Долари

Неравенството, свръхпроизводството на елити и кризите

Сложните общества са уязвими. Те се държат заедно от нивидимата паяжина на взаимното доверие и социалното сътрудничество. Тази мрежа може лесно да се износи в резултат на политическа нестабилност, вътрешни конфликти и понякога – внезапен социален срив.
Историческите анализи показват, че подобни тенденции се развиват бавно и бавно се оттеглят.

Виждаме ги и в САЩ, пише проф. Питър Търчин в Bloomberg. От около 30 детайлни индикатора, които той е конструирал, за да следи тези исторически цикли (включително за благосъстоянието, неравенството, социалното сътрудничество или, обратно социалната поляризация и конфликти), почти всички се движат в грешна посока през последните 30 години.
Корените на сегашните затруднения са през 70-те години, когато заплатите престанаха да следват производителността. Двете криви се разминаха: производителността продължи да расте, а заплатите стагнираха. Голямото отклонение между богатството на горния 1 процент и останалите 99 процента е много дискутирано, но влиянието му се подценява.

Как растящото икономическо неравенство води до политическа нестабилност? Отчасти тази корелация отразява пряка причинно-следствена връзка. Високата степен на неравенство подкопава социалното сътрудничество. Което е по-важно – то е симптом на дълбоки социални промени. Неравенството не само води до ръст на богатството на най-богатите, но и по-голям брой заможни хора. Единият процент стават 2 процента. Днес има много повече милионери и милардери в сравнение с преди 30 години – като дял от населението.

Да вземем домакинствата с повече от 10 милиона долара (по цени от 1995 г.). Според изследване на икономиста Едуард Улф от 1983 до 2010 г. броят на американските домакинства, притежаващи повече от 10 млн. долара, е нараснал от 66 хиляди на 350 хиляди.

Богатите са по-активни политически от останалите. Те подкрепят кандидати, които споделят техните виждания и дори сами се кандидатират. Но предлагането на политически постове не нараства. Технически погледнато, имаме ситуация на свръхпроизводство на елити.
Друг знак е свръхпроизводството на дипломирани юристи. От средата на 70-те до 2011 г. броят на адвокатите се е утроил до 1.2 милиона. Междувременно населението е нараснало само с 45%. Всеки правен университет изкарва около 25 000 „излишни” адвоката, много от които задлъжняват, за да получат диплома. Голяма част имат амбиция за политическа кариера.
Не се настройвайте срещу тях – те зависят от милостта на същите мощни социални фактори, както и останалите. Броят но новополучените MBA расте дори още по-бързо.

Защо е важен ръстът на хората с диплома и/или с политически амбиции?
Предишните вълни на политическа нестабилност, като гражданските войни в късната Римска република, френските религиозни войни и американската Гражданска война имаха много взаимносвързани причини и обстоятелства, уникални за епохата. Но свързващата нишка е свръхпроизводството на елити. Останалите два важни елемента са намаляващият жизнен стандарт на населението като цяло и растящата задлъжнялост на държавата.

Свръхпроизводството на елити води до по-голяма конкуренция сред върхушката, която постепенно подкопава духа на сътрудничеството, от което следват идеологическа поляризация и фрагментация на политическата класа. Това се случва, тъй като увеличаването на броя на състезаващите се означава и ръст на броя на губещите. На мнозина недоволни притенденти, често добре образовани, бил отказан достъп до елита. Да вземем например САЩ преди Гражданската война.
От 1830 до 1860 г. броят на нюйоркчани и бостънци с богатство от поне 100 000 долара (те биха били мултимилионери днес) нараства пет пъти. Много от тези новобогаташи имат политически амбиции. Но правителството, Сенатът и Върховният съд били доминирани от южняшките елити. Докато северняците се ожесточавали, южняците се чувствали под натиск.
Робството е било разделителна линия, но в продължение на 70 години елитите винаги успявали да намерят компромис. В средата на 19 век сътрудничеството се разпада, появяват се различия по въпросите на митата и отношението към имиграцията. Тези центробежни сили разкъсват двупартийната система. Демократите се разделят на северно и южно крило, а вигите просто се разделят.
По същото време Русия слага край на крепостното право без война, революцията се случва по-късно, когато страната се изправя пред собствен проблем със свръхпроизводство на елита, твърди Търчин.

Историческият цикъл в САЩ не свършва с Гражданската война. Огромни състояние са натрупани по време на Позлатената епоха (от 1878 до края на 19 век) и икономическото неравенство достига върха си. Броят на адвокатите се утроява от 1870 до 1910 г. и САЩ са изправени пред вълна на политическо насилие, което се ужесточава през 1919-21 г. .
Това е най-лошият период на политическа нестабилност в американската история. Класовата борса води до насилие и радикализация. Расовото напрежение води до Червеното лято на 1919 г., по време на което има 26 бунта с повече от 1000 жертви.
Икономическото неравенство започва да намалява след 1930 г. Разликата между доходите на богатите и бедните се стеснява. Броят на милионерите (1 млн. през 1900 г. е равен на 30 милиона днес) намалява в абсолютно изражение.
Тази тенденция на изравняване продължава до края на 70-те, когато заплатите започват да стагнират. Тогава в САЩ се сменят управляващите и новото поколение, което не помни 1919 г. приема гладкото функциониране на политическата система за даденост. Единственият проблем, според тях, е бил, че не са достатъчно възнаградени за усилията, обяснава Търчин в друга статия за сп. Aeon. Чувството им за недоволство се засилва по време на мечешкия пазар през 1973-82 г., когато и инфлацията изяжда доходите. Състояние от 1 млрд. долара през 1982 г. е три пъти по-малко, изразено по съпоставими цени, от 1 милиард през 1962 г. и е само една шест от 1 млрд. долара през 1912 г. Всичко това обяснява обрата от края на 70-те.

Падането на комунизма бе възприето като триумф на пазарите. Опияняващата атмосфера на 90-те беше много благоприятна за разпространението на Айн-Рандизма и други индивидуалистични идеологии. Неписаният обществен договор, който се роди по време на Новия курс, избледня.

Сега САЩ са в нов цикъл на растящо неравенство, свръхпроизводство на елити, поляризация и политическа фрагментация.
Не само наблюдаваме сблъсък между републиканци и демократи в САЩ, но и Републиканската партия е фрагментирана. Както и в средата на 19 век, много политици отхвърлят компромиса.
Трябва да очакваме още няколко години на политическо напрежение, чийто пик ще настъпи през 2020 г., смята професорът.
Но катастрофите не са предварително заложени. В някои случаи тези цикли на нестабилност завършват със социални революции, при които богатите са свалени от власт. В други случаи повтарящите се граждански войни водят до постоянна фрагментация на обществото.
Понякога все пак то успява да премине през това невредимо, чрез прилагането на серия юридически реформи, инициирани от елитите, които разбират, че са заедно в лодката. Това се случва в САЩ в началото на 20 век. По време на Прогресивната ера са приложени няколко няколко законодателни инициативи, които създават рамката за отношения на сътрудничество между труда, работодателите и правителството. Те помагат да се преодолеят предизвикателствата на Голямата депресия, Втората световна война и Студената война.

Питър Търчин е професор в Университета на Кънектикът.

Още за неравенството

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *