Офис

Колко струва един човек от населението

Подписките за участие в евроизборите разкриха проблем, за който винаги сме подозирали, но чиито мащаби се оказаха изненадващи. Зад множеството сигнали за хора, озовали се в списъци на различните партии, е възможно да се крие схема за търговия с лични данни. Фалшиви подписи има за различни (засега се знае за седем-осем) партии, замесени са дори депутати и омбудсманът. В подписка на партията „Глас народен“ например фигурират имената на десетки хора от Софийска филхармония, „Софийски солисти“ и щатния оркестър на Музикалната академия.
Политиците не дават знак, че знаят как да се оправят с проблема, който няма да лиши и тези избори от сянката на съмнение.
Правила има и трябва да се спазват, казва Мая Манолова. Новият шеф на комисията Венцислав Караджов коментира, че трябва да се повиши защитата на сайта на ЦИК, където се извършва проверката.

Възможни са няколко обяснения за случилото се:

Първият вариант е някой нарочно да е добавял хора, за да дискретира партии като „Глас народен“ или Съюза на комунистите. Това предположиха самите партии.
Втората хипотеза, която изглежда най-вярна, но не изключва другите две, е, че „Информационно обслужване“ не са си свършили работата и са предали продукт с пропуски в защитата и с неизчистени тестови записи, което си е чиста немарливост.
Друг вариант е да са копирани данните от подписките за референдум (за АЕЦ „Белене“ и за изборното законодателство) и да са фалшифицирани подписите. ЦИК отхвърля това.
Следващата хипотеза е най-стряскаща и предполага тъврговия с лични данни. Случаят с музикантите ни навежда точно до това. Едва ли този, който е искал да навреди на „Глас народен“ би подбирал точно музиканти, още по-малко от „Информационно обслужване“ биха си направили труда. По-скоро информацията е изтекла от човек, който има достъп до тези ЕГН – ТРЗ, туристическа агенция, която е уреждала командировки и прочие.
Ако обичате коспирациите, можете да заподозрете схема за дискредитиране на подписките изобщо.

Затова е трудно да оневим комисията за личните данни. След такъв случай по-адекватният въпрос е дали тя изобщо някога е свършила работата си. Служителите й се занимават с регистрация на т. нар. администратори и имат сериозен принос за повишаване на административната тежест над бизнеса. Сега научаваме, че това е напразно. Законът е направен така, че да респектира добросъвестните граждани, а не да спира измами. Така че комисията за защита на личните данни дължи подробен отговор на въпроса какво прави, за да защити данните на хората, които се подписват за референдум или за други каузи. Има ли гаранция, че не се копират данните от папките? Какво става с избирателните списъци, които са на публично разположение? И това е само началото.

Работата е там, че достъпът до лична информация може да даде доста по-доходни възможности за измамниците отколкото подписките. Този сайт например настоява от месеци да се ограничи възможността за теглене на бързи кредити онлайн само с попълване на ЕГН и месторабота. Въпреки вдигнатата пушилка около заемите, точно това не бе направено. Наскоро се оказа, че има и фалшиви трудови договори. Достъпът до лични данни позволява също така да се изписват разходи в редица случаи, когато държавата плаща на глава от населението – от здравеопазването до мероприятия по линия на еврофондовете.

Колкото повече растат плащанията, направени от трета страна (осигурител, застраховател или рекламодател), толкова повече ще растат стимулите за търговия с лични данни. Търговията с мъртви души и с профили на съществуващи хора вече достига чудовищни размери в интернет икономиката. Това ни чака и в реалния живот, ако не се вземат мерки.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *