часовник и писмо
фото: pixabay

Езикът определя … нормата на спестяване

Езикът влияе съществено на представите за пространство, време и причинно-следствените връзки. Оказва се, че той засяга дори склонността ни да спестяване.

Поведенческият икономист Кейт Чен изследва влиянието на езика върху решенията да хората да спестяват повече или по-малко. В лекция пред TED (Could your language affect your ability to save money?) той обяснява, че езиците, в които няма бъдеще време, провокират хората да спестяват повече. Защо нормата за спестяване в Естония или Китай е с 20 процентни пункта по-висока от тази в Гърция?

Възможно ли е начинът, по който езикът ни кара да мислим за времето, да засяга склонността ни да се ‘държим прилично’ в течение на времето? Английският език е ориентиран към бъдещето. Това означава, че всеки път, когато дискутирате бъдещето, граматически сте принудени да отделите това от сегашното и да го третирате като че ли е нещо различно. Тази разлика ви кара да виждате бъдещето като нещо много по-далечно и по-различно от сегашното. Това прави спестяването на пари по-трудно. Ако, от друга страна, говорите език без бъдеще време, вие говорите за настоящето и бъдещето по един и същ начин и това прави спестяването на пари по-лесно. Такъв език е китайският, например – на мандарин е нормално да кажеш „Вчера вали” и „Утре вали”. Обратно, ако бъдещето изглежда далечно, то ние сме по-мотивирани да харчим сега.

Чен дава и други примери за влиянието на езика върху поведението. Например, можем да приемем вредните навици за отрицателно спестяване, вид нехайство за бъдещето. Ако спестяването е сегашна болка в замяна за бъдещо удоволствие, пушенето е точно обратното. То е сегашно удоволствие в замяна за бъдеща болка. Оказва се, че говорещите езици без бъдеще време имат вероятност от 20 до 24 процента шанс да са непушачи в сравнение с идентични семейства,

Изследванията за влиянието на езика върху поведението се утвърждават през 30-те години в класическите работи на американските лингвисти Едуард Сапир и Бенджамин Ли Уорф. Изучавайки разликите между езиците, те стигат до извода, че говорещите различни езици мислят различно. Въпреки ентусиазма, тези твърдения не са подкрепени емпирично. Към 70-те години хипотезата е изоставена. Но нови факти опровергават наложилата се парадигма за универсалност на мисленето.

Лера Бородитски, доцент по когнитивна психология в Станфорт описва в ScientificAmerican.com как индианците в Амазония се справят без числителни и как особеностите на китайския език предопределят по-добрите резултати на китайчетата по математика.

Тя разказва още, че дори петгодишните деца в  Пормпуроу – неголяма област в Австралия, населена с аборигени, разпознават посоките като компас. На езика куук-тайоре, който се говори в тази област, няма понятия за ляво и дясно. Вместо това се използват абсолютни посоки – север, юг, изток, запад. В западните езици тези понятия указват глобални направления. Никога няма да кажем „чашата е на югоизток от чинията”, както казват в Австралия. Общуването и ориентацията в пространството вървят заедно. Според проучванията на Стивън Левинсън от Института Макс Планк в Холандия и Джон Хавиланд от Калифорнийския университет (Сан Диего) говорещите езици с означаване на абсолютни направления се ориентират удивително добре в пространството.

В света има повече от 7000 езика и всеки се нуждае от особен речеви оборот. Да предположим, че искам да съобщя, че съм видяла филма „Чичо Ваня” на 42 улица, казва тя. На езика миан, разпространен в Папуа-Нова Гвинея в зависимост от употребения глагол ще стане ясно дали съм видяла филма наскоро или отдавна. Но индонезийски пък от конструкцията на глагола няма да разберете дали вече съм го гледала или това предстои. На руски от глагола ще стане ясен от какъв пол е говорещият, а на мандарин трябва да се уточни дали става дума за чичо по бащина или майчина линия и дали родството не е в резултат на брак – за всеки случай има отделно съществително. А на езика пирах (племенен език в Амазонка) дори не мога да кажа „42 улица”, тъй като там няма числа, а само малко и много, пояснява Бородитски.

Езикът влияе и върху обучението. На много езици структурата на числителните имена съответства на десетичната система, за разлика от английския. На китайски например нямат такива изключения като eleven за 11 и twelve за 12. Когато има съответствие, децата по-бързо овладяват математиката.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *