И зад новия данък Натура прозират проблеми

Без много дискусии, но при сериозни критики в част от медиите, парламентът прие изменения в ЗКПО, които узаконяват продължението на данък Уикенд. Сред счетоводителите той стана известен като данък Натура, тъй като заменя облагането на разходи за коли и други фирмени активи. Досега те се смятаха за непаричен доход на самите лица, а занапред ще се третират като разходите за представителни и управленски цели на фирмите.

Критиките бяха, че се въвежда данък със задна дата и дори имаше призиви въпросът да бъде отнесен към Конституционния съд. Внимателният прочит на текстовете предполага по-нюансирана оценка. Данъкът е опит да се въведе ред в облагането на тези разходи, след въвеждането на данък Уикенд, който се отнася до ДДС. Но остават въпросителни.

Какво се променя?

Данък натура е алтернатива на данъка по ЗКПО за колите, използвани за управленски цели и на данъка върху непаричните доходи. Неговият плюс е, че вместо да се начисляват данъци и осигуровки за тези непарични доходи (в резултат на личното ползване), ще има еднократен данък. Неговият минус е, че поради липсата на съгласуваност със Закона за ДДС и липсата на обществено обсъждане, може да се стигне до нов хаос. Така доброто намерение да се облекчи бизнеса, може да го натовари. Новите текстове ще се отразят особено тежко на тези бизнеси, които имат сериозни разходи за „други активи“, тоест лаптопи и мобилни телефони (виж нататък).

Ставката на данъка, ако бъде избран този режим, е 10%. Тя е по-ниска от ставката, ако непаричните доходите се обложат по ЗДДФЛ (10% плюс осигуровките). Този ред влиза в сила от 1 януари.

С промените се отменя точка 3 на чл. 204 на ЗКПО, който предвижда с данък да се облагат разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност. Вместо това се постулира, че се облагат разходите в натура, отнасящи се до активи, предоставени за лично ползване на работници, директори или съдружници.
По същия ред се облагат представителни и социални разходи. Допълва се, че данъкът се прилага и когато отчитането на сумите не води до намаляване на счетоводния финансов резултат.

Досега разграничението беше между дейност по занятие и управленска дейност. Занапред то ще бъде по критерий лично ползване.

Освен, че се добавят и други активи, освен леки автомобили, в кръга на ползвателите се добавят изрично служителите и съдружниците, упражняващи личен труд.

Новото е и в начина, по който се определя данъчната основа на разходите в натура на активи, предоставени за лично потребление. Досега разходите за ползване на МПС се разпределяха между управленски цели и разходи за дейността на база на изминатите километри. Сега се предвижда освен съотношението между изминатите за лично потребление километри и общите километри, да има още два критерия – часовете на лично ползване и общите часове на използване на МПС или директно да се умножава по 50 на сто. Първоначалното предложение за втория критерий беше съотношението да се изчислява между часове/дни на използване на превозното средство и общия брой часове/дни, когато то е било на разположение за ползване (което изключва времото, през което то е било на ремонт, но вероятно не и паркинга – по това ще трябва да се произнася допълнително НАП). По отношение на имотите разходите ще се разпределят като съотношение между площта или часовете на лично ползване спрямо общите часове/площ. За останалите активи (например, мобилни телефони), данъчната основа е 20 на сто от общия размер на всички разходи, свързани със съответния актив, освен ако данъчно задълженото лице не обоснове документално друг размер на основа.

Тежестта по доказването в случай е на данъкоплатците. За разлика от автомобилите, където разходо-оправдателните документи са сравнително ясни, по отношение на активи като лаптопи и мобилни телефони съществува несигурност за приемливите доказателства. Указанията на НАП по въпроса и досега бяха неясни.

Досега разходите в натура се облагаха като непарични доходи на физическите лица по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) по смисъла на пар. 1, т. 83 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.
Разходи в натура за целите на ЗКПО е частта, съответстваща на личното ползване на активите и/или персонала, които не попадат в предходните две групи (социални и представителни). Няма разходи в натура, когато за използването на активите се дължи възнаграждение, като законът не поставя ограничение за това възнаграждение. Не са разходи в натура разходите, които са доход по смисъла на чл. 11, ал. 3 от ЗДДФЛ

Данъкът върху разходите се внася до 31 март на следващата година и се декларира с годишната декларация. Сега се прави допълнение към чл. 24 от този закон, като новата ал. 3 предвижда работодателите да избират дали да облагат с данък Натура по ЗКПО доходите от лично ползване или да ги смятат за непаричен доход на лицата. Самото право на избор се упражнява по реда на чл. 217, ал. 3 от ЗКПО и е общо за фирмата. Обложените доходи в натура по ЗКПО не са доход на физическото лице. Фирмите декларират избора си с годишната данъчна декларация за 2016 г. Ако лицето е облагало личното ползване като непаричен доход по ЗДДФЛ, тоест ако е внасяло ДОД и осигуровки, то може да продължи да го прави до края на годината или да премине към новия режим на практика само за последното тримесечие.

При определяне на данъчната основа за данък Натура за 2016 г., отнасящ се до превозвните средства, няма да се иска установяване със задна дата на личното ползване на база време или километри, а разходите ще се умножават по 50 на сто, ако няма пътни листа. Съответно в този случай разходите ще се признават и без пътен лист.

Възможни проблеми

Новият закон повтаря някои от основните проблеми, които възникнаха и при въвеждането на данък Уикенд (по ДДС) а именно стремежът да се обхване всичко, дори и най-дребното. Това може да увеличи бюрократичната тежест, тъй като компаниите, които искат да избегнат данъчната основа от 50% или 20%, трябва да водят подробна документация. Не е ясно какви документи ще се признаят – например, предполага си се анализ на телефонни разпечатки. Налице ли е лично ползване, когато са осъществявани разговори през уикенда, ако тези разговори са между служители на компанията? Освен това разпределянето на разходите между лично и служебно ползване се затруднява от това, че много оператори предлагат пакетни услуги

В случая проблемът се задълбочава поради неизясненото третиране на ключовия израз „предоставени за лично ползване“. В нито един закон няма дефиниция, която ограничава приложението на закона до всички останали активи на компаниите. Следва да се има предвид, че други активи са не само мобилни телефони, но и машини.

Изхождайки от принципа за документална обоснованост, на която законодателят и НАП държат, то би следвало да се приеме, че предоставяне е налице, ако има изрична заповед на ръководителя на предприятието, която допуска това. Респективно, ако има заповед, която забранява принтерът или телефонът да се ползват за лични нужди, не би следвало да се начисляват 20%. НАП обаче има по-разширително тълкуване. В едно от указанията за данък уикенд е записано: „В случай, че автомобилите са предоставени по начин, който не изключва личното ползване на същия, това би било безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга.“

В такъв случай обаче може да се стигне до начисляване на данък върху всички активи, които евентуално биха могли да се ползват и лично (например, една шивашка фирма трябва да обложи машините си, освен ако не докаже на НАП, че следи с видеонаблюдение дали шивачките не работят на частно).

Този проблем е особено сериозен в ИТ сектора, където почти всички активи – компютри, телефони и пр. могат да се ползват лично. Следва да се дефинира по-добре кръгът активи, които подлежат на облагане, включително и хипотезата дали лично ползване на един актив води до начисляване на данък и за свързаните с него активи. Например, ако ксероксът е използван за преснамане на учебник от служител, това лично ползване води ли до презумпция, че и офисът е ползван за лични цели. Законът не изключва подобен абсурд.

На следващо място проблем създава липсата на съгласуваност със закона за ДДС. Дори ако фирмите се откажат да търсят документална обоснованост и приложат твърдата ставка от 20%, те ще трябва да доказват за какво използват актива по ЗДДС. Освен това ако даден автомобил или друга стока е без данъчен кредит, не е налице безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка. Но това няма отношение към ЗКПО, респективно ЗДДФЛ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *