ERM II – необходим етап от пътя към еврозоната

Служебното правителство заяви намеренията си да подаде молба за приемането на българския лев във Валутно-курсовия механизъм – ERM II, като част от един необявен все още план за приемане на еврото.

В ERM II левът трябва да прекара най-малко две години, преди ЕЦБ и Европейската комисия да преценят дали страната изпълнява критериите за членство в еврозоната.
Появиха се множество интерпретации по темата, включително, че приемането в механизма трябва да се договори тайно и България не отговаря на условията за членство.

Всъщност формални предварителни условия няма, но се смята, че е необходимо да се спечели одобрението на ЕЦБ, тъй като този етап от процедурата най-много зависи от централната банка (тя не взема решението за присъединяване към еврозоната по-късно; това се прави от Европейската комисия, правителствата на страните-членки и Европейския парламент).
Не ЕЦБ, както и Европейската комисия ще изготвят конвергентни доклади и да правят оценка за готовността на България за членство в еврозоната.

Ето какви са правилата за присъединяване към ERM II.

Какво е ERM II (предверието на еврозоната)

ERM II е многостранно споразумение на фиксирани, но регулируеми валутни курсове с един централен курс и стандартен диапазон на колебание от ± 15%. Този механизъм съществува от 1999 г. и се възприема като подготвителен етап на членството в еврозоната. Неговата основна цел е да осигури стабилност на валутите на страните, заявили готовност за пълно членство, но едновременно с това механизмът има отношение и към стабилността на икономиката като цяло. Това е така, тъй като без гаранции за структурни реформи и мерки във финансовата сфера, стабилността на валутата трябва да разчита само на интервенции, което нито е реалистично, нито би било желано от страните-членки на еврозоната и ЕЦБ.

Първият валутно-курсов механизъм (ERM) претърпя силен натиск преди четвърт век и именно тогава (през август 1993 г.) диапазонът бе разширен от 2.25% на +/-15%. В момента само една страна – Дания, е член на ERM II, като тя поддържа курс с допустимо отклонение от 2.25% (на практика – по-малко), но не желае да се присъедини към еврозоната.

Икономическите политики на участващите държави-членки следва да бъдат съобразени със запазването на централния курс така че да се избегнат несъответствия. Приема се, че интервенциите на границите на дипазона по принцип ще бъдат автоматични и неограничени, освен ако те не са в противоречие с основната цел за ценова стабилност в държавата-членка или на еврозоната. Това е приложимо за големи страни, тъй като в този случай, ако ЕЦБ трябва да поддържа курса на нейната валута може да се увеличи предлагането на евро или обратно. Може да бъде предоставането много краткосрочно финансиране (до три месеца) за подпомагане на такива интервенции. ЕЦБ и централните банки могат да спрат интервенциите, ако е застрашено изискването за ценова стабилност. Също така се определят правила за интервенции в рамките на диапазона на допустими флуктуации. Това е в съответствие с Анекс 2 към споразумението между ЕЦБ и националните банки, в който таванът на краткосрочно финансиране по отношение на България е определен на 520 млн. евро.

ERM II се основава на многостранно споразумение между съответната държава-членка, държавите-членки на еврозоната, ЕЦБ и други държави-членки, участващи в механизма. В този контекст, решенията, отнасящи се до централните курсове и евентуални по-тесни граници на флуктуации, се вземат с взаимно споразумение между страните и ЕЦБ. Всички участници в ERM II и ЕЦБ имат право да започнат конфиденциална процедура за преразглеждане на централните курсове. Това може да се наложи, например, ако равновесният валутен курс се промени с времето, както се показва от миналия опит на сегашните страни от еврозоната. Фиксирането на курсовете към други валути или кошници от валути, различни от еврото (както беше с Латвия) е несъвместимо с ERM II. В случая с валутните бордове, ЕЦБ не ги разглежда като заместител на участието в ERM II, което означава, че те също трябва да участват в механизма най-малко за две години, преди да бъде направена оценка за степента на конвергенция, предшестваща приемането на еврото.
Въпреки това, страните с валутен борд може да не преминават през двойна промяна на режима – от плаваща валута към фиксиране на курса в рамките на ERM II на по-късен етап. Те могат да запазят своя валутен борд като едностранен ангажимент. ЕЦБ обаче подчертава, че такова споразумение ще бъде оцененявана за всеки отделен случай и е необходимо общо съгласие за централния паритет спрямо еврото. Както е предвидено в резолюцията, по изключение може да се предвиди диапазон на колебание, по-малък от стандартните. Точно такова споразумение за запазване на валутните бордове бе постигнато с Естония и Литва.
Това зависи както от многостранното споразумение за централния курс в рамките на ERM II, така и от положителна оценка за устойчивостта на валутния борд.

Присъединяването към ERM II може да се извърши по всяко време след присъединяването към ЕС. Но основните характеристики, по-специално за определяне на централния курс и ширината на диапазона на колебание, трябва да бъдат съгласувани между всички страни, участващи в механизма. Именно тази част от преговорите е обект на т. нар. тиха дипломация.

Няма предварителни критерии за допускане до ERM II. Но за да се осигури плавно участие, трябва да се гарантира, че основните структурни реформи, включително фискална консолидация и ценова либерализация, са изпълнени.
Решението се взема на база на споразумение между между правителството и централната банка на страната кандидат, финансовите министри на страните от еврозоната, ЕЦБ и министрите и управителите на централни банки на останалите страни от ERM II (Дания).
Участието в механизма е само един елемент от цялостната политическа рамка и трябва да е съгласувано с паричната, фискалната и структурната политики, които страната следва. Централният курс, който е избран, трябва да отразява равновесния валутен курс по времето на влизане в механизма. Оценката включва множество икономически индикатори и сценарии. Определянето на централния курс става с взаимно споразумение на страните. Едностранни изявления за търсения централен курс следва да се избягват.
Промяна на валутния курс също следва да се договаря на многостранна основа, ако се налага, например, в резултат на значителни промени във външната конкурентоспособност.

Трябва да се прави разлика между функциониране на механизма и оценка на стабилността на валутния курс в рамките на двегодишния период, което е конвергентен критерий (един от петте формални – т. нар. Маастрихтски критерии).

Оценката на конвергентните критерии се основава на Договора на ЕС, както и Резолюцията на Съвета за създаване на ERM II. Задължително е през двегодишния престой във Валутно-курсовия механизъм да не е правена девалвация на централния курс и е желателно (макар и не изрично записано) да е поддържан по-тесен диапазон на колебание – ±2.25%. Ако този диапазон е нарушен, има значение дали става дума за повишаване или понижаване на валутния курс, съгласно документ на Чешката централна, който обаче отразява вижданията отпреди финансовата криза и последвалата я промяна във възгледите на ЕЦБ. В чл. 121 от Договора също е направено това разграничение (without devaluing against the currency of any other Member State). В този случай е важно да се оценят причините за отклонението и доколкого икономическите критерии не са твърди, имат пространство за политически решения.

Предимства на запазване на валутния борд при присъединяване към ERM II

Както се посочва в доклад на ЕЦБ един аргумент срещу двойния режим по време на ERM II е, че ако страна, която имала фиксиран курс премине към плаващ, това би създало несигурност за средносрочната стратегия на страната, като по този начин се поставя на изпитание вече постигнатата стабилизация. Освен това приемането на твърда външна котва на валутния курс се смята за подходящо за малки отворени икономики, чиито валутен пазар е твърде тесен. Изпълнението на маастрихтските кретии, в това число за инфлация, е възможно при такъв режим, както показа опитът на балтийските страни. Въпреки че някои от тях имаха проблеми с дефицита по текущата сметка и проблеми с банковия сектор, те успяха да проведат структурни реформи, които им позволиха да запазят фиксирания курс – за сметка на т. нар. вътрешна девалвация. Това бе благоприятствано от притока на чуждестранни инвестиции и понижението на дългосрочните лихвени проценти. Ключовият елемент тук е доверието в макроикономическата политика.

Пътят на Естония, Литва, Латвия, Словакия и Словения

Естония, Литва и Словения включват валутите си в механизма на 27 юни 2004 г., скоро след приемането им в ЕС. При това първите две страни запазват валутния си борд. Словения поема изричен ангажимент за либерализация на административно определяните цени и де-индексация на заплати. Тя става най-бързо присъединилата се страна – от 1 януари 2008 г.
За отбелязване е, че Естония заявява за първи път желанието си да се присъедини още през 2000 г., а през 2003 г. провежда референдум, който изразява желанието на естонците да приемат еврото. Първоначалната цел на Естония е да се присъедини от 1 януари 2007 г., но оценката от 2006 г. не дава зелена светлина (Правени са общо четири оценки за изпълнението на критериите за конвергенция – през 2004, 2006, 2008 и 2010 г.). Естония влиза в еврозоната от 1 януари 2011 г.
И Естония, и Литва имат период на изключително ниска инфлация в периода преди присъединяване към ERM II (Литва дори и дефлация), но през 2006 г. те вече надхвърлят допустимата инфлация, което отчасти се дължи на външни шокове (по-скъп петрол), отчасти на ръста на заплатите и повишаването на цените след присъединяването към ЕС.
Най-трудно и най-продължително е присъединяването на Литва, която изчаква до 1 януари 2015 г. Първоначално, през 2006 г., спънката се явява надхвърлянето на критерия за инфлация, а по-късно – бюджетният дефицит и проблемите с местните власти.

Латвия поиска да се присъедини също през 2004 г. , а решението за включване на лата в ERM дойде на 29 април 2005 г. При това бе договорен изричен ангажимент на Латвия да намали външните дисбаланси и да постигне ценова стабилност. Латвия стана член на еврозоната от 2014 г.

Последната страна, чиято валута влезе в ERM, бe Словакия – 25 ноември 2005 г. Като основен проблем тогава бе посочено запазването на динамиката на заплатите в съответствие с конкурентоспособността. Благодарение на силните макроикономически показатели валутата на страната поскъпна и доближи горната граница на разрешения коридор, така че са направени две ревалвации по време на престоя в ERM. Страната се присъедини от 2009 г.


 

  • Нормативна база
    Agreement of 13th November 2014 between the European Central Bank and the national central banks of the Member States outside the euro area amending the Agreement of 16th March 2006 between the European Central Bank and the national central banks of the Member States outside the euro area laying down the operating procedures for an exchange rate mechanism in stage three of Economic and Monetary Union, Official Journal of the European Union No 2015/C 64/01.
    Agreement of 16th March 2006 between the European Central Bank and the national central banks of the Member States outside the euro area laying down the operating procedures for an exchange rate mechanism in stage three of Economic and Monetary Union, Off.
    Resolution of the European Council on the establishment of an exchange rate mechanism in the third stage of economic and monetary union, Amsterdam, 16th June 1997, Official Journal of the European Communities No 97/C 236/03.
    Treaty on the Functioning of the European Union (consolidated version), Official Journal of the European Union No 2012/C 326/15.

Доклади

Други ресурси
Danmarks Nationalbank, Foreign-Exchange-Rate Policy and ERM 2, 13th March 2014, www.nationalbanken.dk [12.04.2015].
Sovereignty and Democracy: Overcoming Supranational Mutual Double-Binds from the Eurozone by Francesco Pigozzo (2016)
Potential Hidden Losses for Slovakia as a Member of the European Monetary Union by Jozef Stískala (2013)
Does the Common Currency Increase Exports? Evidence from Firm-Level Data by Andrzej Cieślik, Jan Michałek, Anna Michałek (2014)
ERM II and the Exchange-rate Convergence Criterion , www.cnb.cz (2003)

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>