имигранти

Икономика на бежанския проблем

от автор

0 коментара Категории

Изправена лице в лице с трагедията на бягащите от глада и войните и потресена от зверствата на Ислямска държава, Европа започва бавно да преодолява страха си от бежанците. Но макар емигрантите да носят дългосрочни ползи, в краткосрочен план те са предизвикателство за ЕС.

За разлика от първите реакции на бежанската криза – след трагедията край Лампедуза, този път лидерите на ЕС изглеждат по-принудени да търсят решение на проблема.

В много западни страни политиците догонват общественото мнение, след като дори в Англия над 200 хил. души се подписаха в петиция, с която изискаха от правителството да приеме повече имигранти от Сирия. Преди две години почти толкова се обявяваха срещу икономическите имигранти от Източна Европа. Сега Дейвид Камерън се видя принуден да обещае, че Англия ще приеме още 20 хиляди нелегални имигранти през следващите пет години. А в Германия и Австрия посрещнаха бежанците с ръкопляскания, детски играчки, храна и плакати „Добре дошли“. Сред тези хора може би е следващата Мис Исландия и бъдещ наш колега, заявиха в малката държава, чиито жители настояха да отпаднат ограниченията за бежанци. В социалните мрежи пък припомниха, че Стив Джобс има сирийски произход (той е осиновен).

Квоти

В сряда Европейската комисия ще разгледа разпределението на още 120 хиляди души сред страните от ЕС. Става дума за имигрантите, които в момента се намират в Италия (15 000), Гърция (50 400) и Унгария (54 000). Заедно с предишните 40 хиляди, за които бе постигнато споразумение през юни, това прави 160 000. Но емигрантите, достигнали до ЕС само през първите седем месеца на тази година са над 340 хиляди по данни на Фронтекс. Според ООН над 300 хиляди са дошли само през Средиземно море.

Числата са динамични и несигурни (още повече, че сред търсещите убежище има сърби, украинци и косовари). Също така е трудно да се прецени колко ще останат в ЕС – миналата година само 23 хиляди бежанци са получили окончателно положително решение.

По предварителна информация при новото разпределение на квотите  България ще получи квота от 1600 до 2170 бежанци. По предишната схема българската доброволна квота бе 500 души. Все още нямаме ясната позиция на българското правителство*.

Според унгарския премиер Виктор Орбан квотите са безсмислени поради свободното движение на хора в ЕС. Той твърди, имигрантите бягат от бедност, а не поради войната. Бежанците, пристигнали досега в Италия, Гърция и Унгария, които ще бъдат разселени в други държави от ЕС, няма да имат правото да пътуват в Шенгенското пространство, съобщи обаче говорител на Европейската комисия.

Смята се, че до края на годината цифрата на бежанците само в Германия, може да достигне 800 хиляди. Но в ЕС живеят 510 милиона души и така броят на имигрантите – поне засега, не е твърде голям.

За сравнение, Ливан е приел 1,1 млн. сирийци – около една четвърт от собственото му население. А Турция, в която живеят 78 милиона, е приела 1,7 милиона. Но временният прием и устройването на работа са съвсем различни неща.

САЩ са приели само 15 хиляди сирийски бежанци от началото на гражданската война, а общо квотата за бежанци тази година е 70 хиляди. Но група от 15 сенатори притиска президента Барак Обама да приеме още 65 хиляди бежанци (това е под 10% от зелените карти, издавани всяка година).

Германия в центъра на вниманието

Германия застана начело, като заяви готовност да приеме над 31 хиляди бежанци в допълнение към националната си програма, а канцлерът Ангела Меркел и заместникът й Зигмар Габриел призоваха за общоевропейска политика. Париж също декларира готовност да приеме 24 хиляди имигранти през следващите две години. Но крайната десница във Франция обвини Берлин, че си търси евтина работна ръка.

Правителството на Германия ще финансира с 6 млрд. евро приемането на бежанците в Германия. Половината от сумата ще бъде включена в бюджета за 2016 г, а останалите ще бъдат предоставени на провинциите и местните власти. С бюджет от 301 млрд. евро годишно Германия може да се справи с това изпитание.

Но това не е еднолично решение на Меркел, а последица от подкрепата на имигрантите, която заявиха мнозинството граждани на страната. Именно те дадоха отпор на нападенията (повече от 330) над пунктове за прием на бежанци, извършени от неонацистки групировки.

Германското правителство очаква около 800 000 бежанци да идват в страната ежегодно, като 35-40% ще получават право на пребиваване. Прогнозата е, че догодина броят официално регистрирани имигранти, които могат да бъдат наети на работа, ще се увеличи с 240 хиляди до 460 хиляди. За четири години хората с право на социални помощи („Hartz IV“) ще нараснат с 1 млн. души според официалните прогнози. Или както казва Ангела Меркел – имиграцията ще промени Германия.Бежанците в числа

Дългосрочни ползи

Една по-отворена Европа с по-гъвкави трудови пазари може да превърне бежанската криза във възможност, както направи Америка с поредицата от бежански вълни през 20-и век, много от тях от Европа, твърди британското списание „Икономист”, което се превърна във флагман на медиите, настояващи за по-отворена Европа.

Както подчертава Блумбърг към 2050 г. 28% от населението на ЕС ще е в пенсионна възраст. Особено тежко ще бъде положението в Германия, Гърция, Португалия, Словакия и Испания, където пенсионерите ще бъдат почти една трета при под 20% сега.

В резултат на застаряването икономическият ръст се съкращава ежегодно с 0.2%, но засега това не води до криза. Това ще се случи, когато пенсионните програми станат неизпълними. За да се поддържа съотношението между пенсионери и работещи в Европа е необходим приток на млада работна сила. Но докато ЕС не може да се надява на ръст на раждаемостта, интеграцията на имигрантите може да помогне.

Коефициентът на икономическа активност на имигрантите, живеещи в Европа, понякога е по-нисък отколкото на коренните жители. Например, във Франция делът на работещите местни жители в трудоспособна възраст е 78%, а сред имигрантите от страни извън ЕС – 69%. Коефициентът на икономическа активност зависи от много фактори – от езиковата бариера до трудовото законодателство. В Италия обаче работят 72% от имигрантите от страни извън ЕС, но само 61% от местните жители. В ЕД като цяло процентите са почти изравнени – 76,6% и 73,5% съответно.

Враждебното отношение към имигрантите е най-силно в Източна Европа. Въпреки това в някои страни има сериозен демографски проблем. В Словакия възрастните сега са само 13.9% от общото население. Това е един от най-ниските показатели в ЕС, но по прогнози към 2050 г., този дял ще достигне 31%. Системата на социално осигуряване в Унгария също ще понесе сериозен удар, тъй като делът на пенсионерите ще нарасне от 17,9% до 27,5%.

Данните на Евростат показват, че 79% от поискалите убежище през миналата година са били на възраст под 35 години.

Притокът на емигранти ще осигури и нови бизнес възможности в някои сектори като строителството, както и за организации, предлагащи образователни и посреднически услуги.

Конкуренция за нископлатени работни места

Всъщност предпазливото отношение на източноевропейците към бежанците не се дължи само на предразсъдъци и разсизъм, а има и по-рационално обяснение. Повечето от прииждащите имигранти са конкуренти на полските, българските и румънските гастайрбайтери за нископлатени работни места. Фирми, които доскоро имаха интерес да изнасят бизнес към страни като България, заради по-ниски трудови възнаграждения, може да открият, че могат да постигнат подобни разходи в собствените си страни. При това при по-добър контрол върху веригите на доставки и без разходи за корупция. Ето защо имигрантите са възможност, но и заплаха за някои бизнеси.

Краткосрочни разходи

По данни на Дойче веле средните разходи на един имигрант в Германия са 12 500 евро годишно. Брюксел предвижда по-малка сума. Планът на ЕК, по информация на FT, предвижда страните, които не се съгласят да приемат имигранти, да плащат по 6000 евро на човек. Ако броят на бежанците достигне 1 милион души, това прави сума от 6 млрд. евро годишно (или 12.5 млрд. евро по сметките на Германия, където предстои да се гласува бюджет за езиково и професионално обучение на бежанците).

Това е по-малко от първия транш от новата програма на Гърция. Разбира се, разходите за обучение се възвръщат, но това ще бъде бавно.

Нищо от това няма смисъл, ако Европа не изгради ефективна система за прием на имигранти и не подобри граничния контрол. Мнозина от идващите откъм Турция пътуват с по няколко хиляди евро, само таксите за каналджиите са около 8000 евро на човек според това, което ни показват телевизиите. Но това често не са пари, които се вливат в икономиката на ЕС, а суми, които подхранват организираната престъпност на континента и пред вратите на Европа. Колкото по-неизпълнима е имигрантската политика на ЕС, толкова повече ще се засилва този рисков фактор.

Най-голямото предизвикателство, поне на този етап, не е икономическо, а е свързано с рисковете пред сигурността, усещането за социална справедливост и възможна политическата нестабилност. Ако отделни градове в Европа се превърнат в имигрантски гета, където повечето са безработни, това може да провокира напрежение и възход на неофашистки партии. Това зависи и от мащабите на бежанската вълна, а те са функция на геополитическия баланс. Ако богатите страни не успеят да загърбят конфликтите помежду си и не се намесят решително, така че да сложат край на ескалацията на конфликтите в Близкия Изток и Африка и не съдействат за преодоляване на хуманитарната криза в бедните страни, проблемът може да стане неуправляем.

* Допълнение: Позицията на българското правителство бе представена на 8 септември от вицепремиерите Румяна Бъчварова, Меглена Кунева и Ивайло Калфин заедно с външния министър Даниел Митов. В Народното събрание е внесено предложение за повишаване на наказателните мерки срещу каналджийството и трафика на хора. Създава се специализирано звено между МВР и прокуратурата, което ще разследва приоритетно организаторите на мрежите за трафик на хора. Ще настояваме за синхронизиране на националните законодателства в Европейския съюз (ЕС) и за създаване на обща европейска прокуратура.  

България приветства новата обща европейска политика за прием и разпределение на бежанци. Лансира се идеята за изграждане на регистрационни центрове, но те не бива да бъдат само на територията на Гърция и Италия, но и в трети страни, близки до конфликтите. Страната иска да се прави разлика между бежанци от военните конфликти и икономическите мигранти като първите се ползват с приоритет. България ще настоява за унифицирани молби за международна закрила и въвеждане на единен статут на бежанец за целия ЕС.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *