банка

Все пак дългосрочният натиск върху лихвите остава

от автор

0 коментара Свят

Изборът на Доналд Тръмп за президент на САЩ и очакванията, че Федералният резерв ще побутне лихвите нагоре сложиха своя отпечатък на пазарите.

Но големият въпрос днес е дали краткосрочният натиск за по-високи лихвени проценти в САЩ е достатъчно силен, за да преодолее дългосрочните глобални фактори, които натискат лихвите надолу, пита се „Фейненшъл таймс”. Тези фактори са застаряващото население, растящото неравенство и намаляващият ръст на производителността.
„Уолстрийт джърнал” също извежда този въпрос на преден план, като посочва, че не само след кризата, но и през последните 30 години – т. нар. естествена лихва е под натиск заради тектоничните промени в икономиката, като ръста на спестяванията и забавящата се производителност.

Финансовите пазари очакват, че Федералният резерв ще повишава лихвените проценти по-бавно, отколкото предвиждат собствените му прогнози. Но растящ брой икономисти твърдят, че обстоятелствата са се променили толкова, че не само пазарите, но и Фед подценява потенциала за ръст на лихвите следващата година.

Факторът Тръмп и Фед

Доходността по двегодишните съкровищни облигации на САЩ нарасна в понеделник до най-високо ниво след 2010 г. от 1.5%. Някои анализатори декларират, че след три десетиления спад, лихвените проценти обръщат курса. Ян Шефърдсон, главен икономист на Pantheon Macroeconomics, казва, че Фед трудно ще омаловажи ниската безработица и повишаването на растежа на заплатите, след като Конгресът подкрепи някои от фискалните стимули, за които се застъпва Тръмп.
„Тревожим се, че инфлационният натиск, който вече се натрупва на трудовия пазар, ще стане сериозен проблем, принуждавайки Фед бързо да повиши лихвите, казва той пред FT.

Но въпреки широкия консенсус за това, че плановете на Тръмп ще доведат до по-висока инфлация и по-високи лихви, много икономисти смятат, че това не е достатъчно, за да промени значително перспективата.
Според Лари Самърс, бивш финансов министър на Бил Клинтън, данъчните съкращения, замислени от Тръмп са насочени предимно към богатите и биха допринесли слабо, ако изобщо допринесат, за увеличаване на растежа.

Докато размерът на пакетът фискални стимули е обграден с мистерия, ОИСР прогнозиа, че той ще увеличи ръста на САЩ с 0.4% до все още скромните 2.3% догодина. През юни организацията прогнозира 2.2%.
Бъдещият финансов министър Стивън Мнучин се прицелва към ръст от 3-4 процента.

Дългосрочни фактори

Междувременно централните банки подчертават, че лихвените проценти вероятно ще се установят на много по-ниско ниво отколкото в миналото. Те казват, че ниските проценти произтичат от ръста на спестяванията, който натиска лихвите надолу, за да обезкуражи свръхспестяването и да насърчи потреблението.

Има различни обяснения за спада на лихвите. Застаряването на населението води до по-голяма склонност за спестяване. По-голямото неравенство концентрира богатството в ръцете на хора, които харчат по-малък дял от дохода си. Високите нива на дълг също изискват лихвите да останат ниски, тъй като длъжниците, включително правителствата, няма да понесат по-високи проценти.

Най-тревожната причина може би е спадът на годишния ръст на производителността във всички региони на света. Според заместник председателя на Фед Стенли Фишър, слабият ръст на производителността вероятно натиска надолу лихвите както чрез намаляване на инвестициите, така и чрез увеличаване на спестяванията. В двата случая перспективата за по-слаб ръст на доходите в резултат на това карата компаниите и потребителите да спестяват повече.

Управителят на Банката на Англия Марк Карни нарича това „безпрецедентно желание за сигурност”.
„Ниската официална лихва не е каприз на централните банкери, а по-скоро последица от мощни глобални сили, включително дълга, демографията и разпределението (на доходите), коментира той наскоро пред британските депутати.

Естествената лихва – химера ли е?

Разбира се, това мнение, както и твърденията на централните банкери, че следят естествена лихва, не се посреща с доверие от всички. Критиците посочват, че слабият ръст през последните години повдига въпроси за ефективността на паричната политика..
Идеята за естествената лихва е развита през 19 век от шведския икономист Кнут Виксел, който описва, как инвестициите – например, във фабрики, водят до естествена норма на реална възвращаемост. Когато банките предлагат заеми с лихвен процент, по-нисък от възвращаемостта, компаниите започват да заемат твърде много и инфлацията расте. Ако лихвеният процент е по-висок от възвращаемостта на инвестициите, тогава нараства безработицата.
Централните банки са приспособили тази теория към днешните условия, но централното послание остава същото – понижете лихвата и ръстът и инфлацията ще нараснат.

Според много икономисти естествената лихва в развитите икономики като САЩ, Европа и Япония е била около 2% преди финансовата криза. Сега повечето оценки са около нулата. Централните банки се опитват да стимулират икономиката, като понижават още повече своите ставки, които по правило са краткосрочни. (В момента ЕЦБ и още няколко основни централни банки експериментират с отрицателни лихви.)
В сряда Фед вероятно ще повиши своята основна лихва до 0.5- 0.75%.
Дългосрочната доходност, която общо взето следва текущата и очакваната лихва, установена от централните банки, се понижи рязко през последните десетилетия. В САЩ 10-годишните ДЦК сега носят 2.3% на фона на 6.2% преди 20 години.

Критиците казват, че естествената лихва, която не може да се изчисли със сигурност, е химера, която само централните банки виждат. А изследванията показват, че цената на заемния ресурс е само един от факторите, който влияе на решенията на бизнеса и домакинствата.
Други смятат, че теорията за естествената лихва подценява ролята на самите централни банки за понижението на разходите по заеми. След катастрофата на 2008 г. дългосрочните лихвени проценти рязко се понижиха като централните банки се намесиха с понижения на краткосрочните лихви и закупуване на активи.
Някои икономисти казват, че хипотезата за естествената лихва е дала на централните банкери извинение, за да държат лихвите ниски.
А представители на Банката за международни разплащания твърдят, че оценките на естествената лихва, които правят централните банкери са твърде ниски и могат да подхранят финансови проблеми за в бъдеще чрез насърчаване на рисковото кредитиране, припомня WSJ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *