Мекалит или как детайлите носят ефективност

Ако такива предприятия като нашето се стимулират да инвестират, те ще пренесат и съответния манталитет и умения“, казва ми Красен Кръстев, единият от управителите на „Мекалит България“. Предприятието край Куклен е сред примерите за индустриалния разцвет, който преживява регионът около Пловдив напоследък

На моменти Кръстев напомня повече на ментор, отколкото на шеф на завод за производство на технически компоненти от пластмаса. Докато той показва предприятието, правя мислено паралел с практическата част на мини MBA програма, където идеите и правилата следват едно след друго, като детайлите по поточна линия.

„Мекалит“ е пловдивско предприятие с германски капитал и дисциплина, но японска организация. Кръстев говори за lean management и управленски принципи, за контролинг и измерване на ефективността в реално време, чертае графики и с готовност показва работните си документи, докато мимоходом отбелязва дали някъде не са се появили наченки на безпорядък. Навсякъде из завода се виждат указателни табели и инструкции, инструментите са организирани, а стъпки по пода посочват къде е разрешено да се преминава. Работниците и служителите се различават според цвета на облеклото си, а шишетата с вода за пиене и други течности са ярко обозначени, за да не стават неволни грешки.

Във високоавтоматизираното производство на „Мекалит“ изненадите са нежелани. Докато минаваме покрай стоянка №2 за метли, лопати и четки, забелязваме, че там виси лопата №4 и Кръстев бързо изрежда няколко възможни причини за тези грешка, която за него вече е проблем.

Маркирай и сортирай е сред принципите (5S) за организация на работното място, чиято цел е да пести време и излишни движения.

Първоначалната инвестиция в Промишлено-търговска зона Куклен през 2012 г. е 7.5 млн. евро. Оттогава персоналът на „Мекалит“ се е увеличил три пъти, а оборотът през миналата година вече е над 8 млн. евро.

В предприятието, където повечето операции се извършват от роботи, вече са заети над 90 души с тенденция към нарастване. Има и такива, които са се преселили от Северна и Югоизточна България.

Вероятно до края на 2018 г. ще изчерпим възможностите за разширение в рамките на настоящото производствено хале и планираме да построим ново в съседство, казва Кръстев. Така производствената площ ще нарасне от 5500 кв. м до почти 9000 кв. метра. Вероятно това ще се случи през 2019 г.

В зоната, разположена между КЦМ и летището, са четири предприятия и видимо има място за още. Заводът на „Мекалит“ граничи с лавандулово поле.

Повечето работници идват от Куклен, Асеновград и Пловдив, а обедната си почивка прекарват или в стаята за почивка. Тя е оборудвана с кухненски уреди, а големият монитор не излъчва телевизионни програми, а слайдшоу със снимки от България. „За да се разтоварят“, казва Кръстев. Предприятието няма собствен стол, защото заетите са малко. В производството се работи на три смени, но една смяна, обслужваща производствената линия, е само 12-15  души.

В залата има и друг, по-малък монитор, който е свързан със системата за контрол на достъпа (чекирането е с пръстов отпечатък) и управлява всички взаимоотношения на работника с администрацията. Нещо като е-управление в заводски формат. Ако искаш да подадеш някакво заявление, например, го правиш в обедната почивка чрез системата. Заповедите се връчват на работниците чрез специален щанд за HR поща, разположен до входа на халето. Така се спестяват излишни движения по етажите и никой не си прекъсва работата.

Красен Кръстев много държи на такива прости решения, които пестят време. След няколко часа, прекарани в завода, подобни „шорткъти“ престават да правят впечатление.

Това е абсолютно лийн производство – по най-прекия път от точка А до точка Б, без излишни движения, без вътрешни загуби, обяснява управителят.

„Моята работа основно е обучения и контролинг, следя всички процеси и там, където не ми харесва,  анализирам защо се получава така, обучавам хората и след това – пак контролинг. Това е непрекъснат затворен процес, както е в цикъла на Деминг – Plan, Do, Check, Act“, споделя Кръстев.

В халето веднага привлича погледа т. нар. Кайзен център, чрез който се следи оптимизацията на различните процеси и резултатите. На японски кайзен означава „непрекъснато подобрение и развитие“. Чрез центъра всяка линия се управлява в реално време и се следи общата ефективност на оборудването (колко време е работила линията като се изключи брака). Работниците могат всеки ден да следят заработката си и бонусите, които са ежемесечни.

Ако не гонят ефективност от процесите, производства като „Мекалит“, които работят изцяло на светло, нямат шанс, обяснява Кръстев.

Мекалит

Двупосочната комуникация е ключова. На снимката – представителят на ОТК (със светлите ръкави) обсъжда детайл

Заводът край Пловдив е планиран стратегически да обслужва производството на основните клиенти в Югоизточна Европа – заводите на Bosch-Siemens в Черкезкьой (Турция) и завода на Liebherr в Радиново. С развитието на производствените мощности се добавят и клиенти от автомобилостроенето, които не са планирани в началото. Така от миналата година „Мекалит“ вече произвежда компоненти за Renault – Nissan, Volkswagen и Mercedes.

Групата Мекалит по правило е канена от клиентите да строи своите заводи в близост до техните, за да се спестяват логистични разходи в дългосрочен план, разказва Кръстев.

Германската компания-майка има заводи в Полша и Китай. Питам го какво ги е довело в Пловдив.

„В началото преди да строим нов завод, трябваше да изберем между България и Турция, разказва Кръстев. България натежа в избора поради следните фактори: по-изгодни инвестиционни разходи (земя и строеж на производствени сгради), членство в ЕС, стабилна валута, по-ниски производствени разходи, предвидими рискови фактори по отношение на икономическата стабилност и свободен пазар, атрактивни данъчни ставки, стабилна и европейски ориентирана политическа система, която гарантира неприкосновеността на частния капитал. След това направихме проучване на всички по-големи градове по оста Пловдив-Свиленград и Пловдив спечели поради най-добрия си достъп до квалифицирана работна ръка, най-добра инфраструктура, най-добре организирана икономическа зона („Тракия икономическа зона“), която ни предложи много варианти за добра логистична локация на завода. Освен това основният клиент „Либхер“ е в същия район.“

Говорим за мястото на предприятието в производствената верига и за това дали индустриалните зони са създавани и с оглед на производствените връзки.

„Мекалит“ е директен доставчик (Т1) за клиентите, които произвеждат бяла техника и индиректен доставчик (Т2) за клиентите от автомобилостроенето. Но самото предприятие не разчита много на местни доставчици, а внася суровините. От България се доставят опаковки (кашони и пр.). Но практически никоя от пластмасите, които се използват, не се произвежда у нас.

„В България само Лукойл Нефтохим произвежда пласмаси ,но не такива ,които ние ползваме за нашите продукти” , казва Кръстев.

„Политика не е държавата да не пречи, а да има изградена стратегия, която да се реализира с всички лостове“, натъртва той. „Това не става само с вербални изявления.“

И за Кръстев, както и за всеки друг мениджър на роящите се заводи около Пловдив, ключови са инвестициите в инфраструктура и образованието.

Според него налагането на Пловдив като индустриален център не е резултат на целенасочена държавна политика. „Това си е на местна почва, като се преплита с добро географско положение, инфраструктура. Пловдив като втори по големина град е успял да привлече няколко големи компании и всеки следващ, който идва и оглежда къде в България би могъл да инвестира, вижда, че тук има струпване на инвеститори. В резултат властите започват да развиват инфраструктурата и се получава този ефект на доминото.“

Държавата трябва да създаде условия за привличане на инвеститори, които произвеждат с висока добавена стойност, настоява Кръстев.

„Ние купуваме гранули и други компоненти, преработваме ги, сглобяваме ги и се получава качествено нов продукт с много по-висока стойност“, обяснява  той

„Частният капитал си следва неговите интереси – да произвежда качествено при възможно най-ниски разходи, за да оцелее. Вече всичко е глобално. Една част може да се произведе и в Китай, и в Тайван, и в Индия и всеки производител трябва да се съобразява с това.“

Това, че „Мекалит“ произвежда бързо и ефективно, не означава, че може да промени пазара на труда в България, подчертава Кръстев.

Колкото по-сложна е преработката, толкова повече са изискванията към технологията. Единица продукт се произвежда с пъти по-малко хора в Германия, Франция (в сравнение с България), отбелязва обаче той.

Не крие, че е притеснен от ръста на заплатите, изпреварващ ръста на производителността и от недостига на кадри.

По думите му трудовият пазар не е балансиран – административни кадри се намират сравнително безпроблемно, все още има достатъчно нискоквалифицирани кадри, докато инженерни технически кадри на практика изобщо липсват.

Красен Кръстев посочва, че мотивацията на кадрите зависи от общото състояние на пазара на труда и отношението на всеки конкретен работодател. Текучеството в „Мекалит“ е сравнително ниско – около 8%, като една трета се дължи на икономическа емиграция в чужбина. „Тези обучени кадри ги губи не само компанията, а и националната икономика. Проблемът тук е ниското равнище на средната работна заплата в България и никой работодател не е в състояние да се пребори сам с това, тъй като доходите се определят от макроикономически показатели като производителността на труда, енергоемкост и прочие“, обяснява Кръстев.

Но вътрешната миграция изцяло зависи от отношението на компанията, признава управителят на Мекалит: „Ние не сме нито свръхбогата компания, нито сме огромна корпорация, но сме пример как с целенасочена политика и без особено големи инвестиции може да се създаде добра работна среда, като например чисти и светли работни помещения и стаи за почивка, безупречни санитарни помещения, безопасни условия на труд, постоянна комуникация със служителите относно техните нужди, вътрешен кодекс на поведение.“

Кръстев обаче категорично не се съгласява, че кадровият проблем може да се реши с повишаване на заплатите. „Капиталът не се интересува от философски аспекти на нещата като например защо англичанин в Англия за същата работа получава пет пъти по-високо възнаграждение, отколкото българин в България. Те са част от различни икономически системи. И ако цената на труда на съответния трудов пазар е атрактивна за инвеститорите, заедно с общата бизнес среда, те ще инвестират, защото имат икономическа изгода. Ако някой се опитва изкуствено да вдигне цената на труда, инвеститорите ще се оттеглят“, настоява той.

Практически 100% от работниците са собствени кадри на „Мекалит“.

Само преките разходи за обучения са 60-70 хил. лева годишно – без да се смятат разходите за обучителите и това, че всеки нов работник преминава първоначално обучение, като му се плаща заплата, без да произвежда. Този период продължава от 1 до 3 месеца. Имат и външни обучения, както и тримесечни атестации (виж другия текст).

Кръстев критикува средните технически училища, които са с неадекватни учебни програми и материална база. Висшите технически училища едва напоследък започнаха да интегрират учебните си програми с нуждите на бизнеса, а студентите не са достатъчно мотивирани, допълва управителят на „Мекалит“.

„Едно време държавата планираше от какви кадри ще има нужда и ги осигуряваше, сега това липсва. Превърнали сме се в университети“, казва Кръстев. Заканва се, че ако би бил отговорен за образованието, би спрял  всякакви дотации за икономическите университети, за да се обучават безплатно само студенти в техническите специалности.

„Огромен проблем е липсата на ясно дефинирана държавна политика за стимулиране на младите да изучават определена професия – като например, напълно безплатно образование по определени инженерни специалности, инвестиране в нова учебна модерна база в университетите, систематично управляван механизъм за дуални обуения в пряк контакт с бизнеса. Вместо това университетите са превърнати в бизнес единици, всяка от които е управлявана според интереса на отделни хора, на които последна грижа им е от какво има нужда индустрията.“

Той се опасява, че недостигът на кадри може да се осуети плановете за нови инвестиции в региона.

„Още малко и няма да има смисъл да сме тук. Представете си ситуация, в която производството може да се автоматизира изцяло. Защо да идваме тук? Земята се купува в началото и не е толкова голям разход. Само заради това няма да дойдат. Близостта до пазарите е фактор, ние сме тук заради „Либхер“, но „Либхер“ защо е тук? Ако може да се натисне копчето и да се произвежда, те щяха да са си в Германия.“

Според него не е далеч моментът, когато или външните инвестиции ще замрат поради липса на кадри или ще трябва да се внасят кадри от трети страни с голям прираст на населението и жизнен стандарт, по-нисък от този в България. Ако не спре изтичането на кадри, това ще стане до 5-7 години, прогнозира той.

„За да има икономика, трябват хора.“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *