Износ

Кои стоки теглят износа напред

Българският износ през 2016 г., измерен в евро, отбеляза абсолютен рекорд от 23,6 млрд. евро. Това е ръст от четири пъти спрямо 2001 г. България се издига до 62 място сред износителите.

Нов рекорд

Данните за първите пет месеца на 2017 г. показват запазване на добрите тенденции, като е налице ръст на експорта, измерен в евро, с 16%, при което износът за трети страни се увеличава изпреварващо (26%). По-долу са представени обобщени данни на база на справка на БНБ за четирите месеца.

Таблица 1: Български износ по стокови групи през 2017 г. и промяна спрямо предходните години (Обобщени данни за първите четири месеца)износ

Положителна тенденция е, че този ръст на износа все повече се дължи на стоки с висока степен на преработка като електрически машини и други инвестиционни стоки (в това число специална продукция). Намаля зависичостта от реекспорта на петрол или износ непреработени метали.

Всичко това ни дава основание да се надяваме на още една рекордна година.

А през миналата година бе отбелязано намаление с 2% спрямо 2012 г., докато световният внос намалява с 4% (стойностите са в щатски долари, тъй като са използвани данни на ITC). Това показва, че българските компании разширяват пазарния си дял.

Тези тенденции са различни по групи стоки, но се откроява все по-важната роля на електрониката, показва анализ на Веселин Илиев от БСК.

Таблица 2: Български износ на водещите стокови групи спрямо световния внос

Стокова група
(по глави от митническата тарифа)

Износ
млн. щ.д.

Ръст на
бълг. износ
2012-2016 г.

Ръст на
свет. внос
2012-2016 г.

85 Електротехника и електроника

2532

7%

1%

27 Горива, ел. ток

2406

-15%

-19%

84 Машини и апарати

2083

2%

-2%

74 Мед и продукти от мед

1682

-12%

-9%

10 Зърнени култури

1112

-4%

-6%

Най-добре се представя износът на електроника и електротехника със средногодишен ръст 7%, при ръст на световния внос с 1%. Износът на машини и апарати също бележи ръст от 2%, докато световният им внос намалява с 2%. При тези две важни стокови групи, донякъде и при зърнените култури, българските износители печелят пазарен дял и изместват свои конкуренти на глобалните пазари. Губещи са горива и мед, където през 2916 г. е загубен пазарен дял. (Но през 2017 г. има възстановяване).

На шесто и седмо място в експортната ни листа са конфекцията и фармацията, но там губим пазарни позиции, следвани от части и възли за превозни средства и пластмасови изделия, печелещи пазарни позиции. По експертни оценки на осмо място е износът на специална продукция (около 808 мил. щ.д.), което е ръст с около 57% спрямо 2015. Губещи са и доскоро успешните маслодайни семена.

Ако се отиде в по-голяма конкретика (6 знака от митническата тарифа), стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа е катодната мед, въпреки спадащия износ и загубата на пазарни позиции. Следват леки горива, средно тежки горива, пшеница и медикаменти. Тази 5 стоки формират 15,1% от износа ни.

С над 1% от износа са електрическа енергия, анодна мед, маслодаен слънчоглед, кабелни комплекти за автомобили, части за ел. табла, руди и концентрати от благородни метали, биодизел.

Сред водещите стоки, много голямо увеличение в пазарния дял (положителна разлика между нашия износ и вноса на партньорите ни) имат части за ел. табла – 36%, и биодизел – 205% (ръст на биодизел 2016/2015 г. – 495%).

Бързо растящи са нефтени масла, електронни елементи, електронни игри, седалки за автомобили, агрегати за машини. Всички те изпреварват световния внос с над 20%.

Губещи, освен мед и горива, сред по-значимите стоки са: маслодаен слънчоглед, медни руди, и цигари.

Потенциалът за растеж, според ITC, e най-голям при фармацията, катодната мед, слънчогледовите семена, пшеницата, анодната мед, царевицата, рапицата и други продукти с ниска добавена стойност (с изключение на фармацията).

С какво сме най-успешни?

Стоките ни, подредени според мястото в световния износ, показват известна устойчивост. Има нов лидер: на първо място в света сме по износ на облекла и обувки с азбестови нишки. Единствен купувач е Полша, според българската статистика, но Полша не отчита внос от България на тази стока. Набира скорост износът на подсилени каучукови тръбопроводи и патешко месо. Кориандърът, в износа на който доста години бяхме на първо или второ място в света, бележи постепенен спад, основно за сметка на увеличен износ от Русия.

Таблица 3: Мястото на България в световния износ на съответната стока

Стока

2014

2015

2016

000 US$

Облекла и обувки с азбест

1

21 797

Подсилени тръбопроводи от каучук

3

2

124 533

Череши, временно консервирани

2

2

2

20 511

Патешки дроб

2

2

2

13 964

Нерафинирана анодна мед

2

2

3

458 736

Маслодаен слънчоглед

2

3

3

409 625

Рапица

4

4

3

145 055

Седалки и капаци за тоалетни чинии

3

3

3

68 241

Патешко месо

3

23 939

Соево брашно

2

1

3

20 806

Медна ламарина

4

3

3

16 116

Калцинирана сода

3

4

4

201 452

Руди и концентрати от благородни метали

3

4

4

293 097

Тютюни на листа

4

4

4

164 710

Семена от кориандър

2

4

6

10 873

Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни. Според Herfindahl–Hirschman Index (HHI), умерена концентрация има при стойности на индекса 0,10 до 0,18, а над 0,18 се счита, че е налице прекомерна концентрация. Така сред водещите по стойност стоки, налице е прекомерна концентрация при катодната мед, средно тежките горива, анодната мед, кабелните комплекти за автомобили, медните руди, електронните компоненти (HHI 0,64!), цигарите (0,51!), велосипедите, рапицата, електронните игри, оловото, стоманените пръти, хидравличните мотори, цинка, каучуковите тръби, тракторите (0,95!), автоматичните ел. прекъсвачи, седалките за автомобили и много други. По експерта оценка, около 50% от износа ни се класифицира като прекомерно концентриран и без достатъчно диверсифицирани пазари. Тракторите, например, се изнасят почти изцяло за Румъния, но Румъния отчита двойно по-малък внос на трактори от България.

Стоки с висока добавена стойност

Групи стоки в нашата експортна листа с относително голяма добавена стойност са:

  • Компоненти за автомобилостроене и машиностроене като хидравлика, машинни възли, акумулатори, лагери, кабели, електротехнически и електронни изделия, електрически ръчни инструменти;

  • Хладилници, фризери и санитарен фаянс; изчислителни машини;

  • Някои фармацевтични и медицински изделия;

  • Оптични изделия, сензори;

  • Някои софтуерни продукти за управление на процеси, игри;

  • Любителска радиотехника, сноуборд, велосипеди.

Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят.

България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. С течение на времето ще се придобият знания и умения за по-широко самостоятелно навлизане на световните пазари под собствена марка и със собствени разработки.

Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *