Тенденции в данъчното облагане – къде сме ние

България разчита повече отколкото останалите страни в ЕС на косвените данъци, а пределът за повишаване на ставките при тях е достигнат. Освен това страната е и с едно от най-ниските нива на обща данъчна тежест в Европа.
Ако следващо правителство се изправи пред непопулярната необходимост да увеличава данъците, то ще трябва да посегне на преките данъци или да продължи с увеличаването на осигурителната тежест.

данъци

1. Световни тенденции

Според редовния обзор на KPMG 2015 Global Tax Rate Survey в световен мащаб ставките през 2014 и 2015 г. бяха стабилни, а измененията са били концентрирани в данъчната основа. Големите промени обаче предстоят. Те вече се виждат в данните за Европа през 2016 г., които показват сравнително голямо увеличение на средната ставка за личното подоходно облагане.

В световен мащаб средната данъчна ставка за корпоративното облагане през миналата година е била 23.68% (23.64% през 2014 г.). Осреднената ставка на ДДС (или данъка върху стоките и услугите) е почти без промяна на 15.79%. Данъците върху личните доходи се повишиха с 0.41 процента до 31.53%. Ставките за социално осигуряване за сметка на работодателите нараснаха до 16.88 процента, а за работниците – с 0.52% до 10 на сто, показват данни на КПМГ.

indirect-rateДокато ставките на ДДС са близки до естествените граници на данъка (15-20%), много държави се движат в посока на разширяване на базата на данъчно облагане, намалявайки изключенията и преференциите. Много от тях бяха въведени, за да се стимулира потреблението по време на рецесията. Някои страни изоставиха пропорционалното облагане на доходите, като въведоха допълнителен данък за най-високите доходи. Така в Чехия през 2013 г. бе въведен данък солидарност.

corporate-rateКПМГ предвижда, че ставките по корпоративните данъци ще възобновят дългосрочната си тенденция към понижение в резултат на възобновяването на данъчната конкуренция. През последните дни тази прогноза намери потвърждение чрез намерението на Унгария да понижи ставката си от 19% (и 10% за малките фирми) на 9%, което ще я превърне в страната с най-нисък корпоративен данък в ЕС.

Друга промяна идва в резултат на съгласуваните усилия за мерки срещу избягването на данъци. След известно затишие ЕС отново поднови дискусията по инициативата за хормонизиране на основата на корпоративното облагане (Common Consolidated Corporate Tax Base, или CCCTB). Предстои България и страните от ЕС да приложат мерките, предложени от ОИСР в проекта BEPS (Base erosion and profit sharing, или Намаляване на данъчната основа и поделяне на печалбите).

В същото време осигурителните вноски са с тенденция към повишение, задвижвано от демографските предизвикателства.

eu-bg2. Структура на данъчните приходи в ЕС

данъчно облагане, ЕСДанните за данъчните приходи на страните от ЕС, които Евростат публикува през ноември 2016 г., ясно показват неотшумелия ефект на финансовата криза и последвалите мерки за фискална дисциплина. Делът на постъпленията от данъци и осигуровки в БВП се понижи до 38.4% през 2009 г. и 2010 г. След това, в резултат на мерките за намаляване на бюджетните дефицити и по-конкретно повишаването на ставките по ДДС и върху имуществото, правителствата започват да събират повече данъци.

През 2013-15 г. данъците в ЕС достигат 40% от БВП. Те са почти поравно разделени между косвени данъци (13.6%), социални осигуровки (13.2 %) и преки данъци (13%). Най-бързо увеличение след кризата отбелязаха данъците върху производството и вноса. Това се обяснява с повишаването на ставката по ДДС в някои страни, както и с по-бързата реакция на промените в икономическата активност (за разлика от корпоративните данъци, където пренасянето на загуби води до голям лаг).

По отношение на косвените данъци България е в горната част на диапазона. Това се дължи на сравнително високите приходи от ДДС и широкия обхват на основната (висока) ставка. Така у нас този данък е отговорен за приходи, равни на 9% от БВП при 7% средно за ЕС (2015 г.). Най-голяма зависимост от ДДС има Хърватска (13% от БВП).
Данъците и осигуровките, събирани върху доходите и печалбите, у нас са ниски в сравнение със средното за ЕС.

Докато Дания събира 30.4% от БВП чрез данъци върху доходите (заплати, печалби и др.), България си е осигурила 5.4 % от БВП, а Литва – 5.5% през 2015 г.

Социалните осигуровки са друга област с големи вариации. Докато Франция и Германия събират осигурителни вноски, равни на 17%, респективно 15.4 % от БВП, в Дания те са едва 0.8% от БВП. В България този дял е 7.9% и е сред най-ниските в ЕС.

Следващата таблица обобщава структуратата на данъчните приходи, за да покаже на какви данъци разчитат страните (процент от общите приходи, а не процент от ДДС). Вижда се, че ДДС има непропорционално голяма тежест в България, докато приносът на личните данъци е съпоставим с този в Чехия и отново Словакия. Делът на приходите от данък печалба е в рамките на средното за Европа и този разрез показва, че ставките далеч не са определящи (обърнете внимание на Кипър).

Структура на данъчните приходи

3. Ефективна данъчна тежест и други фактори

Примерът с осигуровките показва, че размерът на данъчната тежест (или делът на приходите в БВП) не е функция само на установените ставки. В България, например, процентите на осигуровките не са ниски. Напротив те са почти равни на средноевропейските, като осигуровките, плащани за сметка на наетите са дори малко по-високи от тези в ЕС.

Размерът на данъчните и осигурителните приходи приходи зависи освен от ставката, и от данъчната основа (намаления, изключения и пр.), събираемостта, структурата на доходите и редица други конюнктурни фактори (например, за икономика като българската, в която бюджетът зависи твърде много от ДДС, определящи са цените на вносните суровини и изобщо обемите на вноса от трети страни).

Ключов е проблемът за данъчната основа, тоест облагаемите доходи, признатите разходи и други облекчения, които се приспадат от дохода.

В страни, в които има прогресивно подоходно облагане, е прието да се изчислява ефективна данъчна ставка, за да се определи средната данъчна тежест и да се направи разграничение с пределната данъчна ставка (за съответния етаж, в който попада доходът). У нас такава необходимост на пръв поглед не съществува, тъй като всички доходи се облагат с еднаква ставка. Но има два фактора, които изкривяват картината – таванът на осигурителния доход и детските добавки.

Да направим сравнение със Словакия, страна със сходен на България дял на приходите от лични подоходни данъци (2.9% спрямо 3.1% от БВП). Как е възможно това, при положение, че в Словакия данъчната ставка е двойно по-висока отколкото в България – 19%, а за доходи над 35,022 евро годишно данъкът скача на 25%.

До голяма степен разликата идва от данъчната база. От месечния доход там се приспадат както осигуровките (които са по-високи), така и необлагаеми суми. За доходи, чийто годишен размер не надвишава 100 пъти екзистенц минимума (198 евро), тези намаления са равни на 19.2 пъти минимума или 3803 евро. За по-високи доходи, но не повече от 35,022 евро годишно, необлагаемата сума прогресивно намалява, а над 35,022 евро не само, че няма намаление, но и ставката е 25%. Средната ефективна ставка следователно е по-ниска. Освен това има намаление за деца, както и за издръжка на безработна съпруга или съпруга, отглеждаща деца.

По подобен начин  Румъния, където повечето доходи се облагат с плосък данък от 16%, позволява да се приспадат необлагаеми суми за доходи до 3000 леи месечно по схема, като има значение и броят на отглежданите деца. Съседната страна има по-висок дял на приходите от лични данъци (3.7% от БВП през 2015 г.). Осигурителните приходи обаче са съпоставими с тези у нас (8.1% от БВП) при по-високи ставки.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>