RSS
TwitterFacebook

Личните фалити: Няма лесно решение за дълговете

През последните няколко години проблемът с необслужваните задължения накара много хора да поискат спасение чрез законодателно уреждане на частния фалит (закон за потребителската несъстоятелност).

Подобни идеи идват с надеждата, че ще позволят на хората, затънали в дългове, да започнат на чисто. Опитът показва, че това става с цената на лишения и изключване от стопанския оборот.

Реакция на дълговата криза

Макар че законите за личния фалит се обсъждат в много засегнати от кризата страни напоследък, специалното законодателство има по-дълга история. Норвегия, която бе изправена пред банкова криза преди 20 години, например, прие Закон за реорганизация на дълга още през 1993 г. Той позволява редукция на главницата на ипотеки до 110 процента от пазарната цена на имота.

Към момента повечето европейски страни са въвели или обсъждат режими за несъстоятелност на физически лица.

При тази процедура обикновено се назначава администратор (опекун), който следи доходите на лицето, след приспадане на разходите му за издръжка, да отиват за изплащане на дълговете. В редица случаи, ако длъжникът не разполага със средства, той може в края на процедурата да стигне до отписване на част от дълга. В същото време се предвижда продажба не само на ипотекираното жилище, но и на цялото имущество, надхвърлящо определен минимум. Ако длъжникът получи наследство или спечели от лотарията, тези средства отиват незабавно при кредиторите му.

Жизнен минимум

Стандартите за допустими разходи за издръжка са ключов елемент от споразуменията между кредитори и длъжници. Според насоките, приети в Ирландия, обосновани са месечни разходи за един човек от 899 евро, ако няма кола и 1030 евро, ако има. Сумата нараства с по 205 евро за дете. Средната заплата в Ирландия е около 3000 евро. Разходите са подробно разписани – например за храна се полагат 247 евро месечно. В Ирландия тази сума е колкото 140 евро в България с отчитане на разликите в цените на храните (и то ако длъжникът не харчи за алкохол, защото напитките в Ирландия са най-скъпи в цяла Европа). Да припомним, че според КНСБ месечната издръжка на 4-членно семейство у нас е 2254 лева.

Почти няма страна, в която правилата да са сработили веднага, напротив, много често се налага те да бъдат променяни. За разлика от фирмената несъстоятелност, по отношение на личната няма утвърдена световна практика, особено по въпроса за третирането на остатъчните задълженията по ипотеките.

Ключовият въпрос е как да се намери баланс между поддържането на кредитната дисциплина и осигуряването на ново начало на добросъвестните длъжници.

Срок и редукция на дълга

Англия и Уелс, където срокът на процедурата е ограничен до 1 година, е с най-благоприятен режим от гледна точка на длъжника. Това е една от причините много европейски кантори да са специализирани при предоставяне на услугата потребителска несъстоятелност във Великобритания – това е възможно при шестмесечен престой, стига да се докаже, че основните интереси на лицето са на Острова (няма твърд критерий за това). Предпочитаната дестинация е Графство Кент.

Спасението на длъжниците на Острова се осигурява от регламент на ЕС (Council Regulation on Insolvency Proceedings No 1346/2000), според който решенията на съда, където се води основното производство по неплатежоспособност, се признават в останалите страни на ЕС.

Ирландският парламент преди месеци прие изцяло нов закон, като скъси срока на процедурата (т. нар. discharge period) от 12 на 3 години, при някои условия. Германското правителство също разглежда скъсяване на този период. Предложението е съкращаване от шест до три години, при положение че най-малко 25% от всички дългове бъдат върнати  от отделния длъжник.

Испания и Португалия позволяват на ипотечните длъжници при определени условия, да прехвърлят собствеността на банката и да отпишат дълга.

Гърция позволява на съда да разреши пълно освобождаване от отговорност на ипотечния дълг, ако длъжникът изплати до 85 на сто от пазарната стойност на основното жилище, за срок до 20 години. Съществуват и петмесечни отсрочки на плащанията за безработни лица, отново по преценка на съда. Гръцкият закон е в процес на промяна, поради ниската му ефективност.

Други разлики по страни

Сериозни разлики има и по отношение на имуществото, което не може да се продава в рамките на процедурата. Един от спорните моменти в Русия например бе дали то да включва битова техника и пари в брой.

Всички тези режими се различават и по отношение на критериите за участие в схемата (критерият за свръхзадлъжнялост). В някои страни има прагове за сумата на дълга или минимален срок, в който кредитът не е обслужван. Повечето страни в континентална Европа наблягат на извънсъдебното уреждане на дълга или преструктурирането на задълженията, преди да се стигне до опрощаване. В Гърция, например, има две фази преди съдебната ликвидация – извънсъдебно уреждане на задълженията и съдебен компромис, като за всяка има установени срокове.

Много страни приложиха доброволни насоки и кодекси за поведение, както и по-облекчени процедури за по-малките задължения. В Ирландия например бяха предвидени три несъдебни процедури за уреждане на дългове.

Много от страните забраняват повторното прибягване към процедура по фалит за определен срок или завинаги.

Стигмата

В Англия хората, които преминават през оздравителна процедура, могат да теглят заеми, но има таван и лихвите са високи. В САЩ, гражданин, обявен във фалит, се лишава от възможността да тегли кредити, рискува и наказателна отговорност, ако се докаже, че умишлено е взел повече дългове, отколкото може да плати.

В Германия, ако човек мине през процедурата по банкрут пет години след края й, не може да иска защита от кредиторите. В Япония след такава процедура се налага доживотна забрана човек да работи като мениджър на фирма, нотариус, адвокат, счетоводител.

Според доклад на МВФ февруари 2013 г., първоначалният опит на страните, въвели законодателство за частния фалит, показва, че неговата ефективност зависи от следните характеристики:

  • Разпределяне на риска между страните по честен и справедлив начин
  • Осигуряване на възможност за ново начало на финансово отговорните длъжници в края на процедурата (обикновено след 3 до 5 години)
  • Установяване на подходящи предварителни критерии за кандидатстване, така че процедурата да е достъпна и в същото време да се ограничат опитите за злоупотреби (тук се включва и възможността за арбитраж и доброволни споразумения преди процедурата)
  • Автоматично пристъпване към изпълнение (принудително изпълнение  или процедура по несъстоятелност) при защита на интересите на кредитора
  • Установяване на условия за погасяване, които отразяват възможностите на длъжника
  • Признаване на делата, заведени в чуждестранен съд и трансграничното сътрудничество с цел избягване на т. нар. фалитен туризъм (основно към Англия).
Примери от световната практика

ГЕРМАНИЯ

Личната несъстоятелност в Германия е относително труден процес. Тя е свързана с някои неблагоприятни последици.

Процедурата е сравнителна скъпа и затова още в началото се преценява дали активите на длъжника са достатъчни за покриване на разноските, включително на довереното лице и адвокатите. Прието е, че длъжникът заявява банкрут, ако в продължение на четири седмици не изплати 10% от текущите задължения.

От началото на процедурата до получаването на заповедта за опрощаване на дълга минават най-малко шест години. До изчистването на длъжника от кредитния регистър – до десет години.

Възможно е да се откаже изчистване на остатъчния дълг след продажбата на имотите на длъжника, така че процедурата е сравнително несигурна. Не се спира начисляването на лихвите. Длъжникът може да поиска да се пристъпи към изпълнение, но съдът решава.

Налагат се ограничения върху разходите на длъжника, по предварително определена схема. Лицето не може да се разпорежда с активите си без съгласието на назначения квестор. Също така длъжникът няма достъп до нов кредит или кредитни карти след приключване на процедурата.

Опитите да се измами банката чрез обявяване на неплатежоспособност се смята за углавно престъпление.

ВЕЛИКОБРИТАНИЯ

Длъжникът трябва да отговаря на няколко изисквания, за да поиска личен фалит в Англия:

Основното местоживеене на длъжника трябва да е във Великобритания и 6 месеца преди процедурата личният или служебният адрес трябва да попада в юрисдикцията на съответния съд. Но трябва да е започната такава процедура в друга страна от ЕС. Основно местопребиваване е там, където лицето живее повече от 183 дни в годината.

В повечето случаи процедурата приключва за една година. Ако длъжникът има по-голям разполагаем доход, който позволява изплащането на месечни вноски, тя може да бъде продължена за три години.

Кредиторът може да поиска несъстоятелност, ако дългът надхвърля 750 паунда. Няма ограничение в случаите, когато инициативата е на длъжника. Изисква се плащане на такса при подаването на молбата (около 500 паунда).

Процедурата налага ограничения върху дейността на длъжника – не може да започне бизнес, без разрешение на администратора или да заема определени длъжности. Всички банкови сметки се замразяват. Длъжникът е длъжен да уведомява администратора, ако доходите му бъдат увеличени.

Невинаги се стига до продажба на жилището на длъжника, като законът допуска той да продаде своя дял на съвладелци или на роднини.

Една разновидност на процедурата е т. нар. заповед за облекчаване на дълга (вид ликвидация), която се прилага за задължения под £15,000 и за длъжници, които не разполагат с активи.

Подробности за длъжника и процедурата се обявяват публично, включително в местен вестник. Длъжникът може да открие, че изчистването на дълговете прави трудно намирането на работа или започването на бизнес. Има възможност за наказателно преследване при злоупотреби с процедурата, например при укриване на доходи.

 

Leave a Reply

Your email address will not be published.

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>