да покажат големи движения на цените от останалите.
Нидерхофер твърдеше, че, при четенето на статите под тези заглавия, много от отразените световни събития не изглежда да имат голямо въздействие на фундаменталната стойност, представена на фондовия пазар. Може би това, което медиите са мислели, че са големите национални новини, не е било това, което е било наистина важно за фондовия пазар. Той предполага, че новинарските събития, които представляват криза, е по-вероятно да въздействат на фондовия пазар. Определяйки кризата като време, когато се появят големи заглавия повече от пет пъти седмично, Нидерхофер открива 11 кризи в избрания интервал. Това са били началото на Корейската война през  1950 г., превземането на Сеул от комунистите през 1951 г., Националния конгрес на демократите през 1952 г., руската военна заплаха срещу Унгария и Полша през 1956 г., Суецката криза от 1956 г., встъпването на Шарл де Гол като фрески премиер през 1958 г., нахлуването на американския флот в Ливан през 1958 г., появата на руския премиер Никита Хрушчов в ООН през 1959 г., Кубинското напрежение през 1960 г. , кубинската блокада през 1962 г. и убийството на президента на Джон Кенеди през 1963 г. По време на тези така дефинирани кризи 42% от дневните ценови промени са били „големи” промени, сравнено с 20% за останалите, „нормални” времеви периоди.
Така за кризисните периоди до известна степен, но не драматично, има по-голяма вероятност да бъдат съпроводени с големи промени на цените на акциите. Обърнете внимание, че е имало само 11 такива седмици на „криза”  през всичките 16 години от извадката на Нидерхофер. Много малко от съвкупните ценови движения на фондовия пазар показват значима връзка с новинарските заглавия.


[1] Човек може да допусне, че, макар повечето архиви на тези първи вестници са загубени, те редовно са съобщавали за първия балон – манията по холандските лалета от 1630 г

[2] Макар че новинарските медии – вестници, списания и ефирни медии, заедно с техните нови  интернет версии, се представят като непредубедени наблюдатели на пазарните събития, те самите са неразделна част от тези събития.

[3] мениджър на хедж фондове, автор на бестселъра “The education of a speculator”, статистик, детерминист

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *