Мол

Държавата – пазителка

от автор

0 коментара Мнения

Ако социолозите измерваха популярността на идеите за силна ръка и повече държавни регулации може би щяха да отчетат пикови стойности през лежерния август. През месеца, когато изглежда, че най-често се случват произшествия, пожари и катастрофи, почти всеки трагичен инцидент води до призиви за повече контрол.

Последният такъв пример е случаят с дете, пострадало във варненски мол, след като  е било оставено на грижите на аниматорите в детския център. Оказа се, какъв ужас!, че дейността на детските центрове в моловете не е регулирана. Нямало специални изисквания към аниматорите. Сега държавните чиновници ще мислят единни критерии, а защо не и регистрационен режим.

Удивително е, че призивите държавата да влезе в ролята на пазителка идват от хора, които са категорично против ролята  й на хранителка. Иначе казано, едни и същи хора се възмущават, когато държавата харчи нашите данъци (например, за деца, родени в изостанали семейства), но изискват тя да пази децата, дори вместо семействата им. Дори убедени защитници на личните свободи смятат, че държавата има задължението да ги пази, като бди кой как упражнява професията си.

Тъй като стана традиция всеки инцидент да поражда искания за превенция и контрол, изглежда се нуждаем от насоки за това кога намесата на държавата е желателна.

Един прост набор за първоначална оценка би помогнал. Нека зададем въпроса така: В състояние ли е държавата да прецени и контролира качествата на дадена стока и услуга по-добре от платеца или ползвателя им, поради следните причини:
– държавата знае повече за услугата, защото информацията за нея не е публично достъпна или е скъпа.
– потребителят не може да прецени сам качествата на продукта и неговия доставчик, защото е необходима специална квалификация и познания (например, спестявания или застрахователни продукти).
– информацията за продукта и неговият доставчик се нуждае от обработка, която отделният потребител не може или не му е изгодно да извърши сам. Това е най-често срещаният случай;
– за отделния потребител не е изгодно да извършва тестове на качествата на продукта (цената на теста надхвърля цената на стоката);
– имаме провал на координацията (пример – движението по пътищата);
– държавата като изразител на колективния интерес има по-голяма мотивация отколкото потребителя да упражнява контрол;
– държавата има по-големи възможности да въздейства върху доставчика на стоката и/или услугата.

Ако приложите този тест към случая с аниматорите в моловете, ще видите, че само един от подвъпросите има положителен отговор – държавата явно има по-големи възможности за въздействие от отделния родител. На базата на това необходимо, но не достатъчно условие са въведени повечето бюрократични режими у нас. (В конкретния случай допринася и фактът, че една глоба или забрана има по-голямо негативно въздействие отколкото отрицателния отзив на случайно преминаващ клиент. В други случаи може да се предполага, че ответната реакция на единичния разочарован потребител – отказ от следваща покупка, е по-малка от потенциалната санкция. Но тези основания трябва да се преценяват внимателно.)

Никой не обича бюрокрацията, разбира се, но всички отстъпваме, когато става дума за сигурност и особено, ако става дума дума за деца. Но дилемата бюрокрация или сигурност е погрешна, тя скрива провала най-малко в две други области – съдебната система и саморегулациите. Ако съдебната система работеше добре, собствениците на потенциално опасни бизнеси сами ще организира правилата и, не се съмнявайте, ще са по-педантични и от най-строгата държавна инспекция. И, разбира се, ако потребителите се научат да търсят правата си.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *