Митове за еврото, дълга и реформите

Германия днес одобри спасителна програма за Гърция, за трети път от май 2010 г. Гласуването в Бундестага бе повод отново да се коментира кризата на еврото. Във FT Мартин Сандбу, авторът на книгата Europe’s Orphan: The Future of the Euro and the Politics of Debt коментира някои от митовете за спасителните програми. Статията е обобщение на книгата, чието издаване предстои. Ето основните моменти от нея.

От самото начало аргументът на германския канцлер Ангела Меркел бе, че няма алтернатива на спасителните програми и еврото няма да оцелее без тях. Дефолт на страна-членка ще разпространи заразата и ще застраши стабилността на еврозоната. Заемите обаче трябва да бъдат срещу реформи, за да се гарантира, че парите на данъкоплатците ще се върнат.

Но наистина ли нямаше алтернатива на спасителните програми? Внимателният прочит на икономическите изследвания подсказва, че подходът на еврозоната е изграден на слаби основи.

Според Ашока Моди, бивш заместник директор в МВФ, политиците в еврозоната живеят върху митове и са обединени от груповото мислене, изградено върху тях. Тъй като няма демократична отговорност (голяма част от лидерите в ЕС не са избрани от гражданите) те са свободни да правят грешка след грешка.

Елитът в еврозоната възприе идеята за „пари срещу реформи” като необходимост за поддържането на валутния съюз. Най-директната заплаха срещу нея – от Сириза, бе осуетена когато останалите страни – най-вече Германия, дадоха да се разбере, че са готови да извадят Гърция от еврозоната вместо да обсъждат алтернативи.

Идеята за липса на алтернативи мотивира усилията за „завършване” на европейския икономически и паричен съюз. Тези усилия за по-дълбока интеграция бяха представени в т. ра. Доклад на петимата президенти, написан от лидерите на петте най-влиятелни страни и институции на ЕС, според който са необходими реформи, за да може еврото да функционира правилно.

През юни, например, Марио Драги, президентът на ЕЦБ, заяви, че паричният съюз налага структурни реформи, като правила, засягащи трудовия пазар, от центъра – „не само на национално , а на европейско ниво”.

В статията се разглеждат четири широко разпространени вярвания за еврото.

Еврото подкопава експортната конкурентоспособност

Конвенциалната истина
Еврото подкопава най-слабите икономики в годините на подем, като съдейства за повишаване на заплатите в тези страни, като прави техния износ по-неконкурентоспособен. След кризата, фиксираният курс на еврото не позволява да девалвират валутите си, което би направило износа им отново конкурентен.
Неудобният факт
Повечето от периферните икономики като Ирландия и Южна Европа запазиха своя пазарен дял от 1999 до 2007 г., въпреки възхода на Китай
Под повърхността
Защо този износ остана висок дори след като разходите за труд се повишиха много по-бързо в периферните страни, отколкото другаде. Възможен отговор дават икономистите на Банк дьо Франс Guillaume Gaulier и Vincent Vicard. Те измерват сделковите разходи за труд поотделно за секторите, които участват в международната търговия и които не го правят. И откриват, че голямата част от повишението на заплатите е във вътрешните сектори като строителството и държавните служби.
Също така има значение между износ в стойностно и натурално изражение. Периферните страни изнасят по-малко за повече пари. А според ЕК Португалия и Гърция изнасят с една трета по-малко отколкото техните географски и икономически характеристики предполагат.
Урок
Загубата на експортна конкурентоспособност чрез ръста на заплатите не е причина за натрупването на дългове в периферията. Големият приток на капитал подхрани бум на вноса и инфлация на заплатите, но по-малка в секторите, включени в международната търговия.

Ако една страна закъса, е необходима спасителна програма

Конвенционалната истина
Няма алтернатива, тъй като като дефолт по суверен дълг ще има опустошителни последици.
Неудобният факт
Суверенните дефолти почти винаги са последвани от по-бърз растеж и подобрена кредитоспособност. И икономическите изследвания показват малък риск от заразяване. Под повърхонстта
ЕЦБ под управлението на Жан-Клод Трише бе изключително враждебна към идеята да се позволи държавен дефолт и преструктуриране на дълга. Това осуети предложението на Меркел да се позволи преструктуриране на дългове по време на срещата й с френския президент Никола Саркози през 2010 г. в Довил. Но проучване на Carmen Reinhart и Christoph Trebesch показва две големи вълни на преструктуриране на суверенен дълг – Европа през 30-те години и развиващите се пазари през 80-те и 90-те. Трудно е да се намерят доказателства за сериозно заразяванe
Урокът
Преструктурирането на суверенен дълг не е плашило. Изследователи на ЕЦБ приписван половината от причините за паниката на пазарите през 2010-2012 г. на опасения от редоминиране на дълга в национални валути.

Фискалният съюз омекотява шоковете

Конвенционалната истина
Елементарната икономическа теория твърди, че паричният съюз се нуждае от достатъчно общи фискални ресурси, за да може страните да абсорбират шокове, които засягат някои страни по-силно.
Неудобният факт
Добре функциониращи парични съюзи – като САЩ, споделят малко фискални рискове. Роля за абсорбиране на фискалните шокове играят финансовите пазари.
Под повърхността
Казусът със споделянето на рискове срещу асиметрични шокове – трансфера на ресурси към райони с по-лошо положение, следва основни принципи на застраховането (солидарността – б.р.). Както посочва Нобеловият лауреат Жан Тирол това е валидно независимо от паричния съюз.
Изследвания на МВФ показват, че наистина има повече споделяне на риск във федерални държави като САЩ и Германия. 80% от икономическите колебания в тези страни се изглаждат в тези страни спрямо 40% между страните от еврозоната. По-голяма част от това изглаждане става чрез частни канали. Банките, кредитните пазари и инвестициите изолират разполагаемите ресурси. Бюджетната застраховка, обратно, компенсира само 15% от спада в отделните щати в САЩ и 10% в Германия. Даниел Грос също смята, че постигането на фискална солидарност в американски модел ще бъде от ограничена полза за еврозоната.
Урокът
Фискален съюз ще допринесе малко за справяне с рисковете. Да се изгладят 10-15% от спадовете в отделни страни е по-добре от сегашното ниво на споделяне на фискалните рискове – 1 на сто. Но голямата възможност е постигане на по-голяма финансова интеграция.

Решението са структурни реформи

Конвенционалната истина
Периферните страни трябва да предприемат структурни реформи, за да направят дълга си устойчив и да догонят страните от ядрото на еврозоната.
Неудобният факт
Проучвания на МВФ показват малък положителен ефект на структурните реформи върху производителността и БВП – понякога нула или отрицателни ефекти (има значение дали са проучвани дългосрочни или краткосрочни ефекти – б.р.).
Нито теорията, нито иконометричните свидетелства подкрепят идеята, че структурните реформи са добри за растежа, казва Моди. За трудовите реформи, дори на теория резултатът е двусмислен, а за реформите на продуктовите пазари – те понякога водят до растеж, но големият ръст идва от пазарни структури, които не са признати за високо конкурентни.
Последният World Economic Outlook на МВФ измерва краткосрочните до дългосрочните ефекти на реформите върху производителността. Реформите на трудовия пазар намаляват производителността, докато мерките на продуктовите пазари ги увеличават.
Друго изследване на IMF оценява с колко структурните реформи ще увеличат БВП на периферните страни от еврозоната. След пет години на реформи (на трудовите и продуктови пазари) производството би било с 3.7% по-високо отколкото ако няма реформи. Дори в дългосрочен период, продуктовите реформи биха повишили БВП с 8.6%, а либерализацията на трудовия пазар – само с 2.2 на сто.
Урокът
Предполаганият растеж в резултат на структурните реформи не е убедителен. Дори когато изследванията намират положително влияние, то е толкова малко, че не променя значимо поносимостта на дълга или жизнения стандарт в периферните страни.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *