Рецептата на Дянков: По 600 млн. евро в инфраструктура

България трябва да увеличи публичните инвестиции в инфраструктура с 600 млн. евро годишно, ако иска да постигне растеж от 5%, препоръчва бившият вицепремиер Симеон Дянков в статия за Института Питърсън, чийто сътрудник е.

В две поредни статии, той дава препоръки за увеличаване на икономическия растеж в България. Накратко, съветите са четири:

  1. Да се инвестира здраво в пътища. Всяко евро, похарчено за магистрали дава 4 до 6 евро увеличение на икономическата активност.
  2. Да се създадат логистични и бизнес хъбове близо до границите с Румъния, Гърция и Турция. Дянков дава за пример втория мост над Дунав.
  3. България да се превърне в целогодишна туристическа дестинация. Само Италия има повече минарални извори. Богатото археологическо наследство също би помогноло да се увеличи дела на туризма, който сега е 13% от БВП.
  4. Да се стимулира индустриалния хъб за производството на авточасти и високотехнологично производство около Пловдив. Това е включва и професионалното обучение.

Статията предизвика силни реакции, като мнозина се фокусираха върху необходимостта да се подобри бизнес средата чрез намаляване на бюрокрацията и корупцията. Други се питаха дали България може да постигне растежа, наблюдаван преди кризата в еврозоната. Дали страната не е навлязла в десетилетие на ниски инвестиции в производствена активност, висока безработица и увеличен публичен дълг.

Тези перспективи са най-тревожни и те са основна причина младите българи да са принудени да напускат страната в търсене на възможности за работа, признава Дянков. Подхранвана от световния бум на търговията и инвестициите и от регионалния бум на недвижимите имоти и финансовите услуги, България растеше средно с 5.6% през периода от 2001 до 2008 г. След това средният растеж е под 1 на сто.

Основната политическа мярка за увеличаване на растежа трябва да бъдат допълнителни инвестиции в инфраструктура. При лихвени проценти по суверенните дългове близки до нула и фокус на ЕЦБ върху количествените облекчения, евтините пари ще са на разположение за период от няколко години. Също така е налице незаета работна ръка в строителния сектор, поради инвестиционния бум отпреди 2009 г. в недвижимите имоти и туризма. Значителен дял от фондовете на ЕС за България – около 16 млрд. евро през следващите седем години, могат да бъдат използвани за инвестиции в инфраструктура, смята бившият вицепремиер.

Математиката на растежа е проста. Ако правителството иска да постигне среден темп на растеж от 5% годишно, то трябва да добави 4 процентни пункта към текущия ръст на БВП, който е около 41 млрд. евро – или около 1.6 млрд. евро ежегодно. Скорошно проучване на проф. Юрий Городниченко от University of California at Berkeley подсказва, че по време на рецесии мултипликаторът за инвестиции в базисна инфраструктура е около 3 – с други думи, всяко евро инвестирано в инфраструктура носи допълнителни 3.5 евро доход. Причината е,че по-добрата инфраструктура подхранва други сектори на производствена активност като транспорта, туризма, недвижимите имоти и търговията.

За да се създаде растеж от 5% годишно, при равни други условия, правителството трябва да инвестира 400 млн. евро в инфраструктура ежегодно в допълнение към инвестициите, които е правило правило през предишните години. Това не изглежда плашещо число, смята Дянков. Важно е да се отбележи, че този мултипликатор е бил пресметнат на база на данните от САЩ. Разхищенията или корупцията при инфраструктурни проекти в България вероятно са по-големи, което намалява ефекта на мултипликатора. Ако предположим, че 30% от инвестициите се разпиляват, необходимите допълнителни инвестиции се увеличават от 400 млн. евро до 600 млн. евро.

Правителството трябва да избере мъдро в какво да инвестира. Икономическата литература също може да е от полза. Изследванията показват, че инвестициите във военна инфраструктура имат незначителен мултипликационен ефект (според някои – отрицателен ефект); инвестициите в недвижими имоти имат малък ефект от 0.2 до 0.3, инвестициите в училища, болници и университетска инфраструктура имат мултипликатор от 2 до 3. А инвестициите в пътища, пристанища и летища обикновено имат мултипликатор от 4 до 6, показват проучвания на МВФ. Изборът е и политически, не чисто икономически въпрос, допълва ексминистърът.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>