Данък Уикенд още създава трудности на бизнеса

Дори при най-добро желание от двете страни, прилагането на Данък Уикенд в практиката поражда трудности, стана ясно по време на конференция, посветена на проблема. Събитието, озаглавено Бизнес брифинг: „Данък Уикенд“, се проведе на 13 януари с подкрепата на БСК. Еconomix и ProWay са съорганизатори.

В допълнение към правилата, които се затегнаха през 2016 г., от началото на тази година са в сила промени в Закона за ДДС, с които се въвежда пропорционален данъчен кредит и начина на неговото коригиране през годините. Преди това, през септември, чрез промени в ЗКПО, бе въведен така нареченият Данък Натура, който е алтернатива на облагането на личното ползване като непаричен доход на служителя. Въпреки че това бе замислено като облекчение – както заради по-ясните правила на ЗКПО, така и защото би следвало да отпаднат осигуровките, текстовете също са свързани с неясноти.

А и осигуровките върху личното ползване на служителя още не са отпаднали, така че дори когато фирмите избират те да облагат дохода в натура по ЗКПО, пак трябва да внесат осигуровки. Наредбата за елементите на възнагражденията и осигурителния доход от есента очаква становището на министерството на труда и все още не е пусната за обществено обсъждане.

Всички тези нови моменти като принципна постановка са разяснявани многократно.

Участниците в конференцията обсъдиха много казуси и поводи за несигурност.

Преди всичко голям проблем, който се признава и от администрацията, са разминаванията между Закона за ДДС и ЗКПО. Така докато в първия случай трябва да се води документация – специално за автомобилите, по ЗКПО може да се приеме фиксиран дял на личното ползване от 50% (или разделяне в съотношение 50:50). През септември, когато се гласува т. нар. Данък Натура, вече се е знаело, че няма да има дерогация по ДДС, репликира един от участниците.

„Ако за един автомобил сте използвали право на данъчен кредит, забравяте за 50:50, защото сте длъжни да водите отчетност и да проследите как се използва този автомобил. След като водите отчетност, не сте в хипотезата да прилагате 50:50. Тази опция можете да ползвате само за тези автомобили, за които нямате право на данъчен кредит или доброволно сте се отказали от него“, коментира Росен Иванов, директор на „Данъчно-осигурителна методология“ в НАП. Данъчният експерт Димитър Войнов обаче смята, че едното не изключва другото.

Експертът Валентина Василева дава друг пример за разминаване. Някои активи са дълготрайни за целите на ЗКПО, но не са такива за целите на ЗДДС.  ЗКПО определя като праг  700 лева, а ЗДДС – 5000 лв. „Ако купя един лаптоп за 1000 лв. и се наложи да го бракувам, до миналата година щях да връщам данъчен кредит пропорционално на петте години, през които не съм използвала компютъра. От тази година, тъй като моят лаптоп не е дълготраен актив, трябва да върна целия размер на данъчен кредит“, посочва тя.

Вторият голям кръг от проблеми е доказването на личното ползване и на точния му дял. Последното обяснява защо за много бизнеси фиксираната база за облагане се приема като облекчение, дори фактическият дял на лично ползване да е по-нисък.

„Някои неща са неделими“, коментира Милен Райков, съдружник в „Ърнст и Янг България“ и затова водеща е т. нар. „доминантна употреба”. „Разбира се, че ако заведеш клиента си на обяд, той ще бъде нахранен след това. Но кое е водещото? Обядът често е повод за преговори. За много държави това е водещото“, казва той. Райков проследи еволюцията на ДДС върху личното ползване в ЕС.

„Има някакъв консерватизъм при данъчните и той води до определени изключения. Директивата казва, че тъй като компромисите с ползване на данъчен кредит са порок на системата, се признава това, което всяка страна има като изключения към присъединяване към ЕС, а старите – към 1 януари 1979 г. (stand- still клауза). Няма да има повече затягане на коланите.“

Когато говорим за служители на фирмата, то личното ползване на един телефон е много трудно за доказване. Това, че разговорът е воден извън работно време, не означава, че е личен, смята Валентина Василева.

Най-често задаваният въпрос в тази връзка е дали даден разход се смята за лично ползване, ако свързан с придвижването от месторабота до местоживеене. Росен Иванов от НАП припомни делото пред Съда на ЕС (делото на „ЕОН Асет Мениджмънт“), но посочи, че ако транспортът е организиран по начин, който изключва личното ползване и минава по точно определен маршрут, това се смята за пътуване със служебна цел. Данъчните консултанти посочиха също, че според аргументите на съда е важно и дали има алтернатива (например, ако става дума за дежурни екипи).

На следващо място, много проблеми създава включването на т. нар. Други активи (телефони, лаптопи) в облагането на личните разходите по ЗКПО. Според закона те трябва да се облагат върху 20% от отчетените разходи, освен ако не се обоснове друга база. „Но коя е другата база при телефоните – да се следят разговорите ли?“, попита реторично Димитър Войнов. Проблемът тук е, че ако облагането е по ЗКПО (този избор се прави с декларацията, която ще се подаде на 31 март 2017 г. – б. р.), на НАП е достатъчно да докаже само един личен разговор през годината, за да начисли данък върху една пета от всички сметки за 12 месеца. Облагането по ЗДДФЛ (което също може да се избере от фирмите) пък в общия случай е по-неизгодно, включително защото базата е пазарна цена.

Според мен промените в ЗКПО трябваше да спрат до другите активи, казва Войнов. Те нямаше да останат необложени, щяха да се облагат по ЗДДФЛ.

За много фирми големият проблем е облагането на личното ползване със задна дата. Те се безпокоят, че ако приложат закона за наличните активи, трябва да внесат данъка и за предишни периоди, при това с лихвите. Бяха коментирани възможните решения на този проблем.

 

 

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>