Неравенството в доходите – митове и обяснения

  1. Защо неравенството в доходите е вредно?

По време на бума, малко хора се тревожеха за това, че най-богатите 1% от хората в света се радват на все по-голям просперитет. Вследствие на депресията в САЩ, фискалната пропаст във Великобритания и екзистенциалната криза в еврозоната, темата за неравенството вече не е запазена само за крайната левица, пише Тим Харфорд във „Файненшъл таймс”.

Делът на най-богатите 1% се удвои от началото на 70-те години в САЩ и сега е около 20 на сто. Подобен тренд може да се наблюдава в Австралия, Канада и Великобритания, макар делът на най-богатите да е по-малък (Източник на данните е World Top Incomes Database).

Има две основания, поради които това трябва да ни тревожи, твърди авторът – едното е свързано с процеса, другото – с резултата. Можем да се тревожим, че печалбите на богатите са нечестни, натрупани са в резултат на измама или за сметка на данъкоплатците. Или можем да се тревожим, че те водят до вредни последници, до мизерия и завист, лошо здраве или нефункционираща демокрация, както и до бавен растеж и финансова нестабилност.

След кризата не е модерно да се предполага, че богатите са си изкарали парите.

Неудобната истина е, че пазарните сили, тоест свободното договаряне стоят зад по-голямата част от ръста в неравенството. Глобализацията и технологичните промени благоприятстват квалифицираните. В средата на скалата на доходите, силните ръце, желанието за работа и наличието на здрав разум досега осигуряваха комфортно заплащане. Вече не. Междувременно на върха на кривата се появиха пазари от типа «Победителят взема всичко», където най-добрият или най-големият късметлия (предприемач, автор или спортист) получава по-голямата част от доходите.

При един добре фунциониращ пазар хората изкарват високи доходи, само ако създават достатъчна голяма стойност. Дори да сме убедени в това, не трябва да спрем да се тревожим, твърди Харфорд.

Това е отчасти защото сумите са огромни. От 1993 до 2011 г. средният доход в САЩ расте с умерените 13.1% общо. Но средният доход на по-бедните 99% – тоест семействата, изкарващи до 370 000 годишна, е нараснал само с 5.8%. Тази разлика показва колко печелят най-богатите.

Казах, че имаме две основания да се тревожим – поради нечестния процес на натрупване на богатство и вредните последници. Истината е, че те се подхранват взаимно. Колкото по-разединено става обществото, толкова по-големи са стимулите за богатите да издърпат стълбичката зад себе си.

В самия връх на скалата плутократите могат да оформят дебата като купуват вестници и телевизионни станции или като финансират политически кампании. Просто проспериращите отчаяно се опитват да осигурят на децата си правилния квартал, детска граница, училище и стажове, защото разликата между победителите и догонващите е огромна.

В страните с най-голямо неравенство – Великобритания и САЩ, предаването на социалния статус от поколение на поколение е силно. В по-еднородни общества като Дания тенденцията привилегиите да раждат привилегии е по-слаба.

Колкото повече расте неравенството, толкова повече ставаме негови пленници. Най-бедните усещат, че трябва да напрегнат силите си, за да предпазят децата си от това да се подхлъзнат надолу по стълбата на доходите. За тях най-добрите училища, колежи и арт клубове са скрити зад стена от такси и недостъпни жилищни разходи.

Идеята на свободното и основаващо се на пазара общество е, че всеки може да достигне потенциала си. Но се загубихме някъде по пътя, заключава Харфорд, който е  автор на издадената у нас книга „Икономист под прикритие”.

2. Пазарът и неравенството в доходите

Икономистите Стивън Каплан и Джошуа Ро представиха наскоро изследване, което сравнява съдбата на получаващите най-високи доходи в различни бизнеси (“It’s the Market: The Broad-Based Rise in the Return to Top Talent”)

В него се разглеждат два синдрома:

Синдрома на суперзвездите: Технологиите и глобализацията позволяват на талантливите и образованието по-голям мащаб на изява, като приложат своя талант към повече ресурси и достигнат по-голям брой хора, ставайки по този начин по-производителни и по-платени.

Синдромът „Алчността е добро”: Бордовете на корпорации са отстъпчиви и допускат свръхзаплащане на изпълнителните директорите, а социалните норми вече не отхвърлят прекомерното заплащане. Данъчната политика също засяга разпределението на излишъците между работодатели и наети.

В доклада си Каплан и Ро заключават, че зад този процес стоят пазарните сили. Ето защо:

1. Увеличаването на заплащането на високите нива е на широка основа: от изпълнителните директори на публични дружества до адвокати и инвеститори в хедж фондове. Според изследователите, ако причината за ръста на доходите на върхушката е, примерно, силата на мениджмънта на публичните компании, човек би очаквал увеличението на доходите на най-високите нива да бъде много по-голямо за тази група. Но широкият обхват на професии, при които се наблюдава ръст на най-високите доходи, в много по-голяма степен съответства на аргумента, че увеличаването на плащането на „суперзвездите” се дължи на ръста на информационните и комуникационни технологии и на начините, по които тези технологии позволяват на хората с определени умения, за които има високо търсене, да разширят мащабите на действие.

Очаквано, забележимо нарастване на концентрацията на богатство има в технологичния сектор. Много впечатляващи са ръстовете при шефове на хедж фондове и най-високоплатените спортисти, но също така и в търговията на дребно. Ролята на технологиите за пределната производителност на топ атлетите е косвена – тя увеличава хората, до които достига техния „продукт” (по телевизора).incomeshare

2. Типичните измерители на неравенството в доходите не са пълни. Обикновено се посочват данните на Томас Пикети и Емануел Саец, които показват, че делът на облагаемите доходи, натрупани от най-богатите 1% е нараснал забележимо след 1980 г. и до нива, невиждани от 20-те години на миналия век. Но като се добавят трансферите и данъците, ще откриете, че правителствената политика, включително данъчният кодекс, вече ограничават ръста в неравенството. Според Каплан и Роу последните данни от 2009 г. показват, че делът на горния 1 процент след приспадане на данъците и трансферите е около нивата през 1987–1988, 1996, and 2001.

3. Супербогатите постигат това чрез усилия и образование – специално в индустриите, в които технологиите и глобализацията имат голяма роля, а не по наследство.

Изследването показва, че измежду висшата класа делът на хората, родени богати, намалява, за сметка на дела на хората, родени в семейства с известно богатство, които започват свой собствен бизнес. Авторите дават пример с Бил Гейтс – наследник на собственик на адвокатска фирма и Уорън Бъфет, наследник на конгресмен (преди това баща му е бил брокер). Но делът на хората, които не са родени в заможни семейства, остава нисък. (Очевидно е, че умереното богатство е необходимо условие с оглед на важността на образованието.)

Според изследването неравенството ще расте, ако технологичният прогрес увеличи производителността на квалифицираните работници спрямо неквалифицираните. Затова политиката срещу неравенството не трябва да се води чрез простото преразпределяне на доходите, а чрез увеличаване на икономическата мобилност (ще рече образователна реформа) и насърчаване на производителността и иновациите.

Прочетете още
Кривата на Гетсби
Рокендрол икономика или още за неравенството

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *