€XIT- сценарии и рискове за Гърция

Гърция, един от малките участници в еврозоната, е на път да предизвика голяма беля, ако референдумът в неделя се проведе и той каже НЕ на споразумението с кредиторите.

Въпросът вече далеч не е в това дали страната ще плати на МВФ и колко гръцки банки ще се окажат неплатежоспособни – риск, който ще е съвсем реален, ако  ЕЦБ обяви, че изтегля ликвидната подкрепа след референдума.

Непознати води

За първи път от създаването на еврото на дневен ред е въпросът за напускането на еврозоната. Това няма да стане веднага – ще видим паралелна валута, която постепенно изтласква еврото от обръщение, така както книжните пари са заместили златото (простете за грубата аналогия). Ще има много преговори, спасителни линии, вероятно предсрочни избори и финансово инженерно. Икономисти препоръчват временно изключване от еврозоната. Това предполага Гърция да не изпълнява всички условия и да не получава подкрепа от ЕЦБ, а членството й да бъде замразено. Както заяви президентът на ЕЦБ Марио Драги – навлизаме в непознати води.

Официалното връщане към драхмата, ако това се случи, няма да стане за една нощ. То е свързано с правни и технически въпроси. Гърция трябва да изгради система за сетълмент при централната банка и преди да започне отново да печати драхми може да минат години, пише ФТ.

Допускането, че една страна може да напусне еврозоната, като остави  политиката да вземе превес над правилата на паричния съюз, вече е удар в сърцето на единната валута.

Гръцката криза открои пукнатините във валутната зона и на първо място, рискът от поддържане на паричен съюз без бюджетен съюз. Идеята на еврото е, че ако една страна се изправи пред трудности, тя трябва да възстанови конкурентоспособността си чрез икономии и структурни реформи. Пътят на девалвацията бе отрязан. Но пътят на самостоятелните политически решения не е и Гърция демонстрира противоречието между двете.

Изправени сме пред риска всяко правителство, което се сблъска с необходимост от непопулярни мерки, да си припомни гръцкия прецедент като алтернатива на икономиите. Именно този риск обяснява петмесечната преговорна сага – независимо колко неустойчив е дългът на Гърция (а той е), политиците трябваше да намерят решение, което да може да бъде продадено в подходяща опаковка на собствените им избиратели, най-вече в другите засегнати от икономии страни. Не успяха. Според мнозина наблюдатели, Атина загуби битката в момента, в който загуби подкрепата на останалите страни в нейното положение, които повече или по-малко успешно приложиха икономии.

Уилям Дъдли, президентът на Федералната резервна банка на Ню Йорк, коментира пред ФТ, че последиците от напускане на Гърция ще бъдат по-тежки за финансовите пазари, отколкото смятат инвеститорите, тъй като това ще създаде огромен прецедент, който показва, че членството в еврозоната е обратимо.

Отчаяна игра

Референдумът, обявен в петък срещу събота, бе най-дръзкият ход в гръцката игра на покер. Целта бе да се накарат кредиторите да смекчат исканията си и да включат дискусията за облекчаване на дълга в бъдещето споразумение. Но кредиторите не поддадоха.

Сега гърците трябва да избират между ангажименти, които ще влошат краткосрочно положението им и ще подобрят малко дългосрочните им перспективи, или незабавен дефолт, излизане от еврозоната и още по-голяма криза, пише Блумбърг.

Гърците може да приемат условията на кредиторите, но това ще бъде капитулация, която няма да възстанови гръцката икономика. От друга страна, дори гърците да гласуват с „Да”, не е ясно кой ще води преговорите. Йерун Дийселблум, шефът на Еврозоната, ясно намекна, че кредиторите не се доверяват на правителството на Сириза.

Тъй като няма договорено споразумение, а в събота кредиторите отхвърлиха искането на Гърция да се удължи с няколко дни действието на текущата програма, то референдумът е де факто призив за дефолт. Макар Ципрас да твърди, че при отговор „Да”, ще подпише споразумение с кредиторите.

Пътят към фалита

Известни надежди дава т. нар. спиране на часовника до референдума на 5 юли, опция, подсказана от председателя на Европейския парламент Мартин Шулц.

Ако това не стане, след 30 юни, когато изтича програмата, ЕЦБ няма да може да приема гръцки облигации като обезпечения по ликвидната подкрепа (ELA). Без подкрепата на ЕЦБ банките трудно ще отворят, дори и на 6 юли. Още през юли правителството ще трябва да започне да плаща заплати и пенсии с разписки (IOU), тоест да въведе паралелна валута.

На същата дата страната ще изпадне в просрочие към МВФ, скоро след това и към други кредитори, вкл. ЕЦБ. Макар че споразумението с кредиторите съдържа клауза за крос дефолт – неплащането към един кредитор се приема за неплащане към всички, останалите кредитори в ЕС едва ли ще се възползват.

В зависимост от резултата от референдума, може да се стигне до предсрочни избори и назначаване на технократско правителство като това през 2011 г. Това е най-добрият сценарий от гледна точка на кредиторите, но кой знае? Както стана ясно от изявлението на Янис Варуфакис на срещата на Еврогрупата, ако гърците гласуват в подкрепа на предложенията на кредиторите, „ще трябва да направим това каквото и да ни струва – дори ако това означава да преконфигурираме правителството”

Което и да е ново правителство след 30 юни трябва да преговоря за нова програма, пише ФТ.

Критичният момент ще е плащането към ЕЦБ на 20 юли. Ако Гърция не плати (а без нова помощ тя трудно ще направи това), това означава централната банка да отреже окончателно финансирането на гръцките банки. В момента ЕЦБ е техният най-голям кредитор. Път към фалити на банки и напускане на еврозоната е открит.

Други рискове

Ако Гърция излезе от еврозоната, това ще означава хуманитарна криза в страната и рискува да върне еврозоната обратно в рецесия. Дебатът за подкрепяната от Германия политика на икономии ще се разпали отново.

Това е най-голямото изпитание в кариерата на канцлера Ангела Меркел, подчертава Ройтерс. В частни разговори тя е заявявала, че най-големият й страх е Германия да бъде обвинена, че взривява Европа за трети път в рамките на едно столетие. „Ако гръцките власти поискат още преговори след референдума в неделя, Германия няма да има нищо против“, коментира тя в понеделник.

Вътрешната криза на Европа се развива в опасна геополитическа среда, предупреди в скорошна статия за Project Syndicate бившият външен министър Йошка Фишер. Предотвратяването на разпадането на ЕС изисква, според него, на първо място стратегическо решение на гръцката криза.


Силни колебания на пазарите

Еврото падна под 1.10 долара и нарасна търсенето на сигурни активи след като Гърция обяви банкова ваканция. Към обяд единната валута се стабилизира над 1.11 долара.

Големият въпрос е дали кризата ще се разпростре към други страни. По време на дълговата криза през 2011-2012 г. един от индикаторите, наблюдавани отблизо, бяха спредовете (разликата) между доходността на 10-годишните облигации на периферните страни и германските книжа, смятани за убежище. Тогава те достигнаха 1560 базисни пункта за португалския дълг (тоест 15.6% разлика), 640 пункта за испанския и 550 пункта за италианския, напомня ФТ. Сега те са по-ниски – например, спредът по португалските книжа в понеделник се повиши от 65 базисни пункта до 244 пункта.

Доходността на германските 10-годишни книжа се понижи от 0.92% в петък на 0.71% в понеделник сутринта, преди да се стабилизира на 0.78 на сто (падането на доходността е поради ръст на цените заради голямото търсене). Пазарите ясно оценяват повишения риск за периферните страни. Доходността на испанските книжа скочи от 2.11% на 2.47% и после остана на 2.28%, по подобен начин лихвата по италианските книжа се повиши от 2.15% на 2.51% и остана около 2.33%.

Европейският индекс Euro STOXX 50 намаля с над 4%, което е най-големият спад от 2011 г. В Германия Dax загуби 3.8%, преди да ограничи загубите до 3.56 на сто. Особено силно поевтиняват банковите акции.

Швейцарската национална банка трябваше да интервенира, за да стабилизира франка, след като еврото се срина.

Изплашени от замразяване на депозити и принудителна реденоминация на спестяванията им в евро, гръцките вложители изтеглиха около 8 млрд. евро през последните седмици. От ноември депозитите на частния сектор са се понижили с около 44 млрд. долара до около 120 млрд. долара, по оценки на „Мудис“.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *