Промяната в ДОПК и мерките срещу трансфера на данъци

Таванът за плащания в брой постепенно ще бъде намален до 1000 лв., а управителите и акционерите ще отговорят солидарно за задължения на фирмите, предвиждат промени в Данъчно осигурителния процесуален кодекс, които са внесени в парламента. Измененията са предизвикани от поредица нови правила, въведени с европейски директиви и инициативата на ОИСР срещу агресивното данъчно планиране.

Солидарна отговорност на мениджъри и акционери за неплатени данъци на фирмата

С промените се прави пореден опит да се регламентира солидарната отговорност за управителите на фирми. Този път са обхванати и мажоритарните акционери, а в някои случаи и миноритарните (но без публичните дружества).

Има няколко случая, в които може да се търси солидарна отговорност на управителя:

  • при укриване на факти и обстоятелства (например, неподаване на декларация), ако това препятства събирането на данъци и осигуровки – до размера на задължението;
  • скрито разпределение на печалбата, което води до намаляване на имуществото и невъзможност за погасяване на публични задължения;
  • прехвърляне на имущество на цени по-ниски от пазарните или безвъзместно, което води невъзможност за погасяване на публични задължения;
  • обременяване с тежести на имущество в полза на трето лице (например, залог на предприятието за обезпечаване на чуждо задължение, ако се стигне до изпълнение върху залога), което води невъзможност за погасяване на публични задължения.

В последните три случая отговорност носят и мажоритарните акционери – до размера на намаление на имуществото (освен ако са гласували против)

Мажоритарните акционери и съдружници освен това носят солидарна отговорност за неплатени задължения за данъци и осигуровки, ако дружеството е свръхзадлъжняло и е било прехвърлено на трети лица (чл. 19, ал. 5). Това се прави заради зачестилите случаи на прехвърляне на фирми със задължения към НАП (но също и към банките) на безимотни подставени лица.

Замисълът на авторите на проекта е солидарната отговорност да се търси при недобросъвестно поведение. Досега подобни актове често падаха в съда, тъй като не бе доказвана връзката между поведението на управителя и нанесената щета на бюджета. Но отново текстовете не са написани по начин, който да улесни прилагането им и, ако не бъдат преработени в парламента, прилагането им ще зависи от преценката на съда. Недобросъвестност се предполага при прехвърляне на акции или имущество до една година от установяване на данъчното задължение или след започнала данъчна ревизия. Най-общо, недобросъвестност е налице, когато собственикът е знаел, че фирмата е свръхзадлъжняла или прехвърлянето на акциите или дяловете е извършено преди обявяването на несъстоятелност. Но презумпцията за недобросъвестност не се отнася до всички хипотези (например, при укриване на факти).

Разширява се и обхватът на задължените лица – освен от директори и прокуристи, отговорност за неплатени данъци и осигуровки ще се търси и от хората, които управляват фирмата с нотариално заверено пълномощно.

Мерки, засягащи мултинационалните компании и обмена на информация

Най-мащабните и най-сложни промени са свързани с международния аспект на данъчното облагане.

Въвеждат се правилата на Директива (ЕС) 2015/2376 на Съвета от 2015 г. по отношение на задължителния автоматичен обмен на данъчна информация с други страни от ЕС. Въвеждат се правила за обмен на информация по предварителни трансгранични данъчни становища (tax rulings) – актове, издавани от НАП или друг орган, които се отнасят до тълкуване на разпоредби във връзка с трансгранични сделки и дейности.

България няма да издава предвидените в директивата предварителни споразумение за ценообразуване (тези споразумения са акт на приходната администрация за  определяне на критерии за трансферни цени), но ще получава информация от другите страни за такива споразумения. Това ще става по линия на спонтанния обмен.

Въвеждат се разпоредби за автоматичен обмен на информация в изпълнение на Директива (ЕС) 2016/881, насочена срещу прехвърлянето на печалби – мярка 13 от проекта BEPS. Информацията (country-by-country reports) включва разпределение на приходите, печалбите, активите и данъците. Отчетите се представят на другите държави членки и юрисдикции, на които съставно предприятие на многонационална група е местно лице за данъчни цели или ако има място на стопанска дейност там. Това се отнася за групи, които имат общи консолидирани приходи над 1.467 млрд. лв.

Когато крайното предприятие майка на групата е местно лице в България, то предоставя информация и в този случай отчет се подава, когато общите приходи на групата са над 100 млн. лева.

В останалите случаи – когато българското предприятие е съставно предприятие или заместващо предприятие майка важи по-високият праг. Първите уведомления трябва да се подадат до края на тази година.

По този начин са въвеждат минималните стандарти на BEPS.

Освен това от 2016 г. България прилага и Конвенцията за взаимно административно сътрудничество по данъчни въпроси, която урежда обмена на информация от членовете на Глобалния форум за прозрачност към ОИСР.

Ограничения и стимули за безналичните плащания

МФ предлага сериозно ограничаване на кешовите разплащания, но едновременно с това се вслуша в препоръките да го направи едновременно с облекчаване на възможностите за онлайн плащане на данъци.

В преходните и заключителните разпоредби на ДОПК се предлагат изменения и в Закона за ограничаване на плащанията в брой. От 1 август прагът за кешови разплащания пада от сегашните 10 000 на 5000 лв. След това от 1 януари 2018 г. ще стане 3000 лв., а от 1 януари 2019 г. – 1000 лв.

Това означава, че до две години търговията с автомобили втора употреба и голяма част от наемните договори ще трябва да се заплащат по банков път. Всъщност, поради отсъствието на добра уредбата на периодичните плащания, и в момента повечето наемни договори попадат в ограничението.

Не по-малко важно е въведеното допълнително условие, според което, ако плащането е част от по-голям договор, ще се гледа стойността на целия договор. Тоест, при извършване на авансово плащане от 3000 лв. по договор за 6000 лв. след 1 август, отново ще трябва да се направи банков превод.

Голямата промяна е, че за онлайн плащанията към бюджета вече няма да се дължат банкови такси и комисионни. За целта ще се открие сметка на НАП директно в БНБ и ще бъде създаден виртуален ПОС терминал на агенцията. Ще бъдат намалените и таксите по банковите преводи към НАП.

Фискален контрол и за горивата

 Мобилните групи, които патрулират и имат право да спират автомобили, превозвачи зърно, зеленчуци и т.н., вече могат да проверяват и акцизни стоки. Така в техния обхват може да влезе и търговията с горива (след заповед на финансовия министър).


В по-общ план

България се присъедини към Base Erosion and Profit Shifting – BEPS, проект на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – насочен срещу агресивното данъчно планиране на мултинационалните компании, при което се използват несъвършенствата на данъчните закони, за да се прехвърля печалба към страната с най-ниско облагане.

На 7 юни бе одобрен Многостранният инструмент (MLI), който е продължение на BEPS. Чрез него се допълват или изменят сключените Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. България е изразила резерви към някои от текстовете.

Предстои да се въведе т. нар. Anti-Tax Avoidance Directive, която ще позволи неразпределени печалби да се облагат в страната, където е регистриран контролиращият собственик, а не да се ползват ниски или нулеви ставки при формална регистрация в друга държава.

Освен това България трябва да въведе Директива 2015/849,  която изисква да се създадат регистри за действителните собственици на дружествата.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *