Новият държавен холдинг набира мощ

Държавната консолидационна компания разширява експанзията си, показват отчетът й за първото полугодие и едно решение на министъра от края на юли.

Доскоро скромен играч и едно от многото държавни дружества без сериозна дейност, ДКК вече е голям холдинг със 103 млн. лева капитал.

Концентрация на отбранителните предприятия?

Това е станало след като на 1 август министърът на икономиката Божидар Лукарски е апортирал акциите от „Кинтекс” – досега пряко държавно участие, в капитала на ДКК.

По този начин капиталът на дружеството бе увеличен с 50.5 млн. лева – колкото е собственият капитал на оръжейния търговец (виж по-нататък).

Включването на „Кинтекс” идва седмици след като парламентът прие на първо четене добавянето на това дружество в забранителния списък за приватизация, заедно с ВМЗ и НИТИ. НИТИ също стана собственост на ДКК, възможно е да й бъдат прехвърлени и акциите на ВМЗ.

През пролетта в капитала на ДКК вече бяха апортирани още няколко дружества, сред които „Ел Би Булгарикум”, НИТИ, „Тежко машиностроене” (в ликвидация), „Горубсо Рудозем (л), „Държавна лаборатория Българска роза”, „Летище Стара Загора”  и др. Според писмен отговор на министъра на икономиката в рамките на парламентарния контрол летището ще се развива като индустриална зона, след като не се реализира (засега) идеята то да се възроди като карго терминал.

Тогава изглеждаше, че концентрацията на фирми в ДКК се прави по модела на БЕХ – за да осигури мощ пред банките. През 2008 г. енергийният холдинг събра държавните участия в енергетиката, за да може да обезпечава по-лесно заемите за мащабните енергийни проекти, които предстояха.

В по-скромна сделка на 10 май ДКК придоби на търг от ЧСИ акциите на „Авионамс”, които обезпечаваха задължения на собственика му „Хедж инвестмънт България“ (и двете длъжници на КТБ). Търгът беше спечелен от ДКК на цена от 29 млн. лв. Покупката е била финансирана с кредит от 37 млн. лева от държавната Българска банка за развитие, от който са усвоени 26 млн. лева към 30 юни, показва отчетът на ДКК.

В началото на юни ДКК е одобрила кредит за новопридобитото предприятие в размер на 8.6 млн. лева, който е във връзка с изпълнението на сключен договор от 19.05.2015 г. за ремонт и модернизация на вертолети с възложител NSPA (това е договорът с НАТО, за който бившият собственик Цветан Василев често говори).

Отчетът на ДКК към 30 юни показва вземания от „Авионамс“ за 1.5 млн. лева и вземания от „Кинтекс“ в размер на 2 млн. лева (кредит, отпуснат преди придобиването).[toggle header=“Силни дни за военните заводи“ open=“true“]

Кинтекс” отчита леко намаление на приходите от продажби (49.6 млн. лева) и на печалбата, която се понижава до 4.49 млн. лева през второто тримесечие.

Реализираният износ през второто тримесечие е за 13 млн. долара, основно за Алжир. През третото тримесечие се очаква износът за тази страна да достигне 20 млн. евро. Имало е рекламация на пратка за Индия от „Аркус”.

Брутният финансов резултат на ВМЗ за първото полугодие на 2016 година е печалба от 72.322 млн.. лева (при загуба за съответния период  на 2015 година: 1.653 млн.. лв.).  Тази печалба е съпоставима с финансовия резултат на средноголяма банка.

Отчетените приходи от продажби са в размер на 172.044 млн..лв. Това е увеличение със 77,95% спрямо предходната година. Задълженията са 156.041 хил.лв, като те намаляват за половин година с 21.391 млн. лв.

На пръв поглед изключение от тенденцията е „Авионамс” – предприятието за ремонт на летателна техника. То отчита загуба от 5 млн. лева, но е в процес на изпълнение на голям договор с НАТО  за ремонт на 36 вертолета за ВВС на Афганистан. Намаляването на приходите се дължи на невъзможност за оборотно финансиране след фалита на КТБ и санкциите срещу Русия.

В края на 2015 г. е постигнато споразумение с ББР за рефинансиране на задълженията към ББР, както и за осигуряване на оборотно финансиране за договора с НАТО.

От бележките към годишния доклад става ясно, че задълженията на „Авионамс” към края на 2015 г. са 10.687 млн. лева. В него се твърди, че задълженията по цесии са намалени с 9.3 млн. лева, като са покрити с продажбата на собствени вертолети Ми-17 и Ми-24.

На 10 май 99.9% от капитала на „Авионамс” бе продаден на търг на ДКК. На 20 юни, когато се е провело годишното общо събрание на „Авионамс” все още акционер е бил „Хедж Инвестмънт”. На 2 август премиерът Бойко Борисов заяви, че държавата вече контролира изцяло „Авионамс”.

[/toggle]

Експанзията продължава

Малко преди поемането на „Кинтекс” е направен още един апорт и той включва атрактивни имоти:

  • имоти в с. Загоре: поземлен имот с площ 964,594 дка, заедно със сградите в него; поземлен имот с площ 42,506 дка и поземлен имот с площ 19,462 дка. от решението на правителството става ясно, че първият имот е отреден за летище;
  • комплекс „Чайка” край Варна – 8547 кв.м. с два хотела, ресторант, открит плувен басейн и бар басейн.
  • 3 декара в София, местността „Кръстова вада, извън регулация;
  • поземлен имот от 60 декара и сградите на него в с. Лозен, местността „Три бари”.

Това е станало с решение на Министерския съвет от месец май, а целта не е ясна (освен за летището).

ДКК  вече отчита и приходи от дивиденти (основно от „Ел Би Булгарикум” и „Летище Стара Загора”), които при други обстоятелства биха влезли в държавния бюджет.

Оценки и стратегии

Прави впечатление оценката на апортите. Повечето оценки на акции са изготвени от сравнително малката компания „Бинком“ ООД.

Всичко, което тази компания е свършила, е да определи, че стойността, с която „Кинтекс” и останалите следства да бъдат апортирани в капитала на ДКК е според собствен капитал. За дружествата в ликвидация като „Тежко машиностроене” и „Горубсо”, е приета стойността на основния капитал (тоест оценителят просто е преписал номиналната стойност на притежаваните от държавата акции).

Разликата е съществена – основният капитал на „Кинтекс” например е 2 млн. лева, а собственият му капитал, който включва резерви и печалба, към 30 юни е 54.28 млн. лева.

Съгласно § 10. от Закона за приватизация оценката се изготвя по ред, определен от Министерски съвет, като дълготрайните финансови активи се оценяват по счетоводна стойност. Какво означава счетоводна стойност?

За да направи своята т. нар. експертиза, оценителят се позовава на указание (ДДС 20) на МФ от 2004 г. Указанието на МФ обаче е свързано с прилагането на НСС за бюджетни предприятия, каквито са министерствата, но не и търговските дружества. За да се обоснове оценка на непаричната вноска, равна на число, записано в баланса, може да се стъпи единствено на разширено тълкуване на понятието вещи от чл. 92 от Правилника за управление на държавната собственост, към който препраща чл. 3, ал. 2 от Правилника за упражняване на правата на държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала. Ако приемем, че акциите и дяловите участия са приравнени на вещи те следва да се апортират по балансова стойност, а тази балансова стойност се определя по реда на ДДС 20. Съществува известна законова неяснота, още повече, че промяната на чл. 92 е след датата на оценката.

За сравнение НЕК и останалите енергийни дружества бяха апортирани в БЕХ по номинална стойност на акциите.

Същата компания е правила и оценката на комплекс Чайка (5.49 млн. лв.), където е направена и пазарна оценка, и оценка по цитирания чл. 92 от Правилника (данъчна оценка + 40%). И ако за недвижимите имоти приемането на пазарна оценка, макар и от едно вещо лице е оправдано, остава въпросът защо изобщо е наеман оценител на акции, дори ако тълкуването на законовата база е правилно.

Буди недоумение и друго решение на ДКК, с което компанията е решила да възложи на консултант („КейсПро” ООД) дейности по управлението. Съгласно сключения договор за изработка сред тях са Вътрешни правила за делегиране на правомощия и отговорности на „ДКК” ЕАД, Правила за изграждане на системи за финансовото управление и контрол в „ДКК” ЕАД  и т.н. Консултантската компания е изготвила и правила, които са компетенцията на принципала като Процедура за извършване на непарична вноска в капитала на „ДКК” ЕАД и Правила за работата на СД на „ДКК” ЕАД. Отново целта не е ясна.

Какво предстои

Намеренията на Министерството на икономиката по отношение на ДКК са неясни. Засега не изглежда дружеството да повтаря дейността на Банковата консолидационна компания, чиято функция бе да продаде държавното участие в банките и да се ликвидира. Повечето притежавани дружества са в забранителния списък за приватизация, самото ДКК – също.

От отчета му става ясно, че като активи, държани за търгуване – тоест акции, които ДКК има намерение да продаде или да възложи на АПСК да го направи, са квалифицирани само следните участия:

– 6 000 000 броя акции, представляващи 100% от капитала на „Монтажи” ЕАД;

– 2 374 дружествени дяла, представляващи 100% от капитала на „Дружба – авто” ЕООД, гр. София.

-2 732 дружествени дяла, представляващи 100% от капитала на „Овча купел” ЕООД, гр. София.

– 128 957 броя акции, представляващи 100% от капитала на „Институт по маркетинг” ЕАД;

– 3 083 дружествени дяла, представляващи 99,09% от капитала на „Булгарплодекспорт” ООД.

Това означава, че ДКК няма намерение да се разделя с „Кинтекс“, „Авионамс“, „Ел Би Булгарикум“ или – ако има, не бърза да го обявява. Не е изключено трансформацията да има втори етап.

Министърът на икономиката Божидар Лукарски никога не е коментирал логиката на концентриране на разнородни участия и имоти в ДКК. Възможно е да се търси база за кредитно финансирана експанзия, фокусирана върху военните заводи и „Кинтекс”, чиито финансови резултати се подобряват. Но може да се търси и някакво заобикаляне на закона за приватизация. Ако апортите продължат или държавата реши да го капитализира пряко, такова дружество би могло да действа като полубюджетна структура, през която да минават операции, за които държавата не иска да прилага строги правила.

Тенденцията за прехвърляне на акции в ново дружество, без това да е обявено официално и без да има ясна дългосрочна стратегия е ноторен пример за лошо управление на държавното участие в предприятията.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *