Чавдар: Еврофондовете помагат, но не дават поминък

Кметът на образцовото село не иска и да чуе за обединяване със съседен Пирдоп

„Гледам хората да са доволни и повечето са доволни. Нямаме неподменен водопровод. Нямаме неасфалтирана улица“, гордо изброява кметът на пирдопското село Чавдар Пенчо Геров, докато обикаляме из общината, състояща се само от едно населено място.

Роденият през 1937 г. Геров, – най-възрастният кмет в България, е начело на общината от 2003 г. Щом поговорите с местните жители, бързо ще разберете кой командва в Чавдар, което още от пръв поглед се различава от средните български села.

Кметът особено настоява да видим детската градина, в чийто двор отдалеч привлича погледа басейн и училището с изградената до него изнесена класна стая. После показва спортно-атракционния център над селото и останките от някогашното неолитно селище.

Въпреки относително топлия февруарски ден обаче улиците не са много оживени.
Чавдар е на колела – сутрин се товарят хората и отиват да работят, вечер се прибират, обяснява Геров.

По някое време се събират хора на спирката на автобуса, после децата от местното училище вдигат глъчка. Но уредничката на читалището разсейва първоначалното впечатление, че нищо не се случва. Имаме фолклорни групи, детски състави, изрежда тя, прекъсвайки подготовката си за Сирни Заговезни.

Чавдар неведнъж е сочено за пример, особено за това какво може да се направи, ако еврофондовете се използват правилно.

Но има и друга причина то да е село за чудо и приказ. Не са само еврофондовете, а географското му положение. Почти всички населени места в бившата община Средногорие са относително заможни.

Този район е един от добрите, благодарение на трите предприятия – „Аурубис“, „Елаците“ и златната мина на „Дънди Прешъс“ в Челопеч, което задържа хората, обяснява кметът.

Ние сме добре, защото получаваме концесии, без да подценяваме еврофондовете.

Освен това на територията на общината се намира хвостохранилището на „Елаците“, за което се отчислява концесионна такса. Може да се спори дали това е късмет (кметът твърди, че няма рискове за околната среда), но резултатът е, че от 2.12 млн. лева приходи в общинския бюджет за 2016 г., над 1.5 млн. лева са от концесии. Освен това селото има по-големи от обичайното постъпления от аренда и от продажби на общинска земя. И, както вече стана ясно – от еврофондове.

Цялата община Чавдар обхваща 1280 души и макар често да е давана за пример, тя всъщност е всичко друго, но не и представителна (в статистическия смисъл на думата). В Северна България има много села с подобен мащаб, чиито бюджети са десетки пъти по-малки.

Пари при пари отиват.

Досега Чавдар е привлякло по различни европейски проекти над 11 млн. лева. Повечето са по програмата за развитие на селските райони, но имат и проекти по САПАРД, ОПРР, както и по ОПАК. Най-много средства са похарчили за ремонт на улици и пътна инфраструктура, за енергийна ефективност на сградата на общината, училището и детската градина и за корекция на речното корито на р. Селска. Не липсват и традиционните туристически атракции. В случая с Чавдар, това са археологически парк (неолитното селище), увеселителен парк и спортно-туристически атракции, разположени в гората над селото. Не се виждат посетители, но кметът казва, че при топло време всеки ден идват ученически групи.

„Ако смяташ европейски фондове на глава от населението, сме в първата десятка със сигурност.“

Освен това имат проекти, финансирани от ПУДООС и от Публичната инвестиционна програма, по която правителството на Пламен Орешарски разпредели 500 мл лева. Обновлението на центъра с изграждането на изкуствена рекичка усвоява 1 млн. лева от тази програма, като общината е доплатила почти още толкова. „Аз съм червен кмет, на мен тогава ми се падна“, не крие Геров.

кмет

Пенчо Геров е най-възрастният кмет на община

Всичко е стегнато и толкова хубаво, но няма деца, признава той. В училището се обучават общо 70 деца и паралелките са маломерни. Все пак населението през годините не намалява, което се дължи на завръщащите се от София пенсионери.

Питам го за ефекта от еврофондовете и дали благоустрояването на селото мотивира младите хора.

Има различни измерения, казва Геров. През 2001 г. един декар дворно място се продавал за 3000 лв., сега се продава от 10 000 лв. нагоре. По-старите къщи струват 15-20 000 лева, някои достигат 40 000 лева. Кметът отбелязва, че преди два месеца младо семейство се е преместило да живее в Чавдар. Харесват селото, но всичко се определя от това дали има къде да работят, въздъхва той.

Чавдар предлага препитание на малко хора. Има земеделски кооперации, хотел, търговски обекти, без да броим общинските учреждания.

„Нямаме предприятие, за което си мечтаем много“, казва кметът. Има планове да създаде дървообработваща фабрика като доразвие общинското предприятие, което сега се занимава с добив на дървесина. „Гората е наша, да си я ползваме, да не я продаваме като суровина, а да има овеществен труд“, нарежда той. Надява се, че може да го финансира по горската мярка на Програмата за развитие за селските райони.

Той вече не е такъв оптимист за еврофондовете, защото кранчето се затегна за малките общини.

„Дотук бяха суперлативи за европейските програми. От две години моето мнение се промени коренно“, пояснява той. Тогава са кандидатствали с два обекта, които са били отказани, заради малкия брой жители.

Общината изпада и при сегашното разпределение на повече от 600 млн. лева по селската програма (ПРСР). Тя е заявила три проекта за 11.6 млн. лева (довършване на улиците, подмяна на захранващ водопровод и път до съседно отдалечено село), които не са класирани.
„Въпреки че по техническа част всички ги харесват, тъй като сме една от най-малките общини, не можем да наберем точките. Не виждам кога ще можем да се класираме. Лошото е, че се харчи ресурс, поръчваме да се правят проекти, започваме да съгласуваме, плащаме пари и накрая само защото сме малко населено място, не получаме. Питам се не ли по-добре да разпределят средствата по брой на населението в такъв случай. Сигурно сме похарчили 150 хил. лв., за да направим тези проекти“, оплаква се кметът.

Кандидатите за процедурата за финансиране на селска инфраструктура надхвърлиха три пъти наличния ресурс, тъй като мярката бе забавена. Много общини, които изпаднаха при класирането, сега се оплакват, че критериите са били изменени. Липсата на публичност също засилва съмнението. ДФ „Земеделение“ обаче обясни, че промяната в насоките е с цел да не се допусне разпиляване на средства. Според Геров обаче проблемът е в малкия бюджет на мярката.
Надяваме се, че тъй като всички малки общини изпаднаха, някой да се сети и или да увеличат лимитите, казва кметът.

За други дейности Чавдар се обединява със съседните малки общини като Мирково и Антон, за да може да получи финансиране.

Но кметът не иска и да чуе за връщане на старото положение и общините Чавдар, Антон, Мирково, Челопеч, Златица, Пирдоп и Копривщица да се слеят. До 1991 г., те съставляваха община Средногорие с територия приблизително колкото община Своге. Тогава община Средногорие се разделя на седем общини „благодарение на един депутат от ВНС и враждата между Пирдоп и Златица“. Сега Чавдар, Антон, Копривщица и Челопеч са самостоятелни общини, съставени от по едно селище, Пирдоп – от две. Само общините Златица и Мирково имат повече населени места.

„Много хора казват, че трябва отново да стане една община, защото ще е много по-мощна, ще се съкрати персонал и т.н.
Сега сме седем общини, ако бяхме една община, щяхме да имаме 25-30 обекта. А сега има около 100 обекта в този район. Може би Пирдоп и Златица щяха да бъдат по-хубави, но не и Мирково, Антон, Челопеч.“, не е съгласен Геров.

Кметът на Пирдоп – а той е неговият син Ангел Геров, също е за обединение.“Но те искат да обединят концесиите, които получаваме, да стегнат Пирдоп и Чавдар да го зарежат. Това ще стане.“, изрежда Геров.

„Ние много искаме да сме си самостоятелна община. Кога в Чавдар щеше да има над 20 проекта от различни програми, ако бяхме като едно време една община с Пирдоп.

Геров признава, че малките общини имат недостатъци, но настоява на предимствата, като посочва, че в Швейцария има общини с по 600 жители.

„По-скоро въпросът е дали областите трябва да са толкова и дали да не се върнат околиите. Тогава може някои неща като транспортната схема, болница и т.н. да се администрират по-добре.“, смята Геров.

Малкият мащаб обаче не позволява на община Чавдар да предложи пълен набор публични услуги.

Училището с маломерните паралелки е само до осми клас. Няма и постоянно полицейско присъствие – както на повечето места един полицай отговаря за няколко села. Болница в селото също няма, на разположение са само личен лекар и стоматолог. Аптека липсва, но поне има две дрогерии. Бензиностанциите са в Златица и Пирдоп.„Малко са хората и икономически не излиза сметката“, признава кметът.

Макар хората да са доволни от обновения си център и новата пречиствателна станция, споделят, че искат повече автобуси до София и близките населени места. „Сега сме пуснали една пробна транспортна схема, дано успеем да я запазим“, разказва Геров. Междуселският превоз е губещ и се дотира от средногорските общини.
За сметка на това интернет има почти навсякъде.

Но кметът е категоричен въпреки тези несгоди: „Докога София, Пловдив, Бургас ще растат? Кой ще остане да обслужва тази територия? Трябва да има хора, да има производство, да се обработва тази земя. Не мога да се съглася, че всички трябва да се съберем в големите градове„, казва Геров.

Той изглежда не се дава лесно. Общината опитва да осигури работни места по различни програми, в туристическия център и дърводобива. Сега си е наумил, че има резерви в земеделието, освен в дърводобива.

В Чавдар има доста арендатори, обявите за изкупуване на земя са навсякъде, но рентите, които плащат на хората, са ниски (по 50-60 кг зърно на декар). В същото време общината се хвали, че при търг за 12 декара е постигната цена 1900 лева на декар.

„Има борба между отделните арендатори кой да вземе земята. Аз се различам малко с тях по един въпрос. Те продължават да сеят жито и царевица, защото им е най-лесно, но други култури почти не засяват“.

Геров обаче има планове. Наскоро общината е дала 187 декара под аренда за 10 години за отглеждане на орехи и лешници.
Досега рентата на общинската земя е достигала 42 лева на декар, а на търга за ореховата градина, е постигната цена от 114 лв. на декар, хвали се кметът, като пътьом добавя в сметката още няколко бъдещи работни места.

Дали това ще е достатъчно да промени структурата на земеделието в Чавдар е трудно да се каже.

Някога тук е имало голяма зеленчукова градина, но в резултат на изпускане на замърсени води от стария рудник Медет, сега Тополница е мъртва и за отглеждане на зеленчуци вече трудно може да се говори. Късметът рядко идва сам.

Статия за в. СЕГА

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>