RSS

Застаряването води до стагнация и ниски лихви

Възможно е демографията да обяснява трайната стагнация. В края на 30-те години на 20-и век икономисти,…

Ефектът Shazam

През 2000 г. докторът по философия от Станфорд Ейвъри Уанг заедно с група випускници от…

Рисковете пред руската икономика

Путин си има достатъчно проблеми и повечето си е създал сам. В Източна Украйна се…

Защо жените плащат повече

Фризьорските салони го правят, химическото чистене го прави, както и универсалните магазини, които продават продукти…

ИТ и още три сектора ще получат най-много еврофондове

Четири отрасъла получават приоритетно финансиране по новата ОП "Иновации и конкурентоспособност", която бе одобрена от…

Защо еврозоната е в застой?

Изминаха пет години от началото на гръцката криза, а еврозоната не успява да се отлепи…

«
»
TwitterFacebookGoogle+

МФ предлага мащабна промяна на закона за банките

Министерството на финансите представи за предварително обсъждане обемист проект за промени в закона за банките, за който нямаше предварителна информация.
Промените в Закона за кредитните институции обаче не се отнасят до дискутираната тема за защитата на потребителите на финансови услуги. Вместо това се предлага сериозна промяна на закона за банките, чиято основна цел е да въведе директива и регламент за пруденциалния надзор над кредитните институции и за капиталовите изисквания, приети през лятото в рамките на Базел 3. Те трябва да се приложат доста скоростно – от 01.01.2014 г.

С новия регламент директно се въвеждат европейските изисквания към банките и инвестиционните посредници относно капитала, ликвидността, управлението на рисковете и вътрешното корпоративно управление. Отпада например уреждането чрез вътрешното законодателство на изискване за капиталова адекватност от 12%. В момента изискването за обща капиталова адекватност в ЕС е 8%.

Някои от правилата в сегашните наредби на БНБ ще действат временно, например, за големите експозиции.
Предвижда се банките да поддържат по всяко време капиталови буфери, за което ще има наредба на БНБ. С нея ще се определят и ограниченията за изплащането на дивиденти или лихви, изисквания за задължително покриване на загуби от страна на акционерите и др. изисквания, свързани с поддържането на достатъчен собствен капитал.

Освен това се въвежда изискване за подготовка от банките на планове за възстановяване, а от БНБ – на планове за преструктуриране, с които в БНБ започва обособяването на независима функция по възстановяване и преструктуриране на банки. Става дума за третия елемент от т. нар. банков съюз, насочен към проблемните банки, който ще бъде въведен с бъдеща Директива за възстановяване и преструктуриране.

Променят се изискванията към членовете на СД или управителните съвети – те ще имат право да участват и в други бордове, стига да могат да отделят достатъчно време на управлението на банката. В същото време се въвежда изискването за разнообразна квалификация и опит на банковите шефове, което вероятно е повлияно от немския модел, при който управлението на банките е по-свързано с индустрията.

Лицата, записали 10 на сто и над 10 на сто от капитала на банка, освен че трябва да могат да й окажат капиталова подкрепа, трябва и да отговарят на изискванията за квалифицирано или по-високо участие.

Друга съществена новост е, че БНБ вече ще публикува наказателните мерки спрямо банките, а те ще трябва да обявяват повече данни, например, изискванията за възнагражденията, брой заети и финансови резултати на клоновете си.

Покрай евроизискванията се правят и други промени. Обменните бюра вече няма да се регистрират в БНБ, а само в НАП или КФН. Няма да е нужна регистрация за финансовите институции, извършващи парично брокерство, консултации на дружества относно тяхната капиталова структура, факторинг. Дружествата, които се занимават с доверително управление и сделки с фючърси, опции и деривати, трябва да се пререгистрират.

Ще отпадне чл. 58 от ЗКИ, който изисква банките да информират за общите условия и за промени на лихвите, тъй като се дублира с разпоредби от Закона за портебителския кредит.

Не се предвижда отпадане на чл. 152а, който предвижда глоба от най-малко 5000 лева за журналисти, които разпространяват невярна информация, уронваща доброто име на банка, въпреки че това също не е европейско изискване.

Миналата седмица вицепремиерът Даниела Бобева неочаквано обяви, че правителството е одобрило промени в Закона за потребителския кредит, които се отнасят до бързите кредити и даде да се разбере, че се подготвя и закон за потребителската несъстоятелност – два явни сигнали, че кабинетът няма да има пасивна роля в Кредитната реформа, която оживено се дискутира предимно в телевизионни предавания.

Досега нито проектите на депутатите Румен Гечев и Йордан Цонев, нито обявените от Бобева промени в Закона за потребителските кредити са видели бял свят (Допълнение – Законът за защита на потребителите, с който се изменя и законът за потребителския кредит е одобрен и внесен в парламента на 5 ноември).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>