Идва ли краят на ниските лихви

Няколко събития и изявления през последните дни посочиха, че потенциалът за понижение на лихвените проценти се изчерпва. Инфлацията се събуди и банкерите – в ЕС и у нас, заговориха за повишение на лихвите.

Медиите цитираха широко мнение на Петър Андронов, главен изпълнителен директор на СИБанк и председател на Асоциацията на банките в България, според когото не е изключено в края на тази година и в началото на 2018 г. спадът на лихвите да спре и процентите да тръгнат нагоре в зависимост от политиката на ЕЦБ и Федералния резерв. Той отправи подобна прогноза и през февруари миналата година, като посочи като предел на лихвата по ипотечните заеми 4%.

Перспективи

Доколко непосредствена е тази опасност и трябва ли да побързат тези граждани и фирми, които планират вземането на кредит?

Според нас на този етап ще бъде преувеличение да се говори за сериозно повишаване на лихвите по кредити, специално при бизнес кредитите, където по-вероятно е движение „встрани“. (Андронов също не говори за скорошно повишение на лихвите, а отправя прогноза за края на годината.)

Докато понижението на лихвите по депозити достига дъно и засилващата се инфлация трябва да бъде отчетена, остава да видим дали има потенциал за допълнително свиване на лихвените маржове на банките – тенденция, която се оформи след стрес тестовете. Възможно е обаче инфлацията и увеличеното търсене на жилищния пазар да окажат влияние върху лихвите по жилищни заеми.

Процентите по бизнес кредити по-трудно ще претърпят промяна, докато не видим по-силно нарастване на търсенето на кредит, което предполага ръст на инвестициите и по-силни темпове на ръст на икономиката. Тук е налице двояко влияние на еврофондовете – от една страна, възможността за безплатно финансиране на проекти за технологично обновление, покупка на земеделска техника или къщи за гости изтласква банките от традиционния им бизнес, от друга страна, периодично създава търсене на кредит за съфинансиране на тези дейности. В посока на намаляване на процентите по бизнес заемите действат и новите програми от типа на „Инициатива за МСП“ и други проекти, подкрепени с европейски средства, които са с преференциални лихвени условия.

kreditПрез последните месеци лихвите на заемите за бизнес оформиха по-силна тенденция към спад, отколкото лихвите по ипотечни заеми. През януари левовите заеми за предприятия се понижиха до 3.87%, докато жилищните заеми в лева запазват лихвата си от декември – 4.37%. За отбелязване е, че и в двата случая заемите в евро са по-скъпи и лихвите им се повишиха. Потребителските заеми в лева през януари поевтиняха до 9.72%. Най-ниски – под 3% са лихвите по т. нар. други заеми, където са спонсорираните от държавата заеми от ББР за саниране.

През цялата 2016 г. лихвеният процент по новоотпуснати фирмени кредити в левове възлезе на 4.4%, цената на заемния ресурс в евро беше 5.4%, а в долари – 5.6%. Годишният процент на разходите  (ГПР) по жилищни кредити възлезе на 5.4%, а този по кредити за потребление – на 10.9%, показват среднопретеглените стойности за миналата година, изчислени от БНБ.

Лихвите по депозитите остават близо до дъното, като левовите срочни влогове на граждани се олихвяват с 0.65%, а на фирми – с 0.2%, сочат данните на БНБ за януари.  Към декември среднопретегленият лихвен процент по нови срочни депозити общо за фирми и граждани бе 0.6%, като отбеляза спад с 61 базисни точки спрямо края на 2015 г.

За сравнение в Германия лихвите по ипотеките се повишиха от 1.7% през декември на 1.82% през януари. Заемите за бизнес обаче поевтиняха от 1.86% през декември на 1.7%.

Предвид факта, че лихвените проценти са близо до рекордно ниски стойности, разбира се, покачването им е вероятно. Но въпросът е кога ще се обърне тенденцията. Налице са много неизвестни, част от които са свързани с външната среда.

Фед даде тон

В сряда Федералният резерв очаквано повиши до 1% федералната фондова лихва и даде знак за още две покачвания до края на годината. Китайската централна банка на следващия ден повиши краткосрочните лихви, в опит да спре обезценяване на юана и изтичането на пари.

Централната банка на Англия ден след решението на Федералния резерв се раздели по въпроса за лихвите, като Кристин Форбс, чийто мандат изтича през юни, гласува за повишаването им от 0.25% на 0.50%. Тя се позовава на растящата инфлация и факта, че опасенията за забавяне на икономиката след референдума не са се потвърдили. Мнозинството от останалите членове са приели, че могат да допуснат риска от повишаване на инфлацията за сметка на запазване на паричните стимули (и в Англия има програма за количествени облекчения). Това е първо разделение в английската централна банка след юли 2016 г., когато регулаторът гласува осем на девет за запазване на лихвите. Но месец по-късно последва понижение.

При гласуването на 16 март бяха известни резултатите за януарската инфлация, която бе достигнала 1.8% – най-високо ниво от две години. Следващата седмица ще стане известно дали цените на Острова са последвали тенденциите на континента.

Факторът ЕЦБ

Основният фактор, важен за България, е дали ще има промяна в политиката на ЕЦБ.

След като проучване на Ройтерс опроверга информацията, появила се по-рано в Блумбърг за възможно повишение на лихвите в ЕЦБ тази година, сега темата е отново на дневен ред. Това се случи най-вече защото управителят на Австрийската национална банка Евалд Новотни коментира в интервю за „Ханделсблат“, че ЕЦБ не трябва да следва модела на Фед и първо да приключи с програмата за количествени облекчения и след това да започне цикъл на повишения на лихвите. Той също така препоръча първо да се повиши депозитната (която сега е отрицателна, −0.40% от март 2016), а не основната лихва на ЕЦБ.

Първоначално трейдърите, анкетирани от Ройтерс смятаха, че банката няма да повиши лихвите, преди да свие програмата си за количествени облекчения, е планирано за декември. Дори имаше спекулации, че програмата на стойност над 2 трилиона евро може да бъде продължена. Същевременно банките в ЕС може да се сблъскат с лоши заеми, възлизащи на 1 трлн. евро, когато паричните стимули бъдат съкратени.

Но се случиха две неща. Първо, Евростат потвърди, че инфлацията в еврозоната е нараснала до дълго преследваното целево ниво от 2% (точната цел е близо, но под 2%). И макар това повишение на цените през февруари да се дължи основно на петрола и в по-малка степен на цените на зеленчуците (същите са факторите и у нас), а петролът поне до април ще остане под натиск, настроенията започват да се променят. След това дойдоха коментарите на Новотни и АЦБ.

В резултат еврото, подкрепяно и от сравнително слабия резултат на евроскептиците в Холандия, достигна 1.0783 долара – най-високо ниво от пет седмици.

Ако ЕЦБ започне цикъл на повишение на лихвите и особено след изтегляне на паричните стимули, това ще бъде усетено у нас, така както бе усетено разхлабването на паричната политика на ЕЦБ, по-специално след 2014 г.

Това може да създаде възможности за пласиране на част от излишния ресурс на българските банки. Те са залети с ликвидност, а индексът ЛЕОНИА падна до -0.4% в средата на март. Показателно е, че въпреки въвеждането на отрицателна лихва по свръхрезервите на банките, те не намаляват сериозно. (През декември 2016 г. превишението над минималните резерви е среднодневно на 89.8% при 127.8% към декември 2015 г., по данни на БНБ). Към 10 март парите на банките в БНБ (минимални резерви и свръхрезерви) доближават 15 млрд. лева и са с почти 2.5 млрд. повече, отколкото са били година по-рано.

infl17За това, разбира се, допринася не само относително слабият ръст на кредитирането, но и доскорошната политика на МФ, което благодарение на бюджетния излишък и голямата емисия на външните пазари не допринесе за изтегляне на ликвидност от банките. От тази гледна точка важен сигнал ще даде предстоящия в понеделник аукцион за ДЦК на стойност 100 млн. лева (двойно увеличение на обема).

Развитието на инфлацията, която до голяма степен също е подвластна на външни въздействия, е друг фактор, който трябва да бъде следен за бъдещи насоки.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>