КТБ

Какво (не) научихме от първата стенограма за КТБ?

Свръхочакванията, че стенограмата от заседанието при президента, проведено на 29 юни 2014 г., ще разкрие истината за КТБ, бързо угаснаха, след като документът бе разсекретен на 9 юни 2017 г.

Той разкрива много за начина на вземане на съдбоносни решения и нивото на подготовка на политическите лидери, но не дава отговори на нито един от висящите въпроси около КТБ и банковата паника от края на юни 2014 г.

До голяма степен това бе очаквано. Неделното заседание се провежда преди да е приключил одитът на КТБ и малцина се досещат за истинското й състояние. Срещата на „Дондуков”  не е единствената, тя е предшествана от среща в президентската резиденция в Бояна, най-малко една среща при министър-председателя с участието на управителя на БНБ и финансовия министър, поне две обсъждания в БНБ през уикенда. От протокола става ясно още, че президентът Росен Плевнелиев е имал среща по темата и с главния прокурор  Сотир Цацаров. Със сигурност е имало и последващи срещи и разговори, на които е взето крайното решение – да се предостави държавна помощ на ПИБ.

Участниците в КСНС на 29 юни като цяло са предпазливи, ясно си личи, че някои от тях знаят повече.

Темата за КТБ не е обсъждана задълбочено на тази среща, тя е разисквана по-обстойно на следващото заседание на КСНС, проведено на 14 юли, когато участниците не постигнаха съгласие за специален закон за КТБ.

Заседанието на 29 юни е имало две точки – банковата криза и политическата криза. Втората тема доминира, до голяма степен поради нетърпението за оставки от тогавашния лидер на опозицията Бойко Борисов и вече демонстрираното разминаване между ДПС и БСП, които подкрепяха кабинета.

За да се разберат събитията от онзи юни, е необходимо да припомним не само към кой момент от развитието на сагата КТБ се състоя това заседание, но и съпътстващите политически трусове.

Контекст

Година по-рано (14 юни 2013 г.)  новоизбраното правителство на Пламен Орешарски предлага и парламентът гласува избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС. Това дава начало на протестите. Една друга сделка също остава отпечатък върху управлението на Орешарски – той дава ход на проекта „Южен поток”, като се стига до избор на строители на българския участък, част от които също са свързани с Пеевски (но не само). През пролетта на 2014 г. обаче става ясно, че ЕК има сериозни възражения срещу „Южен поток”,  а на 8 юни 2014 г. след среща с американски сенатори Орешарски обявява, че проектът е спрян. Това е по време на най-острия период на кризата, предизвикана от анексирането на Крим.

Скоро след това редица политици от опозицията свързват последвалия публичен скандал между Василев и Пеевски с проваления проект за „Южен поток”. Обясненията варират от „не могат да поделят парите” до отказ за предоставяне на банкови гаранции за българския участък. В интервю за БТВ, излъчено на 19 юни, Цветан Василев казва: „Πo нaчинa, пo ĸoйтo бeшe opгaнизиpaнa ĸoнcтpyĸциятa нa „Южeн пoтoĸ“ в Бългapия, aз ниĸoгa нe биx иcĸaл бaнĸaтa дa имa нeщo oбщo c тoзи пpoeĸт“.

На 12 юни главният прокурор Сотир Цацаров обявява, че проверката срещу Василев и Пеевски по сигнал на „Протестна мрежа”, започнала през февруари същата година, е пред финал. На следващия ден, 13 юни 2014 г. полицаи и прокурори влизат в сградата на „Цар Борис ІІІ” 159, където се помещават офиси на ТВ7, „Бромак”, самата банка и много свързани фирми. Самият Василев тогава е в чужбина и така и не се връща в България. По-късно същият ден става ясно, че прокуратурата разследва Василев за предполагаемо поръчителство на убийство на Делян Пеевски. Арестувани са трима души, които с не толкова шум по-късно са пуснати. От Виена Цветан Василев отвръща със сигнал срещу Пеевски.

Директорите на банката обявяват, че войната между Василев и Пеевски е заради невърнати задължения на последния, като назовават сума – 100 млн. лв. (кредити и неразпределена печалба на „Булгартабак”) В споменатото интервю за БТВ Василев обяснява конфликта с това, че Пеевски е искал да урежда постове и търгове от негово име. Депутатът в изявление пред медиите на 24 юни заявява, че отношенията им се влошили в началото на 2014 г., защото Василев искал да става премиер („Искаше да се занимава с политика, да прави обединения на партии, аз да го подкрепям медийно.”)

Доста по-късно Цветан Василев ще съобщи, че конфликтът с Пеевски е защото депутатът е искал да му бъдат прехвърлени активи, кредитирани от банката по списък, включващ „Булгарбатак“, „Техноекспортстрой“, „Пътстрой холдинг“, „Трансстрой“, БТК, „Дунарит“, „Електроника“, ИПК, „Универсиада“, НУРТС, „Петрол и др. Самият „Булгартабак” през март същата година бе прехвърлен на дубайска офшорка, за която вече се натрупаха достатъчно доказателства, че е свързана с депутата от ДПС.

На 17 юни, вложители започват да теглят спестяванията си от клон на КТБ във Варна. БНБ излиза с изявление, че банковата система функционира нормално.

Кулминацията е на 18 юни, когато БНР прочита анонимно писмо от служител на БНБ, в което се съобщава, че подуправителят Цветан Гунев е обвиняем от два дни и че „Банков надзор“ в БНБ „не прилага еднакво законовите изисквания към всички търговски банки в България”, като прави намек за нарушения в КТБ без тя да се споменава. Подателят на това писмо и източникът на банковата паника не са разследвани (в стенограмата се споменава анонимката).

На 20 юни, петък, БНБ поставя КТБ под специален надзор, отнема правата на акционерите и назначава квестори, като в бързината пропуска да отнеме правомощията на един от представителите на Оманския фонд, който държи над 30% от капитала на банката.

На 22 юни БНБ допълва решението си, като поставя под надзор и дъщерната Креди Агрикол България ЕАД (сега ТБ „Виктория”).

Едновременно с това на 22 юни централната банка възлага на три одиторски фирми („Делойт”, АФА и EY) одит на активите на КТБ и заявява, че заедно  с правителството ще осигури „необходимата ликвидна подкрепа на банковата група, за да се удовлетворят в пълния размер задълженията й към нейните клиенти”. Към онзи момент БНБ има намерение да обезсили акциите на тогавашните акционери на КТБ (Бромак, Оманския фонд, ВТБ и миноритарите) и да увеличи капитала й, като разпореди увеличението му да се поеме от държавната Българска банка за развитие и Фонда за гарантиране на влоговете. Все още се говори, че КТБ ще бъде отворена на 21 юли. Малцина се досещат за истинското положение. Сюжетите с изнесените чували с пари, многомилиардната капиталова дупка в КТБ, специалният закон за КТБ и пр. още не са на дневен ред.

През следващата седмица паниката се разпростира. Антон Кутев от БСП коментира, че има опит „да се събори” и втора банка”. В четвъртък започват тегления на депозити от ПИБ, а в петък паниката се разраства, като само за ден са изтеглени 800 млн. лева от банката (общо тегленията са 890 млн. лева). Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заявява, че държавата е пред фалит и трябва да се изтегли спешно заем от МВФ. Заради това в неделя сутрин Атанас Мерджанов от БСП ще нарече лидера на ГЕРБ терорист. Борисов се сърди. В изявление от този петък БНБ обявява, че е налице атака срещу банките, която се провежда чрез „епидемия от слухове и злонамерени публични изказвания”. В подобен дух се изказва вицепремиерът Цветлин Йовчев, който в него ден излиза на предната линия.

По-късно подуправителят на БНБ Калин Христов ще съобщи пред парламента, че на 27 юни общо 14 банки са били подложени на натиск от тегления. Основната атака обаче е срещу ПИБ, която изплаща 800 млн. лева, преди офисите й да затворят в 15 часа.

Въпреки твърденията за злонамерена атака и започнатите проверки от страна на прокуратурата за разпространение на имейли, не е известно да има наказани за разпространение на слухове.

В тази обстановка се провежда заседанието при президента.

Стенограмата накратко

Стенограмата е посветена предимно на редактирането на предварително подготвен от президента Плевнелиев текст, който да успокои вложителите, както и на уговаряне на дата за предсрочни избори.

Политиците неведнъж заявяват, че Пламен Орешарски трябва да подаде оставка на 21 юли – това е датата, когато се предполага, че КТБ ще отвори. Датата обаче не е записана в декларацията, изчетена от президента, а само съгласуваната дата за предсрочни избори (5 октомври). В действителност, Орешарски обявява оставката си на 23 юли.

Противно на очакванията на непредубедения наблюдател, управителят на БНБ Иван Искров не представя подробен анализ.

И пред политическите лидери той поддържа тезата за криминална атака, а сред дестабилизиращите фактори нарежда медиите. Отказва да отговори ясно на въпроса за необходимата ликвидна подкрепа за банковия сектор (част от числата са заличени). Искров не коментира причините за фалита на КТБ и като цяло темата не е засегната, въпреки призива на президента и останалите политици да изложи причините за затварянето на банката. По-късно в хода на разговора управителят допуска, че отчетите, които КТБ е подавала към „Банков надзор” може да не са верни.

През цялото време Искров се опитва да прехвърли отговорността за решението на правителството и политиците – теза, която по-късно той усъвършенства чрез знаменитата реплика „Политиците са на ход”, когато призовава за специален закон за КТБ.

Стенограмата пази реплики на бившия управител на централната банка, които не само разкриват повърхностното отношение към проблема, но са на границата на скандала. Такова е изявлението му, че се крие от ръководителя на холандската група в МВФ, защото няма мандат. По закон централната банка няма право да иска и да получава наставления от властите.

Премиерът Пламен Орешарски не е имал водеща роля и изглежда не е бил през цялото време в залата.

За сметка на това в дискусията активно участват политиците, на първо място, Бойко Борисов, Михаил Миков, тогава председател на парламента, Сергей Станишев и Лютви Местан.

Борисов е нетърпелив, настоява за оставка на кабинета или поне оставка на финансовия министър и шефа на ДАНС. И още: „Дайте да изместим фокуса от банките, а не да слушаме Искров. Човекът ще се справи колкото може.”

Настоящият премиер обвинява правителството на Орешарски, че е виновно за банковата криза,  защото [Цветлин] Йовчев и Писанчев (шефа на ДАНС – б.р.) допуснаха всичките тези работи да се направи с жандармерия, с прокуратура, със следствие и служби, от там тръгна целият проблем„.

На това бившият премиер реагира остро „ако тръгнем по този път, ще обърна говоренето срещу банковия надзор какво е правил последните години и защо е оставил банките така.”

Както вече стана ясно, КТБ не е основна тема на обсъжданията. Цветан Василев е споменат само веднъж – от Бойко Борисов, който казва: „Ако е източвал милиарди, милиони, има си криминализиране на този процес, отидете и го приберете, но защо атакувате цяла банка?“

Вариантите

Бъдещето на КТБ почти не е обсъждано на това заседание. Както стана дума, към онзи момент тече проверка от одиторските фирми и управителят предполага, че може да има капиталова дупка в банката.

От стенограмата става ясно, че след решението от 22 юни да се търси национализация, от централната банка все пак решават първо да поканят миноритарните акционари – Оманският фонд и ВТБ, да участват в увеличението на капитала. Руската банка, която има 10% в КТБ, но участва активно в други проекти като БТК, вече е заявила, че не се интересува. Колкото до Оманския фонд, Искров заявява Въобще нас не ни интересува искат ли или не искат. Така или иначе те имат законовото право да заявят. … Но към този момент след една среща, която беше бегла, и моля да не се коментира в медиите, нямаме някакви други заявени интереси (за увеличение на капитала – б.р.).

Още повече, че ако се опитат въобще да си запазят техните проценти, това означава да се ангажират много сериозно, и не с жълти стотинки. Едва ли ще го направят, така че ние не работим по този вариант – нито Централната банка, нито правителството.”

Това може да се окаже второто скандално изказване на Искров. Проблемът е, че Оманският фонд съди държавата заради това, че не му бе дадена възможност да запази инвестицията си. На този етап ще се въздържа от споменаване на други аргументи.

Можем да приемем, че е логично при наличие на атака срещу още няколко банки, както твърди президентът, фокусът да бъде върху предотвратяването на паниката.

Тук обаче виждаме същата несериозност.

Управителят на БНБ Иван Искров прочита план от седем точки, който започва с това да се привикат главните редактори на медии.

Най-интересното в неговото предложение е, че той предлага задействане на  чл.33, ал.2 и 3 – тоест БНБ да предостави ликвидна подкрепа на банка срещу обезпечение ДЦК при наличие на системен риск. Законът за БНБ допуска тази възможност – до размера на депозита на управление „Банково” (т. нар. буфер). По думите на Искров „или подкрепяме банките нелимитирано докрай, или преминаваме в тяхната хипотеза…  – квестори, затваряме, синдици след това и изплащане на депозитите”.

От изявленията се разбира, че едновременно с това се обсъжда ликвидна подкрепа от правителството. В крайна сметка именно този и само този вариант се реализира. Още на 30 юни бе съобщено, че ЕК е разрешила държавна помощ в размер на 3.3 млрд. лева за банковия сектор. На основа на това разрешение правителството емитира ДЦК в размер на 1.2 млрд. лева, а сумата бе депозирана само в ПИБ. Това бе достатъчно да сложи край на паниката още на 30 юни.

За банкова ваканция не се говори, споменава се, че такива хипотези циркулират, но темата не е обсъждана. От по-късни изказвания на Петър Чобанов се знае, че не само банковата общност е отхвърлила този вариант, но и Европейската комисия (подобни мерки подлежат на съгласуване, тъй като са нарушение на свободата за движение на капитали). Един от обсъжданите варианти са ограничения за теглене на големи суми, но само президентът и Янаки Стоилов се спират на него. Това са мерки, подобни на тези, прилагани от Кипър и Гърция и по-точното им название е капиталов контрол, а не банкова ваканция.

Липсващите отговори

Стенограмата оставя много въпроси. Например, защо всички приемат, че е налице криминална атака и го записват и в съгласувания текст, след като на срещата не се представя нито един факт в подкрепа на подобна теза, освен вече известното – за анонимката и публикациите по медии.

Думите на Иван Искров правят впечатление: „Защо КТБ и ПИБ? – Защото са български банки и този, който иска да дестабилизира, знае, че много по-лесно ще дестабилизира българска банка без кредитор от последна инстанция в лицето на Централната банка на Германия, на Италия и т.н. и най-лесно се дестабилизира чрез местните банки. На всичкото отгоре тези две местни банки са 3-та и 4-та по големина, системно значими, които могат да завлекат всичко в дерето, могат да ни върнат 15-20 години назад. Това е. Затова започнаха от там. Кой го започна това, аз не знам, това не е моя работа, работа е на органите.”
Управителят твърди, че е имало преднамерена атака, целяща да завлече всичко „в дерето”, но не е обсъждано кой и защо я организира. Текстът оставя впечатлението, че присъстващите или са знаели отговора или са приели тезата за криминална атака защото им е била удобна.

От стенограмата не става ясно, дали в неделния следобед вече е имало индикации, че ЕК ще даде в спешен порядък исканото разрешение за държавна помощ. Ако това не е било сигурно (неколцина питат Искров дали има готовност банките да отворят в понеделник ), то поведението на участниците в разговора граничи с лекомислие.

Управителят на БНБ не само бяга от въпроса за причините за банковата криза (и конкретно за затварянето на КТБ), отдавайки го на зли сили, но и не предоставя никаква информация, която да потвърди или отхвърли хипотезата за системен риск. Тази хипотеза е ключова с оглед на неговата заявка, че има готовност да задейства чл. 33, ал. 2.

Никой не го и пита за това условие. Не се разисква разликата между ликвидни проблеми и платежоспособност, която е ключова при подобно финансиране. Вероятно е все пак такава преценка да е правена в БНБ.

Не са обсъждани рисковете, не са претегляни предимствата и недостатъците на едно или друго решение. Не се разбира как е определена сумата на ликвидната подкрепа за ПИБ, защо е предпочетен този вариант и пр.

Не става ясно защо правителството иска разрешение за точно 3.3 млрд. лева.

Друга загадка е защо Йордан Цонев заявява: „Ние вливаме ликвидност вече.”* Не е известно друго вливане на ликвидност освен тези 1.2 млрд. лева, но те са със следваща дата.

 Доколкото тази среща изобщо съгласува план за действие, той е свързан с това да се уговори подкрепата за увеличаване на тавана на дълга (в закона за бюджета).

Очевидно решенията са вземани на друго място и може би – и от други хора.

И все пак на 29 юни съдбата на банките е била в ръцете на група мъже, които – в по-голямата си част, не са имали желание и готовност да носят политическа и лична отговорност.

Както казва Бойко Борисов – „днес сме се събрали да си бъбрим в неделя следобед”.

Трябва да благодарим на Оли Рен, Хоакин Алмуня и техните колеги от ЕК за бързината, защото не става ясно дали е имало План Б. Ако е имало, той сякаш е бил пазен в тайна от политиците.

* Пред „Неделя 150“ на БНР Цонев обясни, че към обяд на 29 юни вече е имало неофициално съгласие на ЕК за държавна помощ, което се потвърждава и от други спомени. Ако е така, то не става ясно защо в седемте точки, прочетени от Иван Искров това не е ясно отразено. Съдейки по въпросите, вероятно повечето участници не са били информирани.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *