Демографията променя баланса между труд и капитал

Какво значение има намаляването на населението за икономиката? Върху това разсъждава Джордж Фридман от Стратфор.

Като човек, израснал в свят, в който експлозивното увеличаване на населението води до икономическа катастрофа, бих очаквал краят на бума в раждаемостта да бъде приветстван тържествено, пише той. Твърди се обаче, че свиването на населението, особено през преходния период преди отмирането на по-старите поколения, ще остави сравнително малка група трудещи се да издържат много голям група пенсионери, особено предвид нарастването на продължителността на живота в развитите промишлени държави. Освен това дълговете, натрупани от по-старите поколения, ще трябва да бъдат изплащани от по-малобройното по-младо поколение.

Ако брутният вътрешен продукт (БВП) намалява със същия темп като населението, то БВП на човек от населението би трябвало да остане без промяна. Проблем би имало, само ако БВП се свива по-бързо от населението или напълно излезе от синхрон.

Няма причина обаче да се предполага, че БВП би се свил заедно със спада в броя на населението. Капиталовата база на обществото няма да изчезне. Да предположим дори, че населението намалява, но БВП се понижава с по-бавен темп или дори нараства. Тогава БВП на човек от населението би нараснал и по този показател хората ще бъдат по-проспериращи, отколкото са били по-рано.

Сред ключовите променливи, които смекчават проблема с намаляването на населението, ще бъде непрекъснатият напредък в технологиите с цел да се увеличи производителността. Можем да наричаме този процес автоматизация или роботизация, но индивидуалната производителност на труда нараства във всички производствени сфери от началото на индустриализацията, като темпът на растеж се ускорява. Основните промени са във връзката между труда и капитала.

Намаляването на населението обаче ще има и друго, при това по-съществено последствие. Броят на световното население е бил стабилен до средата на 16 век. Раждаемостта се е увеличила около 1750 година и нараства стабилно до началото на 20 век, когато рязко скача.

За последните около 500 години населението нараства с ускоряващ се темп. Това означава, че в историята на модерната индустриализация и капитализъм винаги е имало излишък на работна сила. Също така се наблюдава и недостиг на капитал, в смисъл че капиталът е бил по-скъп от труда. Предвид постоянното производство на все повече човешки същества, предлагането на работна сила оказва натиск върху цената на труда. За първи път от 500 години обаче ситуацията се обръща. Първо, раждат се по-малко хора, което означава, че трудовата сила ще се свие и цената на всички видове труд ще нарасне. Досега това не се е случвало в историята на индустриализирания човек.

В миналото недостигащият ключов елемент бе капиталът. Сега обаче капиталът ще бъде в излишък, а трудът ще бъде скъп. Това няма да се случи единствено, ако производителността расте толкова бързо, че трудът остане в излишък.

При подобно развитие ще навлезем в революционна ситуация, при която отношението между труд и доходи ще трябва да се промени. В допълнение към повишаването на БВП на човек от населението, действителното разпределение на богатството ще се измени. В момента сме в период, през който натрупването на богатство се насочи към по-малко ръце, а пропастта между горните слоеве на средната класа и средната класа нарасна.Ако цената на парите се понижи, а цената на труда нарасне, то широките неравенства ще се изменят и историческата логика на индустриалния капитализъм би била съществено преформулирана, ако не и обърната наопаки.

Трябва също така да помним, че трите изходни фактора за производството са земя, труд и капитал. Стойността на земята, разбирана в по-широк смисъл като недвижими имоти, се променя в известна зависимост от населението. Със спада на населението търсенето на земя ще се свие, което ще понижи цените на жилищата и ще повиши още повече БВП на човек от населението. Пътят към приблизителното равновесие ще бъде каменист и изпълнен с финансови кризи. Например, намаляването на стойността на жилищата ще застраши нетното богатство на средната и висшата класа.

Приспособяването към свят, в който лихвите трайно са по-ниски спрямо първата ера на капитализма пък ще противоречи на очакванията и следователно ще поведе финансовите пазари по непознати пътища.

Спадът на населението все пак е прозрачен и силно предвидим процес, така че има достатъчно време собствениците на жилища, инвеститорите и всички останали да напаснат очакванията си. Положението обаче няма да бъде еднакво във всички страни.

Средно и слабо развитите държави ще се сблъскат със спада, след като развитите икономики вече са се приспособили към него. В страни като Русия пък спадът на БВП на човек от населението ще зависи от цената на суровини като петрола. Населението намалява дори там, където няма развита индустриализация, а в райони, в които има само урбанизация и прединдустриално земеделие, последиците са тежки. Има места без „предпазна мрежа“ и Русия е сред тях.

Намаляването на населението силно ще измени начина на действие на икономиките, но в развития индустриален свят това няма да бъде катастрофа, дори напротив. Може би най-значимата промяна ще бъде, че през изминалите 500 години банкерите и финансистите имаха превъзходство, а в общество с недостатъчно работна сила ключът ще бъде трудовият ресурс. Нямам представа как ще изглежда този бизнес модел, но не се съмнявам, че други ще открият.

Със съкращения по материали на БТА

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>