ЕЦБ

Необходима е пътна карта за еврозоната

Служебният министър на външните работи Ради Найденов върна темата за присъединяването на България в еврозоната в дневния ред. Неговото изказване по време на дискусия миналата седмица бе приветствано от неколцина евроентусиасти, но остана без сериозна подкрепа в правителството. Министърът на финансите не коментира, но премиерът Огнян Герджиков все пак допусна, че това може да се случи („Работи се по въпроса“). През годините сме чували много такива допускания, но никога не е поеман сериозен ангажимент.

В дневния ред на политиците темата получава много по-малко внимание от подготовката на Българското председателство на ЕС, което е по-малък приоритет. Възможно ли е служебното правителство да направи пробив?

На пръв поглед, работата на това правителство не е да се занимава с големите политически теми. Но преди 20 години валутният борд бе подготвен също от служебно правителство. Сега обаче – за разлика от 1997 г., липсва консенсус.

От една страна, присъединяването на България към еврозоната е без алтернатива. То е задължително по договор, но нито има срок, нито има задължение за изпълнение на условията – номинални и реални, за членството (виж тук). Финансовите министри неведнъж отлагаха подаването на молбата за присъединяване към ERM2 – чакалнята на еврозоната. Според обещанията на първия кабинет на Бойко Борисов вече трябваше да сме в еврозоната. Дълговата криза, която понижи доверието към еврото и постави на изпитание самата конструкция на еврозоната, не е единствената причина това да не се случи.

Основната причина е, че управляващите, а и голяма част от гражданите, които  все по-често откликват на изолационистката пропаганда, не желаят присъединяване към еврозоната. Зад периодичните общи приказки за приоритети, ползи и негативи и липса на готовност се крие страхът от загуба на свобода на правителствата да действат по усмотрение, предлагайки различни стимули, и да покриват дефицитите във финансовия сектор (включително поемайки условни задължения). Съществуват и някои по-ежедневни опасения за цената, която следва да се плати – особено ако се наложи, корекция на валутния курс.

Но сновният аргумент на противниците на еврото бе, че присъединяването към еврозоната ще направи цените „европейски“. През последните години на дефлация той сякаш отстъпи на други опасения. Те са свързани с вноската на България в Европейския стабилизационен механизъм, таксите, които трябва да се плащат на ЕЦБ, както и с вноската на БНБ в ЕЦБ*. Но няма нито едно сериозно изследване, което да претегля предимства и недостатъци, възможности и рискове, варианти и срокове, отсъстват и стратегически документи. За МФ и особено за БНБ темата сякаш не съществува (извън няколко изказвания и текстове в отчети, от които се разбира, че все пак се отчитат някакви показатели и се правят консултации.).

А има толкова много въпроси, на които да се потърси отговор – от оценката на разходите и ползите за бизнеса и финансовия сектор, до вероятните сценарии за развитие на еврозоната и съответно рисковете за България. Най-просто казано – по-добре ли е оставим тлеещият риск от хаотично излизане от валутния борд или да приемем риска от членство във валутен съюз

Въпреки че валутният борд – единственото решение, което можеше бързо да възстанови доверието след краха от 1996 г., се радва на огромна подкрепа, той не е неотменим. Обратно – излизане от еврозоната би било по-трудно. А както напомня едно изявление на бившия премиер Иван Костов, колкото повече се отлага въпросът за еврозоната, толкова повече на дневен ред ще застава въпросът за валутния борд.

Присъединяването към еврозоната е единствената ясна стратегия за напускане на валутния борд. Но изказването на Костов отвори вратата за страховете от корекция на валутния курс (Това по принцип не е изключено и докато страната е в чакалнята на еврозоната, но е факт, че Естония и Литва се справиха без корекция). Когато се говори за тайни преговори, вероятно се има предвид именно тази част.

Съществуват и други аргументи, които са по-политически и са свързани с укрепването на институциите у нас. Именно на тях искам да обърна внимание.

Повечето причини, поради които елитът се опитва да отложи колкото може повече членството в еврозоната, са и сред основните аргументи в негова полза. Приемането на еврото не само ще намали валутните разходи на фирмите и ще понижи лихвите (риска), то ще има сериозни последици върху институционалната среда и начините за правене на бизнес у нас. Дори само задействането на процедурата (за ERM2 и/или за членството в Банковия съюз) или определянето на пътна карта с необходимите мерки ще има ефект върху бизнес средата.

И докато спорим за това кой е по-голям скептик на приемането на България в еврозоната (ЕЦБ или Европейската комисия) и за малките пречки в Закона за БНБ, остават неизползвани предимствата на едно ясно заявяване на по-пълна интеграция на България, включително като се изпълни уж консенсусното решение за присъединяване към Банковия съюз и се определят целеви дати и мерки по подготовка на членството в еврозоната. Досегашният подход на необявени преговори с ЕК и ЕЦБ, на който настоява бившият финансов министър Владислав Горанов, трябва да бъде изоставен. Присъединяването към еврозоната е много повече от договаряне на диапазона при присъединяване към ERM.

По-голямата част от работота трябва да бъде свършена преди подаването на молбата за чакалнята, макар че ако тя бъде приета, политиците вероятно ще се скарат за заслугите.

Необходимо е да бъдат привлечени широк кръг институции и експерти в работна група, съвет или друга организация: МФ и БНБ не разполагат с цялото знание по темата и не могат да предвидят всичко. Така накрая ще се окаже, че преследвайки целта за еврозоната, сме постигнали напредък и в други сфери.

Нека излезем извън обичайната рамка на проблема и да помислим за следното:

1. Заплахата „Европа на две скорости“

През последните години у нас се наложи един предимно бакалски подход към членството на България в ЕС. Той се изразява в калкулиране на директни ползи (усвоени еврофондове), които подлежат на преразпределяне чрез политическата система. Елитът у нас рядко се интересува от предимства, върху които не влияе и които не му позволяват да посочва победители. А именно тези предимства от отворените граници и общия пазар са основната причина, с която убеждавахме българите да поискат членството в ЕС преди 10 години.

Отклоняването от по-тясна интеграция с ядрото на ЕС ще си има цена – както скоро ще разберат представителите на утилитарното разбиране за членството в ЕС.

Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер през миналата есен за първи път лансира идеята за Европа на две скорости – това предполага, по думите му, ЕС да представи рамка, която да позволи на ядро от страни от ЕС да следват заедно всички политики, а останалите, които се развиват по-бавно, да не спазват всички правила. Примери за тясно сътрудничество в ЕС са еврозоната, Банковият съюз, както и Шенген, чието бъдеще е малко неясно. Идеята за ЕС на две скорости, зад която застанаха страните от Бенилюкс, бе представена и на срещата на ЕС в Малта.

Този завой в Брюксел не е изненада. Институтът за европейски политики прогнозира през миналата година, че една от основните последици от Брекзит, който изключва най-силната страна извън еврозоната, ще е Европа на няколко скорости:

“Европа по избор” води до фрагментация и създава стимул всички държави членки да търсят максимум ползи, без да допринасят в пълна степен за общия напредък. Подобни развития поставят България пред изпитание. Нашето благосъстояние и политическа тежест са в пряка зависимост от капацитета на брюкселските институции да прокарват съвместни политики и да изравняват, доколкото могат, дисбаланса между малки и големи и бедни и богати в ЕС. Задълбочаването на интеграцията обаче също носи своите проблеми. Създаването на „ядро“ от страни около нови институции в еврозоната рискува да остави България в една по-хлабава „периферия“, с негативно отражение върху икономическите и политическите показатели у нас.“, се казва в доклад на този институт от октомври 2016.

2. Натиск за по-добри практики

Дори само подаването на молба за присъединяване към Банковия съюз би имало сериозно отражение върху банковите практики. БНБ няма да може да прави преглед на активите на банките по адаптирана методология и без да разкрива достатъчно ясно резултатите. ЕЦБ трябва да бъде допусната да оцени състоянието на българските банки.

Това ще ускори процесите на изчистване на процесите в банковия сектор, чийто айсберг бе фалитът на КТБ. Частично обновеното ръководство на БНБ следва свой, доста по-плавен подход в тази посока.

„Дневният ред на централната банка е да направим така, че в рамките на година – година и половина банковата система да отпадне като открита тема в процеса на присъединяване към еврозоната. Това е задължително, но недостатъчно условие”, каза наскоро управителят на БНБ Димитър Радев пред бизнес форум на в. „Капитал“. Институцията се опитва да задържи под похлупак проблемите в банковия сектор, търсейки постепенно изчистване, без да разкрива публично нарушенията. Останаха съмнения дали реформирането на банковия надзор е достатъчно радикално, след като и Европейската комисия посочи слабости в проведените стрес тестове.

3. Стимул за догонване

Може би най-важната причина, поради която европейските институции не биха одобрили присъединяване на страна като България, е голямата разлика между доходите у нас и в останалите страни от еврозоната. Това е едно от големите предизвикателства пред елита.
Според Конвергентния доклад на ЕЦБ от миналото лято: „Налице се тревоги за устойчивостта на ценовата конвергенция в България в дългосрочен период. Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителни инфлационни отклонения спрямо еврозоната. За да се предотврати натрупването на крайн ценови натиск и макроикономически дисбаланси, догонването (на цени и доходи – б.р.) трябва да бъде подкрепено от подходящи политики“. В превод: всичко, което повишава производителността на икономиката и нейната устойчивост – от инвестиции в образование до по-добри регулации.

Докато цените и доходите у нас са значително по-ниски от тези в ЕС, винаги ще съществува рискът от надхвърляне на инфлацията в процеса на догонване. ЕЦБ и комисията биха предпочели тези корекции да се състоят преди приемане на еврото, за да не се създава напрежение след това.

Постигането на среда, благоприятстваща конвергенцията на България, изисква структурни реформи, настоява още ЕЦБ, като напомня, че  ЕК включи България в групата на страни с прекомерни дисбаланси. Последното, както вече знаете, опира както до дисбалансите на трудовия пазар и високата корпоративна задлъжнялост, така и (отново) до банковия сектор.

В момента, в който членството в еврозоната (или поне в Банковия съюз) влезе сериозно в дневния ред, правителствата ще трябва да се ангажират по-сериозно с реформи, които да доведат до устойчиво повишаване на доходите и укрепване на институциите. Това, което върви за вътрешна употреба – раздаване на европейски грантове и безплатно саниране, не са мерки, които повишат дългосрочния потенциал на икономиката.

* Директната вноска на България в ESM (paid-in capital) ще бъде около 400 млн. евро, платими на пет части, а заедно с гаранциите сумата достига 3.5 млрд. евро. Допълнителната вноска, която БНБ трябва да направи в ЕЦБ при присъединяване към еврозоната, е 96.25% от записания капитал в ЕЦБ, или 89.5 млн. евро. И в момента БНБ плаща такси на ЕБО, както и прави разходи за участието си в Европейската система на централни банки (около 2 млн. лева по полугодишния отчет на БНБ за 2016 г.)

 

Текстът е допълнен на 6 март 2017 г.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *