Варна и Пловдив са най-доброто място за работа и живеене в България, освен – разбира се, София. Това показва проучване на economix.bg за условията в различните области. То е част от работата по регионалните неравенства и дава добра представа за причините за тях, както и обобщена картина за ситуацията в различните области.

областиНай-голяма тежест е дадена на икономическите индикатори (като БВП, средна работна заплата и др.), следвани от индикаторите за инфраструктура, образование и здравеопазване. В допълнение към данните на НСИ са използвани и редица допълнителни показатели.

Изненадващо Бургас отстъпва на четвърто място, въпреки силната си икономика. Това се дължи на твърде слабите позиции в образованието, както и на изоставане при социалните индикатори и околната среда. Именно поради добрите позиции в образованието и околната среда градове като Смолян излизат сравнително напред.

Прави впечатление, че неравенствата са най-изразени при обобщения индикатор за здравеопазване. Това е единствената категория (освен околната среда), където София-град отстъпва, макар и с малко (поради индикатора за легла на 1000 души).

Някои индикатори


Методология

Използвани са 38 показателя. Тежестта на даден индикатор зависи от неговото значение и надеждност. Взема се предвид и броят на индикаторите, които определят конкретен аспект и връзката помежду им.

Доминират индикатори, основани на обективни данни. С цел допълване на оценките, особено в сектори, за които няма достатъчна или достатъчно надеждна информация като екология и култура, са въведени допълнителни показатели – например, брой големи фестивали (въз основа на данни на Министерството на културата и специализирани сайтове за събития) или близост до голям замърсител. За туризма са използвани и данни за 100 национални туристически обекта и Световното наследство на ЮНЕСКО, за да се допълни индикатора за посещения.

Наред с показатели за капацитет (по-специално в здравеопазването и образованието) са включени и индикатори за качество (съответно оценки от матури и болници с отлична акредитация).

Тегла

Индикаторите за икономика и инфраструктура са с общо тегло 50% (35%, 15%), индикаторите за околна среда, социална среда, култура и отдих, образование и здравеопазване – средно по 10% (5%, 10%, 10%, 12.5%, 12.5%, общо 50%). Ниската тежест на двата индикатора за околна среда се дължи на недостатъчно добрите данни. Икономическите индикатори имат най-голяма тежест тъй като целта е да се измерят условията на работа, а не дали дадено място е приятно или не. Също така привлекателността на даден район като условия за пребиваване или като възможности за развитие намира отражение и в икономическите индикатори.

Изчисления

За да се преодолее проблемът с различния мащаб, съответно различната степен на разсейване на резултата в рамките на отделните извадки, се използва процедура за стандартизиране.

Използвани са данни на НСИ, МОСВ, ИАОС, МОН, ИПИ, МК, МЗ и др.

Пълният списък с индикатори е достъпен за абонати.