петрол

Складове за горива – къде е картелът

През последните дни се вдигна доста шум по повод на извоювана по съдебен ред справка на МФ за собствеността на данъчните складове за горива. Информацията, която бе предоставена по запитване на депутатите Мартин Димитров и Петър Славов показва, че 92% от бензина и 82% от дизера минават през бази на „Лукойл“ (рафинерията в Бургас и „Лукойл България“). Данните са за 2014- 2015 г. и не позволяват убедителен анализ.

Липсва информация за таксите, които собствениците на лицензирани складове налагат на вносителите, които не разполагат. Тази тема е подмината и при иначе строгите регулации на акцизните складове. Собствениците им са оставени сами да решават какви такси да наложат на останалите вносители, които обикновено са техни конкуренти.

Според бившите депутати, които са част от „Нова република“ именно монополът при акцизните складове води до ограничения на конкуренцията на пазара на горива.

Част от информацията е отдавна известна чрез сайта на Агенция Митници и КЗК. Това, което отсъства в справката за акцизните складове на митниците, са количествата на горивата. Към днешна дата, Агенция „Митници“ е издала лицензи за управление на 118 данъчни склада за горива, собственост на над 30 дружества. Вижда се, че на пазара навлизат нови играчи, например българо-германското Гебр. Хайнеман България (с местен съдружник ВМ Финанс Груп), „Метал Инс“, което се помещава на адреса на складовете на „Нафтекс“ в Бургас и др.

Освен това, както посочва Калоян Стайков от ИПИ още през още през февруари 2016 г. в Решение № 143 на КЗК  се казва, че „в производството е установено, че около 80% от капацитета на данъчните складове на територията на страната се управляват от две дружества”.

Такава информация се представя чрез справката, разпространена от Нова република. Но в нея се дават данни само за капацитетите на складовете, а не за преминали количества. Според справката лицензираните акцизни складове (без тези на „Нафтекс Петрол“, което е с отнет лиценз) са с капацитет 882 млн. литра дизел и 398 млн. литра бензин. При тази свръхконцентрация нов играч на пазара може лесно да бъде фалиран, твърди Трайчо Трайков от „Нова република“.

Според посоченото решение на КЗК към началото на 2016 г. капацитетът на складовете за бензин е 456 959 хил. литра, а на дизела – 1 066 172 хил. литра. В това решение се съдържат и данни за излезлите количества от складовете, но са заличени. Това означава, че подобна информация е налична, но не е била поискана от МФ.

Близо половината от капацитета на складовете съгласно справката от 2015 г. се пада на петролната рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“ – 407 млн. литра дизел и 265 млн. литра бензин. По данни на компанията това включва всички производствени инсталации и включени в производствения процес резервоари и нефтено пристанище.

Освен това продуктопроводът от Бургас до София – 400 км тръба, свързана с 6 нефтобази – заедно също представлява данъчен склад, в чийто капацитет влизат всички обеми на тръбата и прилежащите ѝ съоръжения.

По данни на Българската петролна и газова асоциация, в която водещата роля отново е на „Лукойл“, общият обем на петролните бази в България е по-голям и надхвърля 2 млрд. литра за съхранение на дизел и 1 млрд. литра за съхранение на бензин.
Това е така, тъй като при внос на горива с добавен биокомпонент не се минава през данъчен склад, ако акцизът е платен предварително и след това се възстановява. Според големите търговци проблем е и значителният размер на сивия сектор.

Това възражение обаче пропуска факта, че миналата година МФ наложи изискване за вносителите на горива, които нямат складове, да обезпечават дължимия ДДС за година напред, което също е сериозно затруднение пред конкуренцията от страна на малки играчи.

Според официални данни на НСИ и МФ, годишно в България се внасят легално между 1,2 и 1,4 милиона тона горива, формиращи 40% от пазара в страната, посочват от „Лукойл“. Нито един тон от тях не е преминал през данъчни складове на компании от групата, се казва в официалната им позиция.

petrol-2015Това твърдение приблизително съответства на данните от секторния анализ на КЗК от февруари м.г., според който около една трета от доставките за 10-те най-големи търговеца на бензин и дизел са от внос, а останалите количества са от „Лукойл България“ (ЛБ) – директно или чрез дистрибутори на вътрешния пазар (ВП).

От незаличените данни в това решение се вижда, че е налице сериозна концентрация при вноса на бензини, докато вносът на дизел е разпръснат между повече на брой компании. Що се отнася до темата за складовете, смятани като пречка пред конкуренцията при вноса, според КЗК е налице високо ниво на концентрация при максималния складов капацитет, но „основните обеми, търгувани от данъчни складове, се освобождават деконцентрирано от множеството лицензирани складодържатели“. Не е ясно какво стои зад този извод, тъй като данните не са публични.

Според Мартин Владимиров от ЦИД, ако не беше монополът на „Лукойл“ при складовете, горивата биха били с 10-15% по-евтини.

Отново по данни на НСИ продажбите на едро на горива и смазочни материали за МПС през 2015 г. са били на стойност 11.55 млрд. лева.

През 2015 г. „Лукойл Нефтохим“ е реализирало 2.1 млн. тона дизел и 1.8 млн. тона бензин, както и 1.6 млн. тона тежки горива и др. Общите му приходи от продажби на нефтопродукти, в т.ч. за износ са били над 5 млрд. лева, показва годишният отчет.

В опит да облекчат изискванията към акцизните складове Димитров и Сравов внесоха в предишното Народно събрание законопроект, който облекчава изискванията за обезпечаване на вноса на горива, както и изискванията за откриване на такива складове. От Нова република също предлагат държавата да отвори своите складове за дистрибуторите. [quote style=“1″ author=“Калоян Стайков, ИПИ“]

Въпреки че КЗК не открива „непреодолими бариери” пред потенциалните вносители от задължението за разтоварване на горивото в данъчен склад, тя повтаря препоръките си от 2011 г. относно административно-правните бариери пред дейността на доставчиците на горива, които включват:

  • Облекчаване на административните и финансови изисквания за лицензиране и изграждане на данъчен склад;
  • Сключване на двустранни споразумения с други държави членки на ЕС с цел създаване на облекчена процедура за внос на горива;
  • Изграждане на държавни данъчни складове;
  • Прецизиране на баланса на отговорностите между държавата и производителите и търговците на горива относно поддържане на задължителни запаси от нефт и нефтопродукти.

 

С други думи проблемите, свързани със задълженията за разтоварване на вносни горива в данъчни складове, както и изискванията за поддържане на задължителни запаси от нефт и нефтени продукти (също свързани с необходим капацитет в такива складове), са констатирани от КЗК още в средата на 2011 г. Това потвърждава очакванията за ефектите от законодателните промени, влезли в сила от началото на 2010 г., върху пазара на горива. Повече от пет години по-късно продължаваме да обсъждаме собствеността на данъчните складове, като тя отдавна е известна, а административните изисквания към търговците на пазара се променят с миши стъпки.

Освен законодателните промени, предложени от комисията с цел подобряване на конкурентната среда в сектора, следва да се направи и задълбочена проверка на ефекта от тези изисквания върху конкуренцията в периода 2010-2017 г. Тя следва да включва поне:

  • Нивата на таксите за престой и товаро-разтоварни дейности и ценообразуването им, включително има ли т.нар. паралелизъм или е налице координирано определяне;
  • Съществуват ли различни практики при разтоварване на горива от различните участници на пазара;
  • Какви са технологичните и логистичните характеристики на тези складове, включително източникът на разтоварените в тях горива;
  • Има ли изменение на собствеността на данъчните складове през годините и, ако да, то как се променя тя.

[/quote]

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *