Течното общество

Умберто Еко

С този термин Зигмунд Бауман илюстрира отсъствието на устойчиви ориентири в съвременния човек. Какви последици носи това състояние на нещата предстои да разберем

Бауман - книгаИдеята за „ликвидна” съвременност или общество принадлежи, както е известно, на Зигмунд Бауман. За тези, които искат да се запознаят с различните изводи, родени от тази концепция, ще е полезна книгата „Кризисно състояние”, в която Бауман и Карло Бордони обсъждат този и други проблеми.

Течното общество започва да се формира на вълната на т.нар. постмодернизъм (термин, служещ впрочем за нещо като чадър, под който са се скрили явления от различни области, започвайки с архитектурата и завършвайки с философията или литературата, понякога без основания за това). Постмодернизмът ознаменува кризата на „великата повествователна традиция”. Смяташе се, че той може да предложи на света нов ориентир, занимавайки се  с преоценка на миналото в игрова, иронична форма. В много отношения той бе близък до нихилистичните тенденции. Според Бордони обаче и постмодернизмът премина в стадия на разпад. Той бе явление с временен характер, минахме през него без да го забележим и някой ден ще се изучава като предромантизма. Постмодернизмът ни даде само название на някакъв преходен стадий, между модерното и все още безименното настояще.

Според Бауман към характеристиките на тази нововъзникваща съвременност може да се отнесе кризата на държавността (каква свобода в приемането на решения е оставена на националните държави пред лицето на тържеството на международните монополи). Изчезва институцията, гарантираща на единици възможността по зададена схема да решава проблемите на нашето време. Заедно с кризата на държавността се очерта и идеологическа криза и съответно криза на партиите, следователно сега е лишено от смисъл всяко позоваване на обществените ценности, позволяващо на отделния индивид да чувства принадлежност към общността, формулираща неговите потребности.

В хода на кризата на общественото разцъфтява неудържим индивидуализъм, превръщащ ближния от спътник в конкурент, от когото трябва да се пазим. Този субективизъм подкопа основите на модерната епоха, направихя е крехка и ето, че при отсъствието на ориентири всичко се разтравя в своего рода течливост. Губи се правната сигурност (съдът се въприема като враг) и възможният изход за индивида, нямащ никаква отправна точка, става, от една страна създаването на външно впечатление на всяка цена, което се преобразума в самостоятелна ценност (феномен, с който често се занимавам в тази колонка), а от друга – петроблението.

Но не става дума за потребление, чиято цел е притежаването на желания предмет, носещ удоволствие. Сегашното потребление, напротив, мигновено превръща купеното в остаряло, заставяйки човек да прави една покупка след друга, сякаш е обхванат от безцелна булимия (новият телефон отстъпва на стария, но трябва да се избавим от него, за да участваме в тази оргия на желанията).

Кризата на идеологиите и партиите: някой беше казал, че тези понятия напомнят за такси, карано от вождовете и докато преследват гласовете, трябва да избират най-подходящата за момента идеология и партия – благодарение на това без никакви смущения, напротив, дори с разбиране, се отнасяме към всякакви ренегати. И не само отделният човек, но и самото общество съществува в една устойчива парадигма на временното състояние.

Каква е алтернативата на това? Засега не знаем дали междуцарствието няма да продължи доста дълго. Бауман отбелязва, че именно в период на междуцарствие възникват движенията на протеста. Такива движения не знаят какво искат, но знаят какво не искат. Бих искал да напомня, че службите на обществения ред бяха разтревожени преди всичко от това, че т. нар. черен блок (склонните към насилие демонстранти, появили се за първи път през 80-те в Германия, Италия, Гърция) не влиза в нито едно определение – анархисти, фашисти, червени бригади. Неговите привърженици проявяват активност, но никой, включително и те самите, не знаят кога да очакваме атаки и в какво направление.

Има ли начин да се оцелее в „ликвидното” общество? Да, има. Трябва да осъзнаем, че живеем в течното общество. Подобно общество – за да се разбира, а може би и по-късно да се трансформира – изисква нов подход. Бедата е, че политиците и интелектуалците в голямата си част все още не са проумели значимостта на това явление. В момента идеята на Зигмунд Бауман е „глас в пустиня.“

По „L’Espresso“

Етикети на тази статия

Не са открити подобни статии

1 коментар

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>