Ревизиите на вестниците са лош знак

Обявената от НАП ревизия на в. Сега и всички печатни издания  е лош знак и не засяга само вестниците. Има съмнения, че тя се прави, защото новият господар на издателския бизнес е поискал да му се разчисти терена. Акцията на НАП идва след като този собственик консолидира изданията си и обяви затварянето на в. „Преса” и сп. „Тема” – последното бе брошката в изградената с необслужвани кредити вестникарска империя, която иначе дължи по-голямата част от влиянието си на подобия на медии. Доколко е напреднала тази подмяна на четвъртата власт показа мижавата реакция на останалите медии. В централните  новини в понеделник тази информация бе изтласкана на заден план от пародийния и обиден за църквата ритуал по поръсване със светена вода на премиера Бойко Борисов и министрите му.

Повечето хора се информират именно от централните новини, не от бутикови издания като „Сега“. Затова слабата реакция на водещите медии е не по-малко притеснителна. Вестниците у нас са на доизживяване. Акция срещу малкото независими медии няма смисъл не само от гледна точка на фиска, но и от гледна точка на стремящите се към вестникарски монопол. Затова тя изглежда като тест за търпението на обществото, вид демонстрация.

Акцията на НАП идва в момент, когато привидната политическа идилия, последвала оставката на кабинета „Орешарски”, бе нарушена от съмнения, че под прикритието на реформаторското мнозинство се връщат познати механизми. Фактическата задкулисна власт, която извъртя реформите така, че да се представи за прогресивна сила, днес очевидно се чувства достатъчно мощна, за да си поръчва отново прокурорски услуги, да одобрява ключови назначения, да преправя и спира закони.
Защо тези ревизии са лош сигнал? На пръв поглед няма проблем с тях. Законите важат за всички, включително за медиите. Ако вестниците избягват плащането на данъци или не си връщат кредитите към банки, те трябва да бъдат третирани като всички други нарушители. Но ако НАП следва обичайната практика, тя няма много основания да предприеме тази акция.
На първо място, прави впечатление, че става дума за ревизии, а не за данъчни проверки. Ревизии се правят с цел да се установи данък за внасяне, а проверките – факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане. Когато става дума за цял сектор, би било по-резонно (и по-ефективно от гледна точка на използването на ресурсите на агенцията) да се назначат проверки. За да предприеме такъв ход, изпълнителният директор на НАП трябва да е имал много сериозни съмнения за нарушения. Но вестниците никога не са били в списъка на т. нар. рискови сектори. По някаква причина те са се оказали в тази група преди един месец. Какво толкова се е променило, не можах да се сетя. Печатните медии формират приходите си от абонамент, ръчна продажба и най-вече от реклама (някои – и от еврофондове и други грантове). Възможно е съмненията да са предизвикани заради ръчната продажба, която се плаща в брой. Но ако е така, то ревизията трябва да обхване и разпространителските компании и „Лафка”. Отклонения от данъчно облагане при рекламата също не са изключени (поне на теория). Но големите обеми вървят през медиа шоповете. И в разпространението, и в рекламата отклоненията от данъчно облагане предполагат да се ревизират и посредниците. И тъй като този пазар е силно концентриран, НАП щеше да спести време и усилия, ако беше започнала с ревизии на тези няколко компании.
Съмнения посява и заключението от съобщението на НАП – не са изключени ревизии на дружества, които управляват сайтове. Интернет медиите у нас печелят почти само от реклама, една част са просто средство за популяризиране на други медии или проекти, има и няколко сайта, които се издържат от фондация. Ако НАП иска да провери дали сайтовете крият приходи, трябва да провери и медиа шоповете. Другият източник на постъпления са рекламите от Google и подобни мрежи, които са мизерни. Заканата на НАП да проверява и сайтове е изобличителна, защото с изключение на няколко интернет групи, които не печелят от новини, а от лайфстайл и подобни сайтове, онлайн изданията у нас едва оцеляват. НАП няма какво да събере там.
Това не е първият случай, когато НАП се използва като бухалка. Отдавна се говори за ревизии, поръчани от конкуренти или политически противници (особено в малките градове). Но фактът, че се проверяват всички „централни печатни издания” (54 на брой, както уточни НАП) показва, че една важна граница е премината. Фактическите господари на държавата, които черпят сили от дезинтеграцията на обществото (а вече и от сблъсъците между отделни бизнес кръгове) се чувстват все по-недосегаеми. Няма кой да излезе срещу тях.
Ето защо се търсят депутати, които да предложат поне промяна в ДОПК относно възлагането на ревизиите и отговорността на ТД от НАП за актове, съборени в съда. Тези текстове трябва да предпазят приходната агенция от външни влияния, като се обявят критериите за възлагане на ревизии. НАП да бъде задължена в годишния си отчет да представя подробен анализ за рисковите сектори и начина на идентифицирането им. Изготвянето на ревизионни актове, които са отменени от съда, трябва да се отразява на допълнителното материално стимулиране на служителите. Специален интерес заслужават случаите, когато в рамките на ревизионното производство са наложени запори, запечатване на обекти и изземване на документи, а впоследствие се докаже, че това не е било необходимо с оглед на търсените нарушения и са настъпили вреди за търговската дейност и репутацията на проверяваните лица. В същия смисъл трябва да се допълни Законът за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Бизнесът, особено малкият бизнес, който не може да си позволи скъпи адвокати, трябва да е защитен, когато му изпращат ревизори само защото е застанал на пътя на нечии амбиции.


 

Съобщението на НАП:
Ревизии за спазването на данъчното и осигурителното законодателство са възложени от НАП на всички издатели на централни печатни издания, съобщават от приходната агенция. Контролните производства обхващат периода на последните 5 години, като инспекторите ще проследят спазването на всички данъчни и осигурителните закони.
Доклад за данъчните рискове, изготвен през юни тази година сочи, че съществува риск от избягване на облагане в сектора на издателите на печатни издания и това е главната причина за започналите контролни производства. В допълнение, на значителна част от издателите не са възлагани ревизии от години и имат просрочени задължения към държавата. В момента в приходната агенция се подготвя подобен анализ и по отношение на електронните издания, като не е изключено ревизии да бъдат възложени и на дружествата, които управляват онлайн издания, казват от НАП.
Течащите контролни производства нямат връзка с редакционната политика на изданията, а са част от рутинната практика на НАП за оценка на риска от избягване на облагане и контрол по спазването на законодателството, допълват от НАП. От началото на годината до момента от приходната агенция са възложили над 30 000 проверки и ревизии.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *