НАП

Закони с двойна употреба

Статия за в. СЕГА

След продължили няколко месеца спорове Националната агенция за приходите публикува указания за данъчното третиране на активи, за които е приспаднат или може да бъде приспаднат платеният ДДС, ако същите се използват за лични нужди. Текстовете вероятно са втрещили мнозина собственици на малки фирми, и то с основание.

Нека първо кажа, че МФ и НАП имат пълното право да търсят решение на проблема с неправомерното ползване на данъчен кредит за смартфони, коли или жилища, неизползвани за производство на стоки и услуги, върху които се начислява ДДС. Такава е логиката на данъка. Не е погрешно да се отказва данъчен кредит в този случай или, ако такъв вече е приспаднат, да се иска начисляване на ДДС при хипотезата, че фирмата извършва де факто услуга на съответния служител, който ползва колата или смартфона.

Тънкият момент е как двойната употреба на даден актив да се документира и докаже. Тук властите търпят провал. През септември 2015 г. МФ предложи законопроект, който предвиждаше да се декларира (забележете: предварително) всяко такова ползване на актив над 700 лева за лични цели. Неподаването на декларация, според НАП, се приемаше като мълчаливо признание, че активът се използва само за лични цели. Това изобщо не беше разяснено преди публикуването на проекта и когато след публикацията се надигна възмущение, МФ даде отбой. Един от междинните варианти предвиждаше да се приема, че 30% е за лично ползване, а останалите разходи да се признават. Но депутатите бяха решителни и отхвърлиха това правило, както и декларирането на личното ползване. Данъкоплатците си отдъхнаха, докато не бе публикуван проектът за изменения в правилника за прилагане на закона и тогава, о, ужас, стана ясно, че така нареченият данък уикенд си е там, цял и непокътнат. Става дума за текстовете, според които ако е бил ползван данъчният кредит и впоследствие стоките или услуги се ползват за лични нужди, се приема, че фирмата извършва доставка на собственика или служителя, което води до начисляване на данък. Те са в закона от много време, въпросът беше как да се прилагат. Но депутатите бяха изненадани, дори имаше краткотрайни призиви за оставка на финансовия министър.

Тази история ни води поне до два важни извода: първо, добре е в парламента да има повече хора, които разбират какво гласуват или поне си ползват съветниците по предназначение; второ, тъй като дяволът обикновено е в детайлите, последната дума е на администрацията.

НАП даде всичко от себе си и публикува едно указание, което е сред най-добрите образци от този жанр. То е разбираемо само за НАП и данъчните консултанти, обременително е и смело прекрачва границите на закона в името на по-добрата събираемост. Два примера: Превозът на служители от местоживеене до месторабота ще се признава, само ако е с организиран транспорт по предварително определен маршрут и обозначени спирки. Но нито законът, нито правилникът поставят такива условия. А ако активът изобщо не е ползван – нито лично, нито служебно, но може да бъде използван за лични нужди, НАП пак изисква да се прилага пропорционално разпределение на разходите. Тези и подобни изисквания ще доведат до много спорове между приходната администрация и бизнеса. И тъй като тежестта по доказването е на НАП, самите инспектори едва ли са във възторг от подетата кампания. Съдът ще бъде затрупан със съдебни дела, а крайният резултат е много съмнителен.

Но не бива да се сърдим само на НАП– от данъчните се иска да полагат усилия и да проверяват. За да запазят позициите си, те са готови и да броят кламери, ако трябва, но да изпълнят заповедите на прекия ръководител. Правят го, дори когато са с ясното съзнание, че ако работата стигне до съд, НАП ще загуби. Но когато данъчната администрация губи дела, не тя понася санкцията. Разходите са за сметка на … данъкоплатците.

Затова НАП не се тревожи, че ще загуби времето на данъкоплатците в тази игра на котка и мишка, тъй като тази преценка за ефективност не й е вменена като отговорност. Това би трябвало да е работа на висшестоящите – министъра на финансите, на правителството и на депутатите.

Те са длъжни да направят така, че данъкоплатците да бъдат облекчени в спазването на данъчните си задължения. Ето например какво пише Европейската комисия в доклада за макроикономическите дисбаланси в България, публикуван през юни 2015 г.:

„Високите разходи за спазване на данъчното законодателство са основно предизвикателство на бизнес средата в България и подобряването на ефективността на данъчната администрация е ключово. Въпреки относително ниското данъчно бреме, системата за събиране на дънъци в България е една от най-обременяващите в ЕС за малки и средни предприятия… Броят часове годишно, изразходвани за спазване на законодателството е много висок в България (454 часа годишно спрямо 189 средно за ЕС), както и броят плащания, изисквани през годината от един средностатистически бизнес”.

Има ли спасение от дребнавата мнителност на чиновника?

Почти във всички европейски страни има такова изключване на активи за лична употреба от правото на данъчен кредит (или съответно презумпцията за безвъзмедна доставка, станала у нас популярна като данък уикенд), е дадено право на избор или е приложен алтернативен, опростен режим.

В Полша също има ограничения за приспадането на ДДС за активи, използвани извън целите на независимата икономическа дейност на лицето. Правото да се приспада ДДС е ограничено по отношение на леките автомобили и стоките и услугите, свързани с тях. Признава се само 50% от платения ДДС, освен ако автомобилите не са за препродажба, таксиметрова дейност или лизинг.

Само ако се иска 100% приспадане на ДДС и се твърди, че колите се използват само за бизнес цели, се налага да се води отчетност, включително пътни листа, километраж и т.н.

По подобен начин и в Естония преди една година бе решено вместо да се облага използването на коли за лични цели, да бъде ограничено до 50% правото на данъчен кредит за леки автомобили. За разлика от България, това се отнася за леки автомобили с до 8 места и до 3.5 тона. (У нас за коли с по-малко от 5 места изобщо няма данъчен кредит).

Ирландският закон е интересен с това, че поставя като условие за приспадането на ДДС върху колите те да имат ниски емисии CO2, както и поне 60% да се използват за бизнес нужди. Тоест не се налага да се води детайлна документация, ако е надминат този праг.

В Дания има дерогация (изключение от общото правило), като се прилага фиксирана ставка при лично ползване от 40 DKK (малко над 10 лева) на ден, която може да се ползва за максимум двадесет дни за календарна година и е по желание на лицето. Сумата от 40 DKK е определена от датското правителство въз основа на анализ на националните статистически данни.

Наистина има страни, в които изобщо не се приспада ДДС за леки автомобили (така както и нас не се признава за коли с до пет места) с изключение за лизинга или за таксиметрови коли. В повечето страни не се признава изобщо данъчен кредит и за разходи за развлечения или за храна и напитки. За другите разходи, които може да са и за лични цели, има опростени правила – например, в Унгария се признават 70% данъчен кредит за телефонните сметки, в Дания – 50%, колкото и за фактури за хотелски нощувки. Никой не се занимава да брои кламери.

От тези примери научаваме, че колкото и сложен да е въпросът с личната употреба на някои активи (основно коли), повечето страни от ЕС са намерили начин да го решат, без да обременяват излишно данъкоплатците. Очевидно е, че едно просто решение (например, 50% данъчен кредит по избор) е за предпочитане. Дори ако процентът на използването на колите за лични цели е по-малко от 50%, много данъкоплатци биха предпочели това, вместо да спорят с администрацията.

А преди да представи указанието си, НАП заяви, че ще проучи европейския опит, за да определи справедливо облагане. Крайният резултат от това проучване е сложен текст, стоварен в последния момент, който при това няма правна стойност. Очевидно последната територия, която чиновниците биха отстъпили без бой, е правото да определят задължения по свое усмотрение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *