КТБ

Пълна мъгла над активите на КТБ

от автор

0 коментара България

Синдиците на КТБ са отписали задълженията на някои от длъжниците на банката, които направиха прихващания, но не на всички. Това е един от изводите от публикувания актуален списък на „некоректните“ длъжници. Общата стойност на вземанията на банката остава неизвестна.

От литературното заглавие на списъка не става ясно дали той има правна стойност. Също така не е ясно дали отписаните поради прихващания вземания са отписани и счетоводно, тъй като банката не публикува нормални отчети.

Нека напомним, че през 2014 г. много вложители на банката опитаха да спасят парите си, като прехвърлиха вземанията си от банката на нейни длъжници, а последните направиха прихващане на дълга си към КТБ и новопридобития депозит. Парламентът прие неумело законодателство, което трябваше да доведе до отмяна на тези сделки, с които се ощетяват останалите кредитори на банката (тъй като се пререждат).

Списъкът на синдиците на КТБ обхваща задължения за повече от 6 млрд. лева (вкл. на физически лица). Сумата е набъбнала значително спрямо 20 юни 2014 г. – датата на затваряне на банката. Но в баланса на банката повечето от тези вземания са обезценени.

Увеличението се дължи на начислени лихви и такси по вземанията. Най-много са нараснали задълженията на „Глас Индъстри“ – с 48 млн. лева и „Алфа Кепитъл“ – с 40 млн. лева. Няма голяма вероятност точно тези кредити да се върнат. Задълженията на „Евробилд 2003″, за чието странно редуциране писахме, също растат.

Най-голямата изненада е включването на ТЦ-ИМЕ като основен длъжник със сума от 181 млн. лева. Дружеството, което бе нещо като частен холдинг на Цветан Василев, не присъстваше в обявените досега от синдиците списъци на длъжниците. Компанията, която е под контрола на Бисер Лазов и Теодора Танева, обаче призна през 2015 г. задължение по финансови инструменти, което е свързано с т. нар. дял на ВТБ в сделката за БТК, сключена от Цветан Василев навремето*.
В същото време от новия списък изчезва Interv – една от компаниите, имащи отношение към сделката за БТК. Приключването на придобиването на телекома от фирма на Спас Русев, ВТБ и „Делта кепитъл инвестмънтс“ („Вива Телеком“, Люксембург), може да е довело до изплащане на този дълг от близо 17 млн. лева (единственото пряко задължение, свързано с БТК).

В същото време 16 от 100-те най-големи длъжника на банката, начело с „Дунарит“, са отпаднали от списъка на длъжниците. Сред тях има компании, за които е известно, че погасиха задълженията си с кредити от други банки. Такива са „Водстрой 98“, което вече има значителна експозиция към държавната ББР, както едно емблематично дружество – „Хермес Солар“.

Но има и дружества, за които се знае, че са правили прихващания и съпоставката на данните показва, че такива се повечето отписани длъжници.

Други 10 дружества са намалили частично дълга си. Тук има както изплащане на задължения, така и прихващания.

Общо за 26-те дружества, които са редуцирали дълга си, сумата на погасените задължения е 742 млн. лева. Можем да предположим, че повечето от тях са погасени чрез прихващане, а не чрез вкарване на пари в банката.

Обобщихме седмичните и месечните отчети на синдиците за миналата година и се оказа, че постъпилите суми са в размер на 147 млн. лева. Но тук се включват получени лихви, вземания от финансови институции, суми от осребряване на ценни книжа и др. Общата сума от погасяване на кредити на фирми, постъпила през 2016 г. е едва 45 млн. лева и е по-малка от сумите, постъпили от банки. Първият месечен отчет за януари 2017 г. показа още по-скромни постъпления – всичко 258 хил. лева. Това са много малки суми и правят съмнителна дори последната прогноза на финансовия министър Владислав Горанов, че ще се съберат 10% от вземанията.

Следователно повечето погасени задължения на големите длъжници би следвало да са от прихващания.

Според обясненията на синдиците: „В списъка не са включени длъжници, извършили прихващания на своите задължения към КТБ АД (н) с придобити вземания от банката, тъй като тези задължения са погасени счетоводно още по време на квестурата. Към момента КТБ АД (н) има заведени много на брой съдебни дела за обявяване на недействителност на извършените прихващания, като по някои от делата първоинстанционният съд вече се е произнесъл в полза на банката и е отменил прихващанията, а по други – производствата все още не са приключили.“

Не е ясно какво ще стане, ако съдът уважи исковете и отмени прихващания, заради които е отписан дълг към банката.

Засега има малко случаи на отменени прихващания, сред тях е например „Рубин Инвест“ (актуалното му задължение е намаляло с 19 млн. лева – от 30 млн. на 11 млн. лева). С друго решение от края на миналата година СГС обяви за недействителни прихващания за над 25 млн. лева на „Сиболе“. Въпреки това те са отписани от дълга, показва новият списък. Възможна причина е, че има обжалване пред САС, за което обаче не се намират данни в деловоднанта система на второинстанционния съд. „Сиболе“ също е ключово дружество, причислявано към компаниите под контрол на Делян Пеевски.

От друга страна, прихващането на „Хелт енд Уелнес“, например, не е редуцирано, въпреки че съдът отхвърли иска на КТБ срещу него.

В същото време синдиците на КТБ обявиха, че са изготвили сметка за разпределение на стойност около 600 млн. лева. Както стана ясно по-горе, това не са парите, събрани от синдиците. Тези пари са налични от повече от година, а официалната причина за забавеното изплащане са водени дела срещу списъка на признатите вземания на вложителите в КТБ. Трябва да се има предвид, че банката имаше и портфейл от ДЦК, както и други финансови активи (общо пари и ценни книжа преди отнемането на лиценза на стойност над 800 млн. лева) и именно това са парите, които ще се разпределят. Нещо повече, ако наличната сума за разпределение наистина е 600 млн. лева, то не е изключено направените разходи от синдиците да са значителни.

По-точни оценки са невъзможни, тъй като КТБ спря да публикува счетоводни отчети, а синдиците отказват информация за направените от тях разходи. Неотдавна обаче петчленен състав на ВАС постанови, че отчетът на банката за 2015 г. следва да бъде одитиран и публикуван.

* Според анализа на синдиците на КТБ от 9 февруари: „„Технологичен център – Институт по микроелектроника – (ТЦ-ИМЕ)” АД, е длъжник на КТБ АД (н) по договори за заем на финансови инструменти, по които дължи около 88 млн.евро. Вземането на банката е било необезпечено, като на 03.09.2015 г. между КТБ АД (н) и „ТЦ-ИМЕ“ АД е сключен Договор за финансово обезпечение, с който ТЦ-ИМЕ АД (чрез изпълнителния директор Теодора Танева) предоставя на банката финансово обезпечение, учредено по реда на Закона за договорите за финансово обезпечение (ЗДФО), с предоставяне (прехвърляне) на всички свои права и вземания от „Кръшър Инвестмънт Лимитид“ (Crusher Investment Limited), включително правата върху акциите държани от „Кръшър Инвестмънт Лимитид“ (Crusher Investment Limited) в сруктурата на собствеността на „БТК“ ЕАД“. „Кръшър“ е SPV на ВТБ, но Цветан Василев винаги е твърдял, че цялата сделка е финансирана от КТБ. Виж структурата на собствеността (преди придобиването от Спас Русев, ВТБ и братя Велчеви) на БТК тук

[textblock style=“1″]Пълна липса на прозрачност. Излизат ли сметките на синдиците?

Тъй като банката незаконно спря да публикува финансови отчети и дори изтри от сайта си вече публикувания последен отчет за първото тримесечие на 2015 г. е трудно да се направи извод за това какво наистина става с нейните вземания, колко са събрали синдиците и колко са похарчили.

Известна светлина хвърлят отговорите на депутатски въпроси.

Съгласно последния публикуван отчет по МСС – към 31 март 2015 г., банката е имала парични средства и парични еквиваленти от 518 млн. лева и ценни книжа в размер на 369 млн. лева. Последните предимно са ДЦК, част от които трябва да са погасени и постъпленията да са отчетени като ръст на паричните средства (събрани вземания).

Към 31 март 2015 г. освен това банката е имала вземания от банки от 131 млн. лв. и кредити за предприятия – 712 млн. лева (Има малък ръст на кредитите спрямо края на 2014 г., както и по отчета за паричните потоци, това може да е заради ТЦ-ИМЕ, но не е ясно).

Останалите й активи (сгради и пр.) са били 108 млн. лева.

Според „баланс по основни категории активи“ към 31 август 2016 г., представен в отговор на въпрос на Мартин Димитров и др., паричните средства към тази дата вече са 578 млн. лева, а ценните книжа – 80 млн. лева.
Очевидно част от ДЦК са падежирали или са продадени (малко е вероятно ДЦК да се преоценени при падащите лихви) но увеличението на паричните средства е малко.
Вземанията от банки намаляват до 85 млн. лева. Вземанията по кредити са 529 млн. лева, като има и други обезпечени вземания (не е ясно дали от банки или от предприятия) за почти 31 млн. лева. Другите активи са 79 млн. лева. Този баланс е резултат от оценката на „Прайсуотърхаус“, но е съмнително тя да е довела да намаляване на стойността на ДЦК и вземания от банки.

Общо активите към 31 август 2016 г. са 1.38 млрд. лева спрямо 1.84 млрд. лева към 31 март 2015 г.

Следващият източник на информация е друг отговор на депутатски въпрос –  на Десислава Атанасова, от края на 2016 г.
Според него от датата на откриване на производството по несъстоятелност срещу КТБ – 22 април 2015 г., до 20 декември 2016 г. са събрани вземания в размер от 176 млн. лева.

Да теглим чертата. Ако оставим настрана кредитите и другите активи, където оценките „играят“, то към 31 март банката е разполагала с парични средства, ценни книжа и вземания от банки в размер на поне 966 млн. лева (1 млрд. лева по МСС). Към 31 август те намаляват до 743 млн. лева, което не може да бъде обяснено с обезценки на ценни книжа, дори да е имало такива. А междувременно банката отчита постъпления от събрани вземания.
Очевидно синдиците дължат отговори.

Един друг въпрос, който следва да бъде зададен, е свързан с изтичането на двегодишния срок за завеждане на искове по чл. 59, ал. 3 от ЗБН, чл. 60 а и останалите. Досега синдиците са поискали разваляне на прихващания за 448 млн. лева, което е половината от сумата. Възможно е да има препоръки  на юристи защо не е оправдано да се атакуват всички прихващания и да се правят разноски за дела. Докато те не бъдат публикувани, трудно ще се разсеят съмненията за избирателност. На малко по-висока стойност са заведените искове по чл. 60а (за връщане на имущество с произход банката) – 481 млн. лева, за които според юристи изгледите за успех поначало са малки поради липсата на яснота в закона.

Третият въпрос, който следва да бъде зададен на синдиците и Фонда за гарантиране на влоговете, е свързан с липсата на всякаква публичност за търговете, които се обявяват и за програмата за осребряване на имуществото. Публикувани са единствено съобщения за неуспешните опити за продажба на акции от „Техномаркет“ и за ТБ „Виктория“. Всички други сделки се извършват на тъмно. Безспорно, тук е налице пропуск на законодателя, но Фондът за гарантиране на влоговете, както и МФ, който получава отчетите на синдиците, имат всички правомощия да го поправят.
[/textblock]

Очаквайте пълна справка на Топ 100

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *