Яма от лъжи или какво научихме от втората стенограма за КТБ?

Президентът Румен Радев разсекрети стенограмата от среща на 14 юли 2014 г., на която политиците не успяха да постигнат консенсус по въпроса фалит или спасяване на КТБ.

Към онзи момент спазването на обещанието банката да отвори на 21 юли вече е не е възможно, дори решението за фалит и изплащане на влоговете до 20 дни е технологично трудно. Това твърдят и двамата подуправители на БНБ – Димитър Костов и Калин Христов, които присъстват на срещата. Управата на БНБ категорично не желае да поеме отговорност, но политиците не са вчерашни и също лавират. При тези обстоятелства срещата изглежда като съвещание на тема „Какво да кажем на народа долу“.

Заседанието при президента се провежда след като на 11 юли БНБ е обявила резултатите от прегледа на активите, извършен от трите одиторски фирми, като заявява: „Резултатите от прегледа на Корпоративна търговска банка говорят меко казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики. Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата, съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на 3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл. Значителна част от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с мажоритарния акционер г-н Цветан Василев.”

Към този момент вече е отпаднал вариантът за национализация чрез ББР и Фонда за гарантиране на влоговете и се предлага специален закон, който да прехвърли добрите активи в „Креди Агрикол“ (ТБ „Виктория“), както и депозитите с изключение на депозитите на Цветан Василев и свързани с него фирми. Това е свързано с национализация на малката банка и държавна помощ за нея. Този вариант активно се подкрепя от ДПС и БНБ и не чак толкова активно – от правителството на Пламен Орешарски.

Срещата при президента завършва с отказ от решение за разделяне на КТБ на добра и лоша банка, което би изисквало приемане на специален закон. Според БНБ и ДПС това е единственият вариант банката да отвори на 21 юли – след изтичане на едномесечния срок на специален надзор. По-късно, на 22 юли управителят на БНБ Иван Искров ще каже, че именно нежеланието на политическите сили да подкрепят това решение е причина банката да не отвори на 21 юли, както е било обещано след предишната среща при президента (виж първата стенограма). Както става ясно от втората стенограма, категорично против е била БСП, ГЕРБ също са имали своите притеснения.

Всъщност, ако аз съм собственик на банката, г-н Искров, ако аз съм г-н Василев, ще осъдя българската държава и БНБ за милиарди и ще ги взема утре с най-елементарната международна юридическа кантора. Та Вие дори и пред нас не ни казвате със сигурност каква част от документите липсват. В несъстоятелност ли е или има съмнение, добра или лоша е отчетността? Ако БНБ не може това да оцени, какво очаквате от нас? Росен Плевнелиев, президент на България

И така, какво ново научихме от втората стенограма за КТБ:

Lost-Lost

Политиците обсъждат два варианта за КТБ, без да вземат решение. БНБ се позовава на мнението на неназован представител на Европейската комисия в подкрепа на своя вариант, който е защитаван само от ДПС. Заличени са ключови пасажи, имена и числа, така че не може да се разбере много.

Двата варианта са специален закон за КТБ с разделяне на добра и лоша банка или отнемане на лиценза и изплащане на гарантираните депозити (както е по тогава действащия закон) .

Тези два варианта не са очертани точно и действително е трудно да си представим как е било възможно да се вземе решение на базата на тази информация. Липсва информация за разделянето на активите на добри и лоши и никой не пита за критерия. Това е странно, защото в същото време Искров повтаря няколко пъти, че има неяснота и одиторите не са могли да се произнесат по кредитния портфейл. Една седмица преди 21 юли обаче той защитава идеята, че банката може да отвори, стига да се приеме закон, който да позволи трансфер на добрите активи в „добра банка“.

Вземането на решение за съдбата на банка в затруднение по принцип е в прерогативите на централната банка. По закон тя няма право да консултира решенията си с правителството (можем да разсъждаваме дали независимостта се отнася само до паричната политика, но това е в сферата на теорията). Това не попречи на управителя на БНБ Иван Искров да заяви патетично „На ход са политиците“ по време на бурната пресконференция на 11 юли (припомнете си този необичаен патос тук ). Патетиката цели да се убедят депутатите да одобрят специалния закон за КТБ и като цяло друг да поеме отговорността за прехвърлянето на добрите активи в нова държавна банка. БНБ скромно си приписва експертни функции*.

Към този момент вече бе изоставена идеята за използване на ББР. На моменти има смесване на хипотези – не става ясно дали се говори са прехвърляне на част от активите в „Креди Агрикол“ или за изплащането на депозити над гарантирания размер от 100 000 евро. Не става съвсем ясно дали представителят на ЕК е подкрепил трансфер на активите в добра банка и държавна помощ за национализираната ТБ „Виктория“.

Напротив, всички позовавания на ЕК са в контекста на това, че не се препоръчва затваряне на системна банка, при което големите вложители губят парите си, за да не се създава напрежение.  Искров: „И те изрично са препоръчали да не се пристъпва към такъв вариант, тъй като имат същите притеснения да не би да се създаде някакво огнище на напрежение, което да прерасне като системна криза към другите банки“. Подуправителят Калин Христов: „Сутринта се обадиха и казаха, че ………… (заличено, вероятно комисар) казва: не ви съветваме големите депозанти да си загубят парите, защото дълбоко вярваме, че ще си създадете системен проблем. Имаме същия случай, който тече в Португалия с втората най-голяма банка. Не сме щастливи в този момент Европа да се тресе. И Португалия ще направи същото – няма да си загубят големите депозанти.“ (Има се предвид португалската Espírito Santo, която през август 2014 г. бе спасена от държавния фонд за преструктуриране на банки със сумата от 4.4 млрд. евро, като бе разделена на добра и лоша банка.) В интерпретацията на Йордан Цонев обаче това звучи така: „подходът, който ни препоръчва Европейската комисия, който се прави в Европа, е точно това – болната банка се разделя на две: на болна такава с лошите активи, и на здрава такава.“

Навсякъде в Европа е имало национализация или рекапитализация на проблемни банки, обяснява убедено Искров, давайки за пример „Дексиа“ и „Фортис“.

Твърдението на управата на БНБ е, че решението за разделяне на добра и лоша банка е европейска практика (виж повече в линка), изпреварила времето си. Споменава се новата директива за преструктуриране на банки и съответният и закон и се твърди, че решението за добра и лоша банка е в този дух. Директивата предвижда да не се спасяват банки, преди мажоритарният собственик да плати част от цената (bail-in)**. БНБ обаче иска да изолира не само Цветан Василев, но има резерви и към суверенния фонд на Оман. Михаил Миков заявява, че няма как да се прескочат акционерите, а президентът Плевнелиев предупреждава, че има вероятност фондът да осъди държавата и ние, данъкоплатците, да платим още веднъж за фалита на КТБ.

Към онзи момент създаването на добра банка, която да бъде подкрепена от Фонда за гарантиране на влоговете (с толкова, колкото той би дал и за изплащане на гарантираните влогове, казва премиерът Орешарски, но другите числа в стенограмата са заличени) и с добрите активи на КТБ, се представя като единственият начин да се плати на негарантираните вложители. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов предлага това плащане да се разсрочи във времето. Но дяволът е в критериите и числата, а те са неясни. Не може да се каже дали би било по-евтино и по-бързо да се търси реализация чрез създаването на добра банка, защото БНБ няма интерес към онзи момент да каже кои са т. нар. добри активи. Никой от политиците дори не пита колко би струвало подобно решение, единствено председателят на парламента Михаил Миков на няколко пъти поставя въпроса за съществуващата неяснота в числата. Стои въпросът за това кой ще контролира добрата банка и е забележително, че той не се обсъжда. А това, както видяхме от случилото се след фалита на КТБ вторично разграбване на активите й, е ключов въпрос.

Най-накрая има съмнение, че цялата схема е правно осъществима. Както предупреждава Цецка Цачева, не може да се прави закон за отделна банка, но и не може да е рамков закон (който да важи за всички), тъй като това означава отмяна на тавана за гарантираните влогове и както предупреждава Пламен Орешарски е нечестна конкуренция спрямо останалите страни от ЕС.

Колко голяма е „ямата“?

На срещата се дискутират резултатите от първата експресна проверка на ключовите активи на КТБ, както и изнесените пари в чували. Това също е продължение на темата, повдигната от БНБ на 11 юли.

Към онзи момент тезата на БНБ е, че липсват документи и не може да се направи обосновано предположение. По думите на Искров от стенограмата: „И незнаейки, пак подчертавам, незнаейки всъщност този кредитен портфейл на какъв процент е работещ, какъв процент трябва да бъде провизиран и т.н., дай Боже да е 100%, но ние се съмняваме, тъй като има и свързаност, самите одитори изразиха притеснение, че в значителна степен трябва да бъде провизиран, когато се открият документите.“ Има размяна на реплики за непълнотата на кредитните досиета – дали оригиналите са в прокуратурата, дали са прочистени преди 20 юни или просто са си били непълни. Този въпрос още не е докрай изяснен, възможно е обвинителният акт, който се очаква да бъде внесен до 20 юли, да помогне. Така или иначе казаното от Искров цели да остави впечатлението, че ако кредитният портфейл се изясни, банката може и да отвори. Но очевидно малцина вярват в това.

Йордан Цонев е по-смел: „Имаме 3.5 млрд. неопределен, в невъзможност да се определи кредитен портфейл – коректно ще се изразявам – която на финансов език означава нулев“. Това се оказа близко до крайния резултат. Няколко месеца по-късно, след повторна, по-подробна оценка на активите и пасивите по-късно, БНБ разпорежда на квесторите да отчетат препоръчаните обезценки за 4.2 млрд. лева в това число обезценки на кредити в размер на 4 млрд. лева). В резултат капиталът на банката стана отрицателна величина и – както е по закон, лицензът й бе отнет.

Доста несериозно се дискутира качеството на кредитния портфейл на банката. Главният прокурор Сотир Цацаров е бил по-обстоятелствен от БНБ по този въпрос. Медиите охотно разпространиха описанието му на кредитите към фирма на охранител в банката, който само се подписвал под документите. Това всъщност не е нова информация. Вероятно става дума за Красимир Зарев.

Най-общите резултати от проведените одити на КТБ според мен сочат данни, че 67,2% от всички кредити на приблизителна стойност от 4,86 млрд. лева са били получени от търговци, кредитополучатели, които попадат в някои от следните категории: Първо такива, за които няма каквато и да е информация за финансовото им състояние или наличната информация по копията от кредитни досиета, с които ние разполагаме, е крайно недостатъчна. Второ, за тях няма и информация за целевото усвояване на кредита. Трето – те са абсолютно новоучредени търговски дружества – буквално дни преди получаване на кредитите. Четвърто – те са дружества без какъвто и да било опериращ бизнес, без да имат платени данъци, без да имат наето нито едно лице на трудово правоотношение. Пето – източникът на кредита е абсолютно неясен“, обяснява Цацаров.

Едно бързо пояснение по този въпрос. С годините бе изяснено, че такъв е бил моделът на КТБ. Заобикаляйки закона и ограниченията за свързани лица, Цветан Василев създава сложна плетеница от фирми, чрез които финансира проектите си. Това са придобиването на БТК, НУРТС, ТВ7, Булгартабак, Рубин и фабриката за стъкло в Сърбия, Русенска корабостроителница, Дунарит, Авионамс, ИПК и печатницата, която сега е собственост на Делян Пеевски, „Техномаркет“, „Домо Ритейл“ в Румъния,„Сана Спейс“ и още няколко хотела, недвижими имоти и др. Този модел създава огромна концентрация на риск и обяснява защо банката рухна така лесно. За някои от тези проекти – например, ТВ7, е платено повече отколкото един разумен бизнесмен би си позволил. В няколко случая чрез кредитиране банката е получила контрола над реален бизнес – „Гипс“ (виж Свързаните материали тук ) , „Костенец ХХИ“, „Телиш“. С кредити от КТБ са финансирани още проекти на партньори на Василев – Гриша Ганчев, Петър Танков („Инкомс“), Красимир Гергов, собствениците на „Винпром Пещера“, „Химимпорт“, както и провалени начинания на други бизнесмени („Генимекс“, давано за пример и от синдиците)**.

Най-адекватното изказване по този въпрос е на президента Плевнелиев: „И позволете ми да не се съглася с Вас с оценката за 3.6 млрд., които са „дупка“, защото да Ви кажа честно навън гражданите си мислят, достатъчно много медии са описали цялата ситуация, че само едни 5 фирми, те се наричат …….., ……….., …………………, …………. и …………… (имената са заличени, вероятно има предвид БТК, Петрол, Дунарит и т.н.) – тези 5 фирми струват много повече от 3.5 млрд. лв., а гражданите навън са почти убедени, че от офшорката на пазача 53-те млн. са отишли в една друга офшорка, която си е купила БТК. И тук въпросът за мен е, че тези 3.6 млрд. лв. всъщност не са нула, те са 3.6 млрд. лв., ако има силна държава, ако има институции, които са готови да стигнат докрай.“ От следващите му думи се разбира, че той не е очаквал друго освен ликвидация на банката и се опитва да предложи международна компания да продава активите на КТБ, което всъщност не се случи. Тази предрешеност се усеща и в официалното изявление след заседанието.

Три години по-късно активите на КТБ са почти напълно разграбени, а възстановимата сума е много по-малка от 3.5 млрд. лева***. Дори да продадат „Телиш“ и ТБ „Виктория“ и да върнат част от средствата от БТК, синдиците едва ли получат над една десета от това. Това е дълга тема, затова само едно число – всички постъпления през първото полугодие на тази година, включително от осребряване на активи са на стойност 15 млн. лева (и то след като синдиците се активизираха и заведоха множество искове през пролетта).

Неизяснен докрай остана и въпросът за липсващите 206 милиона лева от касата на КТБ – много актуален през 2014 г., но позабравен към момента. Само ден по-рано, на 13 юли 2014 г. прокуратурата се отказа от версията за изнесени пари в чували и обясни, че 206-те милиона лева, за които бяха арестувани изпълнителния директор Орлин Русев и счетоводителки на банката, са нескопосан опит да се прикрият липси на касова наличност. Стенограмата допълва тази информацията с пояснението, че след 2011 г. безотчетно с пари от банката е плащано на ръка за различни проекти, например, на Николай Бареков (в отговор на въпрос за плащанията към Николай Бареков и „България без цензура“ Искров казва, че „вероятно част от тези 205 или 206 млн., са там“), а тези липси в последния момент преди затваряне на банката са били оформени с разписка, на която, както се оказа по-късно, има подправен подпис на Иван Стойков. Тоест, въпросните 206 млн. лева са се водели като касова наличност, но пари в касата е нямало. Проверките на БНБ (последната проверка на място преди фалита е била през 2013 г.) не са хванали дори това.

На лъжлива база

В присъствието на главния прокурор управителят на БНБ Иван Искров изговаря твърдения, които ни карат да се чудим защо той бе оставен да се измъкне от отговорност така лесно.

Едно от най-важните неща в стенограмата е признанието на Искров, че отчетните доклади на банките пред БНБ може да се правят на „лъжлива база“ и това не може да се хване, освен ако няма изрична проверка от БНБ. Но проверката през 2013 г. не е хванала нищо – въпреки че повечето проблемни длъжници са съществували тогава, включително фирмите на охранители.

Не сме имали проблеми с тази банка до този момент, твърди управителят. Неговата теза, изговаряна и пред медиите е, че единственият човек в централната банка, отговорен за надзора над банките е ресорният подуправител – Цветан Гунев, а преди него Румен Симеонов. Управителят не може да се меси, настоява Искров, но тъй като не умее да мълчи, бързо се издава, че се е месил в други случаи.

Пропуските в банковия надзор не са откритие от тази стенограма. Те са добре документирани в доклад на Сметната палата от 2015 г., който показва, че проблемите не са били само при КТБ (въпреки възраженията на Гунев, който в интервю за „Гласове“ го нарече поръчков).

Съгласно закона за БНБ и ЗКИ УС приема отчетите на управленията, в т.ч. тримесечните доклади на управление Банков надзор. Твърде невероятно е проверка, извършена за две седмици от външни фирми, да установи „яма“ в КТБ за 3.5 млрд. лева, а професионалистите, работещи в надзора, години наред да не са забелязали никакви нередности в КТБ и да не са ги докладвали, както твърди Искров. При това – на фона на множество медийни публикации по темата. Освен това УС на БНБ би следвало да е проверил състоянието на КТБ и когато й разреши да купи „Креди Агрикол“. Всичко това свидетелства за провал на банковия надзор, както признава по-късно Димитър Радев, настоящият управител.

Но дали виновни са само Гунев, Симеонов и Славияна Данаилова – инспекторката от Банков надзор, която бе обвинена от прокуратурата. Според закона управителят не е само конферансие на заседанията на УС на БНБ, както се опитва да го представи Искров. Негово е задължението да предложи на УС да се даде лиценз или отнеме лиценз на банка, както и за поставяне на банка под специален надзор. Също така УС, а не подуправителят одобрява акционерите, които притежават над 20% от капитала на банка, увеличенията на капитала и някои други преобразувания. Управителят, който организира и ръководи дейността на БНБ, следователно е пряко отговорен за осигуряване на достатъчно информация за всяка банка, така че УС да може да взема информирано решение. Това няма как да стане, ако Банков надзор е „държава в държавата“. Не го пише изрично в закона, но все пак законът не е длъжностна характеристика. Твърдението на Искров, че е бил изненадан в 12 часа по обяд на 20 юни 2014 г. от проблема в КТБ, се доближава до престъпна небрежност.

Други проблемни банки

Стенограмата съдържа и признанието на Иван Искров за проблеми с други банки: „Аз съм запознавал лично г-н Борисов като министър-председател, оправихме се бързо с три банки, намирайки асистирано от БНБ решение на малки банки, които бяха пред затваряне през 2011-2012 г., известно Ви е, намерихме частни инвеститори. Имали сме проблем с …………….,която също беше пострадала от подобни практики и която ни скъса нервите 3 години…“ Това изявление на Искров кореспондира с намеци на Борисов в първия му мандат за държавна помощ по отношение на други банки. Никога не е казвано кои са били тези банки, депозирани ли са средства от фискалния резерв в тях (като беше направено за ПИБ). Все пак подсказката, че става дума за малки банки, в които са влезли чужди инвеститори, ясно посочва поне една от проблемните банки.

Споменава се и Общинска банка (името е заличено, но се подразбира, че става дума за проблемите с Ковачки), за която Искров казва: „И тогава, понеже беше доста скандално, против обществения интерес, тогава аз като управител се намесих и държах отблизо случая, без да имам правата, но като управител все пак правех връзка с колегите от общината и с други органи.„

Още една измама за финал

Решението да се започне процедура за присъединяване към Банковия съюз всъщност е предложение на президента Плевнелиев, което политиците изобщо не дискутират. От стенограмата става ясно, че това е било опит за отклоняване на вниманието. Румен Гечев репликира в смисъл „Запиши го, като толкова искаш“, а Лютви Местан нарича предложението „утешително“. Именно това съобщение обаче се превърна в основната новина от срещата.

БНБ не коментира въпроса за Банковия съюз, въпреки че Плевнелиев го поставя три пъти.

Това обяснява защо централната банка не предприе нищо за присъединяването към Банковия съюз. Уж смелата заявка си остана само едно изречение, целящо да прикрие факта, че политиците и БНБ още тогава – на 14 юли, са знаели, че КТБ върви към разграбване.

 Михаил Миков: Какво значи „дупка”, аз така и не разбрах.

Бойко Борисов: Значи яма.

* – В книгата си Мервин Кинг, бившият управител на Банката на Англия, разказва как в един и същи ден Тони Блеър подава оставка, а централната банка вдига лихвите – съвпадение, немислимо преди (независимостта на централните банки е сравнително нова практика). За себе си нарекох това тест на Кинг. Е, със сигурност БНБ в онзи момент е била максимално далеч от теста на Кинг за независимост.
** – Наскоро Италия спаси две банки от региона Венето, прехвърляйки техни активи в Intesa Sanpaolo и осигурявайки разрешена от ЕК държавна помощ за последната. Това предизвика много съмнения за подкопаване на банковия съюз, а германски представител открито заяви, че е заобикаляне на правилата за преструктуриране.
*** – Разбира се, не трябва да се слага знак на равенство и да се дамгосват всички получатели на кредити от КТБ. Не всички са се спасили с цесия или са прехвърлили изпразнени от активи длъжници на малоимотни граждани. Наскоро, по друг повод, разговарях с един от малките кредитополучатели, при когото фалитът е объркал сериозно плановете. Дори бившият финансов министър Симеон Дянков, нает по сделка с чуждестранен инвеститор, не е бил убедителен пред синдиците. Сделката е пропаднала.
**** – Ликвидационната стойност на активите на КТБ според оценката е 1.38 млрд. лева. Възстановимата сума според доклада на Аликс Партнърс е 800 млн. лева, но без активите, свързани с БТК. Синдиците работят по петгодишен план за осребряване. През февруари те разпределиха частично на ФГВБ и негарантираните вложители 534 млн. лева (решението се обжалва и не е влязло в сила). Активите на КТБ преди фалита бяха 6.9 млрд. лева.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *