сладкиш

Липсата на търпение може да е рационална

от автор

0 коментара Едно наум

През август Science публикува важно изследване, според което бедността нарушава способността на хората да вземат решения за своите финанси, образование и кариера, налагайки ментален товар, равен на загубата на 13 точки от IQ.

Това беше сериозен контрааргумент срещу преобладаващото схващане, че бедните са виновни за лошите решения, които вземат и че не трябва да им се дават пари, докато не се реформират. Но както твърди авторът на изследването Елдар Шафир пред The Atlantic Cities, изследването не е за бедните, а за хората, които попадат в ситуация на бедност. То не е за хората, а за контекста.

Възможно ли е контекстът да оправдае пренебрегването на дългосрочните цели? Скорошно проучване на учените Джоузеф Кейбъл и Джоузеф Макгуайър поставя под съмнение доктрината за въздържанието, която е вкопана в основите на моралната традиция на капитализма. Двамата изследват времето, несигурността и вземането на решения и откриват, че явления като търпеливостта и самоконтролът не са толкова прости, колкото изглеждат. Изследването е предизвикателство към известния тест със сладкиши от 60-те години на миналия век. Психологът провежда серия експерименти с деца, на които е било предложено да избират между сладкиш, който могат да изядат веднага, или, ако изчакат известно време – два сладкиша. С теста се доказва, че децата, които успяват да си наложат да изчакат по-голямата награда, проявяват по-добър самоконтрол и впоследствие се справят по-добре в училище.
Когато мислим за самоконтрола, обикновено смятаме, че способността да отлагаме възнаграждението или търпеливо да изчакаме резултата от усилията си е проява на силна воля.

От гледна точка на психологията разликата се разглежда от гледна точка на двете системи на ума – от една страна, студеният разум, а от друга, интуицията. Колкото по-слаб самоконтрол има човек, толкова по-студено изглежда бъдещето и по-горещо – незабавното получаване на резултат (или сладкиши).
Но се оказва, че способността да се отлага удовлетворяването на желанията прилича повече на избора на човек, който чака трамвая отколкото на дилемата на жена на диета, изправена пред торта. Провалът на самоконтрола може да е рационален отговор на несигурността на времевата рамка.
Човек, който преследва желан дългосрочен резултат може да се откаже от него за сметка на краткосрочна достъпна алтернатива. Кейбъл и Макгуайър представят теоретичната рамка, при която подобно ирационално поведение произлиза от стабилни предпочитания и проверими преценки. Изправени пред избор, хората изпитват несигурност по отношение на времето, през което бъдещият резултат ще се материализира. Когато този период не може да се определи, упоритостта в преследване на целите зависи от характера на предишните преценки за времето. Например прогнозата за това колко още време е нужно, за да се постигне резултат нараства като функция на вече изминалото време. При подобна ситуация рационалната стратегия е да се упорства за определено време и след това човек да се откаже.Според двамата автори провалът на стратегията на отложено удовлетворение, обикновено смятана като проява на ограничен самоконтрол, може да е адаптивен отговор на предполагаемата статистика на заобикалящата среда.

Казано по-просто, самоконтролът в реалния живот не се свежда до черно и бяло. Може да се сте достатъчно търпеливи и да чакате трамвая половин час. Но ако трамваят се забави цял час? В тази ситуация да се откажете е естественият и рационален отговор на времевата рамка, която не е била правилно зададена още в началото, обобщава „Ню Йорк Таймс”. Разбирането, че възприемането на времето е отговорно за нетърпението, а не липсата на воля, е ключово за по-доброто поставяне на цели в бъдеще.

Както изследването на бедността, това проучване открива рационална реакция в привидно неразумното поведение. Невъзможността да се отървем от бедността натежава толкова силно върху решенията, че хората зарязват дългосрочните планове, защото непосредствените нужди за твърде големи. Трамваят не идва, а дългосрочните цели изглеждат недостижими.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *