Болници

Болестта на разходите

Или защо ръстът на производителността води до относително поскъпване на здравните и други услуги

От Уилям Баумол

(Резюме на книгата)

Проф. Баумол обяснява защо ръстът на производителността на труда в производствения сектор и невъзможността от подобно увеличение на производството на един зает в секторите, които предоставят услуги лице в лице – например, обучение в класни стаи или представления на живо, води до повишаване на цените. Това е и икономическото (несвързано с корупция и лоши практики) обяснение за постоянно растящите публични разходи за здравеопазване и образование.

През 1980 г. е струвало 3500 долара година, за да се посещава бакалавърска програма (включително общежитието). През 2008 – 20 500 долара и ако този тренд се запази към 2035 г., годишната такса в най-добрите частни университети ще достигне 200 000 долара.

Здравните грижи и представленията на живо също са жертва на тази тенденция на растящи разходи, която се нарича болест на разходите или болест на Баумол. Според икономиста Уилям Баумол тя е резултат от безпрецедентния ръст на производителността, който доведе до ръст на жизнения стандарт в света, е съпроводен с по-бързо нарастване на разходите за здравеопазване, образование и други услуги, които изискват лично участие и не са податливи на замяна на човешкия труд с машинен.

Цените на тези услуги растат по-бързо от инфлацията. От1948 до 2008 г. ИПЦ в САЩ расте средно с 4% годишно, а лекарските услуги – с 5%. Макар разликата да не изглежда голяма тя води до реално увеличаване на цените на лекарските услуги (с елиминиране на инфлацията) с 230% за тези 60 години. През последните 30 години, болничните услуги нарастват още по-бързо – с 8% годишно. Това е реален ръст с 300 процента.
От 1995 до 2004 разходите за образование на един студент растат за всяка от седемте развити страни, за които има данни. Американските разходи не само са по-високи от останалите, но и растат по-бързо – с почти 5% годишно.
Има много причини за този ръст – например, корупция, неефективни държавни разходи, застаряване на населението или търсене, индуцирано от предлагането и страх от съдебни дела срещу лекари. Но основната е самата природа на трудово-интензивните услуги. Растящите разходи са неизбежна част от икономическия прогрес.

Болестта на разходите следва от природата на т. нар. лични услуги, които изискват непосредствено взаимодействие между предоставящия и получаващия услугата. Докторите, учителитет и библиотекарите предоставят услуги лице в лице. Тези услуги поскъпват относително, в сравнение с останалата част от икономиката. Затова Баумол нарича личните услуги стагниращ сектор, докато производственият сектор в по-голямата си част се отнася към прогресивния сектор.
Ако производителността в един автомобилен завод нарасне с 2% и заплатите също нараснат с 2%, без да се променя броя на заетите (според предположението на Баумол), то цената на продукцията ще остане непроменена. Производителността, измерена като трудови разходи за производство на един автомобил, е без промяна, но времето за производството й ще намалее. В здравеопазването е трудно да се постигне увеличение на производителността – време за преглед за един пациент, например, без намаляване на качеството.
След Втората световна война производителността в неселскостопанския бизнес сектор в САЩ е растяла средно с 2% годишно, докато производителността на труда в средното образование е намаляла, като средният брой ученици на учител в държавните училища е намалял от 25 в началото на 60-те на 15 през 2006-2007.
Тъй като растящата производителност увеличава заплатите в цялата икономика, но различният темп на ръста й води до растящи реални разходи в някои индустрии и относително намаляване на реалните разходи в други. Ако в резултат на увеличението на производителността се стигне до ръст на заплатите в цялата икономика с 2%, той ще бъде компенсиран в прогресивния сектор, но в сектора на личните услуги няма съответстващо увеличение на производителността. Следователно, ако заплатите на лекарите също нараснат с 2%, то това ще се пренесе върху цените на техните услуги. С годините тези увеличения се натрупват, което прави цените на личните услуги и съответно разходите за здравеопазване, образование, издръжката на полицията и т.н. по-големи.

Има две причини, поради които ръстът на производителността в стагниращия сектор се изплъзва. Първо, тези процеси не се поддават на стандартизация. Хиляди идентични автомобили могат да бъдат произведени на конвейр, но авторемонтната дейност изисква първо да се проучи какво не е наред и да приложи поправка спрямо индивидуалния случай. Втората причина е, че качеството на личните услуги зависи от количеството труд, вложено в производството. Трудно е да се съкрати времето за хирургична операция или за изпълнение на едно музикално произведение.
Има и изключения, когато живият контакт не е непременно предпочитан – някои медицински дейности се извършват по-добре от роботи или скенери, отколкото от донори. Видеозаписите на лекции или записите на музика може да са друг пример.

От 1986 до 2008 цените на правните услуги в САЩ изпреварват инфлацията средно с 1.5% всяка година. Докато производителността в промишленоста расте с 3% годишно, тази в услугите е нараствала с 1%.
Баумол привежда и данни за производителността в Англия, Италия и Китай от книгата Ангъс Медисън The World Economy: A Millennial Perspective, от които се вижда, че производителността започва да расте едва след Първата индустриална революция – първо в Англия през първата половина на 19 век, а след това в Италия. Ключовите приноси са изобретения като парната машина и електричеството, както институционални иновации като договорното право и патентната защита. Както пише Йозеф Шумпетер, в този период иновациите осигуряват конкурентно предимство. Преди индустриалната революция не е имало такова разминаване в относителните цени на различните сектори.

Следва

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *