Възможен ли е компромис за социалния дъмпинг?

България ще настоява предлаганите ограничения за командированите работници да не се отнасят за международния транспорт, но може да направи компромис за сроковете на командироване.
Това стана ясно по време на Бизнес тема: Социалният дъмпинг и трудовата мобилност, която се проведе на 17 октомври 2017 г. в партньорство с БСК. Форумът се състоя преди предстоящото на 23 октомври заседание на Съвета на министрите на труда в Люксембург, което ще опита да намери компромис по темата.
Българското правителство смята, че интересите на командированите работници трябва да бъдат защитени, но трябва да се държи сметка и за по-добрата интеграция и сближаване в рамките на ЕС, коментира министърът на труда и социалната политика Бисер Петков.
Той очерта политически чувствителните въпроси на темата за командированите работници – продължителността на командироване, срока за въвеждане на променените правила и преходния период, прилагането на директивата в международния авомобилен транспорт. По отношение на срока предложението на комисията е той да бъде съкратен до 24 месеца, докато шест страни – Франция, Германия Австрия, Холандия, Белгия и Люксембург, настояват за 12 месеца. Предлага се променената директива да влезе след две години с три години преходен период, но има идеи за по-кратки срокове за въвеждане.
Споменатите шест страни искат правилата за командироване на работници да обхванат и шофьорите. Принципната позиция на страната ни е, че автомобилният транспорт следва да бъде обект на отделно секторно законодателство, каквито действия от страна на ЕК като законодателна инициатива вече са предприети, каза Петков. Тази позиция ще бъде приета на правителственото заседание в сряда. Вариант е да бъде записан и изричен текст в директивата.
Социалният министър припомни, че след дългите и безплодни дискусии по директивата по време на три председателства на Съвета на ЕС настоящото естонско председателство е амбицирано да постигне общ подход по това досие. Според Петков постигането на съгласие на 23 октомври би било благоприятно за България от гледна точка на предстоящото председателство, но не и постигането на компромис на всяка цена. Той допълни, че са разработени шест сценария за протичане на предстоящото заседание на Съвета на министрите. Но България няма да отстъпи по въпроса за международния транспорт.
Българската позиция предвижда възможност за компромис по срока на командироване.

Очаква се на заседанието Естонското председателство да предложи постигането на общ подход по предложението за изменение на Директивата за командироване и частичен общ подход по предложението за изменение на Регламента за координация на системите за социална сигурност. За одобрение ще бъде представена и Междуинституционалната прокламация относно Европейския стълб на социалните права, в която са очертани основни права и ръководни принципи за подкрепа на развитието на политиките в областта на пазара на труда и социалната закрила.

В последвалата дискусия икономистът Георги Ангелов отбеляза, че ограничаването на командироването до 12 месеца би осуетило изпълнението на договори, например, в строителството, които може да са с по-дълъг срок на изпълнение и е добре да се търси междинен вариант.
Подлагането на съмнение на правото на свободно движение на работници ще въздейства негативно не само на функционирането на единния пазар и конкурентоспособността на европейската икономика, но ще повлияе в отрицателна посока на участието на европейския гражданин в европейския проект, каза още Петков. Според министъра предстоящото прокламиране на Европейския стълб за социални права и целенасочените действия за ускорено икономическо и социално сближаване на държавите членки са пътят за премахване на предпоставките за социален дъмпинг и за осигуряване на пълноценното функциониране на ЕС.
Въпросът е за заплатите и това, което се включва в минималните възнаграждения, подчерта заместник-председателят на Българска стопанска камара (партньор на събитието) Димитър Бранков. Премахването на изискването на командированите работници да се плаща минимално възнаграждение за съответната работа означава, че ще се плаща средното възнаграждение. Това ще доведе до сегментация в рамките на една и съща фирма. Освен това дали на френския шофьор, командирован в България, трябва да се плаща българска заплата, запита Бранков.
Според Галя Кабаджова, главен инспектор в ГИТ – институцията, която прилага директивата, това не е така, защото изискването е да се плаща минималната заплата в приемащата страна, само ако тя не е по-ниска от заплащането в изпращащата страна.
Бранков отбеляза още, че понятието социален дъмпинг не отговаря на легалната дефиниция за дъмпинг. То се използва за създаване на натиск, без да се обсъжда защо цената на труда е различна в различните страни и без да се обсъжда мястото на компанията във веригата на доставки (защото много често българските компании са подизпълнител).
Йордан Арабаджиев, изпълнителен директор на Съюза на международните превозвачи, заяви, че ако транспортът бъде включен в променената директива, това ще доведе до фрагментация на този бизнес и ще го направи неконкурентоспособен.
Икономистът Георги Ангелов от своя страна коментира, че транспортът, заедно с ИТ и туризма са основните услуги, които се осигуряват милиарди евро приходи от износ. Благодарение на износа на услуги, хората в тези браншове могат да работят и живеят в България, работейки за външен пазар и да имат по-добра покупателна способност. Ако се наложат исканите ограничения, идеята за свободен пазар изчезва, каза той.
Основната част на дискусията бе фокусирана върху практическите проблеми. Бранков посочи и сериозната административна тежест по прилагането на директивата за командированите работници. Дори при сегашния режим са налице доста предизвикателства, коментира Миглена Мичева, мениджър в „Делойт Лигъл“. Тя подробно описа условията, които трябва да се налице, за да се говори за командироване в рамките на предоставяне на услуги (за разлика на обикновените командировки). Валентина Лукова, старши мениджър в „Делойт България“ коментира осигурителните аспекти на командироването.
Засега няма срок за командироване на работници в рамките на предоставяне на услуги, но съществува срок по Регламент 883, в рамките на който лицето може да остане осигурено в България. Главният юристконсулт на НАП Стоянка Йорданова подробно запозна участниците с условията за определяне на приложимото законодателство и издаването на удостоверение А1 (че лицето се осигурява у нас).

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *