евро

Кой се страхува от еврозоната

Заявката на финансовия министър Владислав Горанов за присъединяване към еврозоната, изразена по време на тържеството за приемане на Литва, отприщи вълна от реакции. Засега те успешно засенчват другия приоритет, обявен през лятото – присъединяването към Банковия съюз, което би означавало поне част от банките и самата БНБ да се наблюдават от Франкфурт.

Далечна перспектива

ГЕРБ не за първи път си поставя тази цел. Предишният финансов министър Симеон Дянков в началото на мандата си също имаше за свой приоритет влизането в еврозоната. Но България така и не кандидатства. Официалните версии за този отказ са две – финансовата криза и липсата на национално съгласие. Има и трето обяснение. Подаването на молба за присъединяване към Механизма на валутните курсове ( ERM2 или т. нар. чакалня) на практика не е едностранен акт. Това е етапът, когато ЕЦБ може да охлади ентусиазма на неподготвени страни. А както научиха дори политиците, приемането ни в еврозоната не зависи само от изпълнението на Маастрихтските критерии. Има политически и общоикономически критерии (такъв необявен изрично критерий е нивото на доходи спрямо средното в ЕС), които са еднакво важни.

Маастрихтски критерииПоследният конвергентен доклад, обявен през юни 2014 г. ,  отчете изпълнение на числовите критерии за еврозоната (таблица). Така беше и през 2012 г. Но заради свръхдефицита, който бе формиран през 2014 г. и не е ясно дали ще бъде избегнат и тази година, страната ще покрие критериите отново през 2017 г. Важно е да се знае, че европейските институции трябва да бъдат убедени, че тези критерии се покриват устойчиво.

Не е известно дали във Вилнюс Горанов е получил насърчение от представител на ЕЦБ (Драги не е бил там), от Европейската комисия и останалите страни-членки.
Именно ЕЦБ може да стане пречка за присъдиняването на България към ERM2 – отчасти, защото възможностите й да се противопостави на по-късен етап са силно ограничени. Последната страна, присъединила съм към т. нар. чакалня – Словакия, направи това през ноември 2005 г. Оттогава няма нови кандидати. Литва – най-новото попълнение, трябваше да чака повече от 10 години.

И все пак изказването на Горанов във Вилнюс не е случайно. То присъства и в програмата на кабинета. Предстои създаването на Междуинституционален координационен съвет, който ще се занимава с дейностите, необходими за успешното въвеждане на единната валута в България. Според Горанов възможно е влизане в ERM 2 до 2018 г., когато приключва мандатът на сегашното правителство. България ще поиска от 19-те страни, въвели еврото, пътна карта с ангажиментите във връзка с присъединяването й към валутния съюз.
Това означава, че при всички случаи страната ще въведе еврото след 2020 г. – вероятно след като паричните стимули са останали далеч в историята (Имаше интерпретации, и то от икономисти, че можем да се възползваме от количествените облекчения. Няма да можем, не и от сегашната програма.) Мандатът на Марио Драги също ще е приключил.

Горанов твърди, че има политически консенсус за присъединяването към еврозоната (консенсус имаше и за банковия съюз, но това се оказа недостатъчно, за да се предприемат действия в тази посока).

Сред икономистите обаче има разногласия – и то като че ли повече отколкото през 2009 г.
През 2013 г. например подуправителят на БНБ Калин Христов, който пряко отговаря за валутния борд и е един от най-големите познавачи на темата, заяви, че България няма причини да бърза да влиза в еврозоната. Според него това не би довело до по-ниски рискови премии и по-ниска цена на финансиране, защото пазарите разбират, че рискът е специфичен за страните. Наистина, това се видя отчетливо по време на кризата през 2012 г.

В свой коментар Десислава Николова от Института за пазарна икономика отхвърли присъединяването към еврозоната с аргументи, които изместват фокуса към механизма за спасяване на банки. Членството ще има конкретна цена и тя ще бъде много висока за страната ни“, заяви пред „Фокус“ Николова. Тя посочи, че в първите години страната ще трябва да плаща около 300 млн. евро капиталова вноска за т.нар. Европейски механизъм за стабилност (около 0.8 на сто от брутния вътрешен продукт). Според нея по-непосилен ще е друг разход, който трябва да се направи – държавната гаранция в размер на над 2 млрд. евро. Тези ангажименти растат с годините, подчертава Николова в един от малкото коментари, които стигат до детайлите.

За и против

На пръв поглед, последиците са ясни и повечето са положителни. Цените ще се повишат. Но лихвите вероятно ще намалеят – повече за бизнеса, отколкото за гражданите. Премахването на валутния риск и транзакционните разходи също ще бъде от полза за бизнеса. Туристите в България ще бъдат облекчени. Инвеститорите в недвижими имоти – още повече.

Но ако се задълбочим в детайлите, нещата стават по-сложни. Има множество изследвания за потенциалното въздействие на приемането на еврото върху цените, но не и у нас. Най-често коментиран е ефектът на загръгляването на цените, но той няма да е голям. Чисто математически той ще е най-много 2.2 на сто и ще е изразен предимно при евтините стоки, следователно дори при най-лошо развитие допълнителната инфлация няма да надхвърли 1% и бързо ще се изчерпи. В Латвия например, ефектът на еврото върху инфлацията беше около 0.4-0.6 на сто.

Да вземем  лихвените проценти (данни). Присъединяването към еврозоната не означава автоматично понижаване на нивата им. Освен това трябва да се прави разлика между понижаване на лихвените проценти и синхронизиране с лихвите в еврозоната.
Вероятно българските банки ще имат достъп до евтин ресурс и ще бъде елиминиран валутният риск. Но няма гаранции, че през 2020 г. ЕЦБ все още ще поддържа лихви около нулата. Впрочем и сега лихвите на междубанковия пазар у нас са ниски – 0.03% в лева и 0.21% в евро, но определящи са лихвите по депозити.

Изпълнителният директор на Уникредит Булбанк Левон Хампарцумян прогнозира по време на годишната среща на „Юромъни“, че лихвените проценти  по жилищните заеми могат да се понижат до 4-5 на сто спрямо 6-7 на сто сега. По последни данни на ЕЦБ средните лихвени проценти по новите заеми за жилищни нужди в евро са от 2.4 до 2.7%.

Как присъединяването към еврозоната се отрази на лихвените проценти на останалите страни? Да вземем следните три страни – Естония, която се присъедини през 2011 г., Латвия, която го направи през 2014 г. (двете страни имаха фиксиран курс преди това) и Словакия, която се присъедини от 1 януари 2009 г., в разгара на кризата. Данните не позволяват да се изолира еднозначното влияние на въвеждането на еврото – макар че като цяло лихвите във всички нови страни се понижават след кризата (но те се понижават и за страни извън еврозоната) Интересно е съотношението между нивата в дадена страна и средното за еврозоната. Например в Словакия разликата между лихвите по кредити за домакинства спрямо нивата в еврозоната се увеличава, но заемите за бизнес стават по-евтини от средното за валутния съюз. Обратното е в Словения, която е член от 2007 г.

В повечето страни обаче няма изразено понижение на ставките веднага след присъединяването.
При депозитите, например, има отчетливо понижение на процентите в Естония след членството, но не и в Словения. Очевидно е, че и местните фактори продължават да играят роля.

По-слабо изразен е ефектът върху инвестициите и в редица случаи той е по-силен преди присъединяването. Освен на фазата на икономическия цикъл, това може да се дължи и на специфични причини, например, данъчните привилегия в Латвия. Тъй като наличните данни обхващат малко страни, а периодът е кратък и съвпадащ с кризата, не може да се направят категорични изводи. Доколкото валутният риск е фактор, този ефект е по-изразен в Словакия, въпреки че тя влезе в еврозоната в разгара на кризата, отколкото при балтийските страни, където курсът беше фиксиран.
ПЧИ

Какво да правим с банките?

Поне половината от явната и особено скритата съпротива срещу присъединяавнето на България към еврозоната е заради банките. Разбира се, има хора, които ще загубят от увеличената конкуренция, плюс евроскептици и традиционно немалък брой противници на всякакви наднационални обединения и любители на конспирацията. Но ако съществува прослойка, която наистина има интерес от организирана съпротива срещу присъединяването на България към валутния съюз, това е тази част от банковата система и надзираващите я, които ще загубят „имунитет“.

Поне на думи България приветства банковия съюз (както се нарича Единния надзорен механизъм), макар че следи с внимание сътресенията в еврозоната. „Присъединяването към банковия съюз е приоритет и ще стане максимално бързо“, обещава финансовият министър Владислав Горанов. Този приоритет е от лятото, но досега е заявен само пред медиите – процедурата по присъединяване към ЕНМ не е започвала.

Все пак има напредък. Поне доскоро консенсусната позиция на правителствата и БНБ бе, че не трябва да се отстъпва суверенитет на ЕЦБ. Изплащането на 3.5 млрд. лв. гарантирани депозити в КТБ за сметка на данъкоплатците и вложителите, вече не прави суверенитета такава ценност. Освен това, дори да не членува в Единния надзорен механизъм и Единния механизъм за преструктуриране (първия и втория стълб на Банковия съюз) България трябва да започне да изпълнява от тази година Директивата за преструктуриране на банки, която включва и изграждане на фонд за преструктуриране, както и правила, които изключват управлението на закъсали банки по модела КТБ. Тоест поне част от разходите, свързани с европейски изисквания към банковия сектор ще бъдат направени, а ще си спестим общия надзор.

Горанов обаче добави и нов повод за съмнение – трябва да има кой да приеме молбата за членство в Банковия съюз, намекна той пред форума на „Капитал“.

Както и за присъединяването на нови страни към Механизма на обменните курсове (ERM2), позицията на ЕЦБ (в случая ЕНМ) остава неясна. Вероятно разширяването на валутния съюз не е непосредствен приоритет. Но рано или късно това време ще дойде и дотогава България трябва да наваксала поне част от изоставането на доходите и производителността спрямо нивата в ЕС. Бакалските сметки няма да помогнат за това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *